Още един кораб е потънал край българския бряг след удар от дрон. Това обяви премиерът Румен Радев.

"Само преди минути, по време на извънредното заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, получихме информация за друг ударен кораб на 17 мили източно от Крапец, който е потънал и има 1 спасен член на екипажа", съобщи Радев.

По-рано стана ясно, че три дрона са поразили плавателния съд „Челси“, кораб в Черно море, който е плавал под малтийски флаг. Инцидентът станал на 15 морски мили от брега, срещу град Бяла, област Варна.

Сигналът е подаден в 01:57 ч. от дежурен служител на „Варна трафик“. Първият спасителен катер с пострадали вече е пристигнал на пристанището във Варна.

„Веднага са задействани нашите аварийно-спасителни средства; екипаж на гранична полиция е спасил целия екипаж на кораба от 7 украински граждани и 8 граждани на Азербайджан. Корабът е "Челси 3", плаващ под малтийски флаг и регистриран в Одеса, собственост на Украйна. Екипажът на кораба бе успешно транспортиран до пристанище Варна. На 5 от членовете на екипажа се оказва медицинска помощ поради леки, по наша информация, наранявания“, обяви премиерът Румен Радев.

Инцидентът идва седмица след атаката срещу корабите ABLE и ALFA WATAN на 6 октомври, на около 70 морски мили източно от Бяла, в българската изключителна икономическа зона. ABLE беше сериозно повреден и обхванат от пожар. Всички 18 членове на екипажа бяха спасени, като двама от тях бяха транспортирани във Варна за медицинска помощ.

Генерал Алексъс Гринкевич предупреди, че ответният удар няма да се ограничи до силите на фронта, а ще обхване и инфраструктурата, снабдяването и командването, които поддържат нападението

Главнокомандващият на НАТО в Европа: Ако някой ни нападне, ще унищожим цялата система зад атаката

ALFA WATAN, плаващ под флага на Того, потъна, а екипажът му остана в неизвестност.

Ден преди новия инцидент българското правителство поиска техническа помощ от ЕС и НАТО за продължаване на разследването на предишните атаки. Премиерът Румен Радев изпрати писма до ръководителите на европейските институции и генералния секретар на НАТО Марк Рюте с настояване за спешна съюзническа подкрепа.

България ще настоява за общи действия с Румъния и Турция, европейски механизъм за безопасно корабоплаване и повече способности за наблюдение и противодействие на дронове

КСНС стигна до познатите рискове за Черно море, Радев поиска доказателства, преди да посочи нападателя

Радев обяви и че ще бъде извикан за разговор руския посланик: „Нямаме солидни и ясни доказателства, за да предявим обвинения към която и да е от страните, но логиката както вече заявих сочи, че резултатът е в полза на Руската федерация. Затова днес ще извикам за разговор посланик Митрофанова.“

Той добави, че България продължава да иска подкрепа за разследване на ударите срещу 3 кораба.

„Така че да установим с точност от коя държава са дроновете, които поразяват кораби в непосредствена близост до българските териториални води. Ще продължим да искаме и да настояваме и за помощ за усилване на наблюдението на въздушното и морското пространство и за усилване на нашите способности за реакция. Само преди минути, по време на извънредното заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, получихме информация за друг ударен кораб на 17 мили източно от Крапец, който е потънал и има 1 спасен член на екипажа“, заяви той.

Бившият заместник-министър на отбраната Йордан Божилов: България и Румъния трябва да поставят сигурността в Черно море пред НАТО

България и Румъния трябва съвместно да поставят пред НАТО въпроса за сигурността на търговското корабоплаване в Черно море след новите съобщения за атакувани кораби край българското крайбрежие. Това заяви бившият заместник-министър на отбраната Йордан Божилов пред bTV. Според него поредният инцидент представлява сериозна ескалация и налага България да оценява не само непосредствените последствия от атаките, но и риска от разширяване на заплахата към териториалните води и критичната морска инфраструктура.

„Ние вече трябва да мислим какви биха могли да бъдат следващите елементи на ескалация и дали няма заплаха и за териториалните води, корабите и съоръженията, които се намират там“, заяви той.

Търговският трафик може да се измести още по-близо до брега

По думите на Божилов значителна част от търговското корабоплаване в Черно море вече се насочва през териториалните води на България и Румъния. Новите атаки могат да ускорят тази тенденция. „Можем да очакваме, че трафикът или ще намалее драстично, или ще се измести почти изцяло в териториалните води на България“, предупреди той.

Подобно развитие би увеличило необходимостта от по-силен контрол, наблюдение и координация между черноморските държави от НАТО, особено ако търговските кораби започнат системно да търсят по-защитени маршрути близо до брега.

Консултации в НАТО, дори без член 4

Божилов смята, че София и Букурещ трябва да действат съвместно в рамките на алианса. „Мисля, че България и Румъния би трябвало съвместно да поставят въпроса в НАТО. Може би не за задействане на член 4, но за консултации“, заяви той.

Бившият заместник-министър не изключи и възможността за активиране на член 4 от Северноатлантическия договор, който предвижда консултации между съюзниците, когато според някоя от страните е застрашена нейната териториална цялост, политическа независимост или сигурност. Според Божилов подобен ход трябва да бъде основан на доказателства и придружен от конкретни искания.

„В НАТО има различни механизми, които могат да доведат до много сериозни последици, включително усилване на способностите на държавата и отправяне на ясен сигнал към държавата, която атакува“, каза той.

По думите му по-силна позиция би имало, ако България и Румъния действат заедно, а към инициативата евентуално се присъедини и Турция.

„По-силната позиция би била, ако България и Румъния, а възможно и Турция, поставят въпроса за Черно море, корабоплаването и сигурността“, посочи Божилов.

И Малта може да поиска разследване

Бившият заместник-министър обърна внимание и на международноправния аспект на случая. Един от засегнатите кораби плава под малтийски флаг, като по съобщената информация собствеността му е украинска.

Божилов припомни, че морското право разграничава правомощията на държавата на флага, държавата на корабособственика и крайбрежната държава.

Тъй като Малта е член на ЕС, според него Валета също има интерес от разследването и може да постави въпроса на европейско ниво. Това отваря възможност България и Румъния да търсят координирана позиция и в рамките на Европейския съюз.

„Това не са единични случаи“

Попитан за произхода на атаките, Божилов заяви, че българската позиция трябва да стане по-категорична. „Мисля, че отдавна трябва да сме по-категорични, защото това не са единични случаи“, каза той.

По негови данни има над 150–160 случая на поразени търговски кораби, превозващи основно украински товари. Той посочи, че нападения са регистрирани както в украински териториални води, така и в морски зони край Румъния.

От тази поредица Божилов прави извода, че целта е ограничаване на украинския износ през Черно море. „Не трябва да разглеждаме тези случаи изолирано от всички други подобни. На тази база може да се направи много ясно заключение, че Русия иска да преустанови търговското корабоплаване в Черно море, за да се спре най-вече износът на Украйна“, заяви той.