На бивша база за изпитания на летателни апарати южно от Париж дронове прелитат над полета и гористи местности, докато екипи на земята тестват системи за тяхното неутрализиране.

Изпитанията са част от усилията на европейските държави да се подготвят за зачестилите случаи на навлизане на дронове в охранявани зони и за заплахата от хибридни атаки след руската инвазия в Украйна през 2022 г.

Потенциалните клиенти на технологии като електронни заглушители и дронове прехващачи вече не са само правителства, полиция и въоръжени сили. Частни компании и държавни предприятия, управляващи важна инфраструктура в Европа, също търсят начини да засилят сигурността си. Някои енергийни дружества настояват да получат разрешение сами да свалят дронове, а Франция и Германия вече предприемат стъпки в тази посока.

Основното опасение е, че подобна атака би могла да прекъсне електроснабдяването на милиони хора, както многократно се случва в Украйна след руски удари.

„Съществува теоретична, но все повече и практическа възможност тази зима да има прекъсвания на отоплението вследствие на хибридни атаки“, предупреждава пред Reuters Кристиан Руби, генерален секретар на европейската организация на електроенергийната индустрия Eurelectric.

Разговори на Reuters с над 30 ръководители на компании, държавни служители и експерти показват, че технологиите за откриване и неутрализиране на дронове се развиват по-бързо от законодателството, което определя кой има право да ги използва.

Основният проблем е правната отговорност. Свалянето на дрон може да причини наранявания или материални щети на земята, а правилата невинаги изясняват кой ще отговаря за последствията.

Италия или Франция – кой е по-рисковият играч за Европа в спиралата на държавния дълг

Франция разширява възможностите за защита на критичната инфраструктура

През август френският парламент прие закон, който позволява на одобрени оператори на критична инфраструктура и техни изпълнители да откриват, заглушават и свалят дронове в близост до определени обекти.

Решението последва поредица от случаи на навлизане на дронове над стратегически и военни обекти, включително базата за атомни подводници Ил Лонг край Брест през декември 2025 г.

Според Reuters Франция планира до 2027 г. да осигури подобна защита за по-широк кръг стратегически обекти. Правителството подготвя списък с одобрени системи, които оператори като държавната енергийна компания EDF и железопътния оператор SNCF ще могат да използват.

Организацията Systematic Paris-Region, която управлява правителствената програма за изпитания край Париж, съобщава, че досега са оценени три системни интегратора и 17 системи за противодействие на дронове. Властите работят и за ускоряване на покупките на подходящи решения.

В недрата на пещерата, когато врагът е близо: Как протича най-голямото учение по гражданска отбрана в Европа от Студената война насам

Германия, Австрия и Полша търсят различни решения

Откриването на дрон с експлозиви близо до украински товарен самолет на германското летище Лайпциг/Хале през август засили опасенията за сигурността на европейската инфраструктура. Германия обвини Русия за инцидента, но Москва отрече участие, както и обвиненията за други хибридни атаки в Европа.

В Германия противодействието на дронове остава в правомощията на полицията. Министерството на вътрешните работи обаче съобщава пред Reuters, че проучва как операторите на критична инфраструктура и външни организации биха могли законно да участват в активни защитни действия.

През септември Австрия също обяви планове да предостави подобни права на операторите на критична инфраструктура, включително големи енергийни компании. Министърът на отбраната Клаудия Танер заяви, че държавата не може самостоятелно да защити всеки обект.

Полша е предприела по-решителни мерки. Енергийните оператори вече разполагат със системи за противодействие на дронове и са провеждали съвместни учения с полицията и въоръжените сили. Около ключови обекти са създадени зони с ограничения за полети, а определени охранителни звена имат право да унищожават, обезвреждат или поемат контрола над дронове, които навлизат в тях.

Правните въпроси обаче остават. Представители на две електропреносни компании по източния фланг на НАТО посочват пред Reuters, че все още няма достатъчна яснота кой носи отговорност за евентуалните щети при сваляне на дрон. Това може да възпира операторите от активна намеса.

Енергийните компании се подготвят за нови заплахи

В продължение на години европейските енергийни компании инвестират основно в укрепване на мрежите и възстановяване на услугите след прекъсвания, вместо в предотвратяване на целенасочени атаки.

През септември главният изпълнителен директор на германската E.ON Леонхард Бирнбаум заяви, че операторите трябва да приемат, че някои атаки ще бъдат успешни. Компанията управлява около 2720 подстанции в Германия.

Литва изгражда укрепена електрическа подстанция близо до границата с Русия. Балтийските държави и Полша предприемат и други мерки, включително изграждане на бункери, поставяне на защитни мрежи срещу дронове и осигуряване на резервно оборудване за електропреносната мрежа.

Полският държавен оператор PSE патрулира с хеликоптери по части от високоволтовата си мрежа с обща дължина около 16 500 километра и подготвя допълнителна въздушна защита за подводната електрическа връзка с Швеция.

Дори сравнително евтин дрон обаче може да повреди оборудване, чиято подмяна отнема години. Големите трансформатори например са трудни за производство и доставка, а повредите могат да оставят съоръжения извън експлоатация в продължение на месеци.

Не всички компании подкрепят идеята сами да се справят с подобни заплахи. Главният изпълнителен директор на финландския електропреносен оператор Fingrid Аста Сихвонен-Пункка смята, че тази отговорност трябва да остане на държавните органи и въоръжените сили.

Според нея предоставянето на такива права на енергийните компании би било „много, много голяма промяна“, която изисква внимателен правен анализ.

Подобна позиция изразява и ръководителят по сигурността на финландската Fortum Яри Стениус, според когото енергийните дружества трябва да се съсредоточат върху производството на енергия, а полицията и военните да отговарят за сигурността.

Милиарди за AI и отбрана: Европа влиза в нова технологична надпревара

Технологиите напредват, но законодателството изостава

Системите за противодействие на дронове стават все по-автоматизирани, тъй като разполагането на специализирани екипи на всеки инфраструктурен обект е практически невъзможно.

Съвременните решения обединяват сензори, софтуер за управление и средства за неутрализиране, които позволяват откриване и противодействие на заплахи в рамките на секунди.

Правната несигурност обаче забавя инвестициите в технологии за активна намеса, посочват компании пред Reuters.

Франция се стреми да автоматизира процеса, така че служителите по сигурността да могат да откриват заплахи и да задействат защитна система с натискането на един бутон, без да е необходимо на всеки обект да има специалисти, обучени за работа с военно оборудване.

Германската отбранителна компания Rheinmetall също определя забавянето между откриването на дрон и решението за противодействие като едно от основните предизвикателства за гражданските оператори.

Компанията отчита рязко нарастващ интерес към подобни системи от страна на частни инфраструктурни оператори. Rheinmetall вече провежда практически семинари и оценки на обекти, като се подготвя за бързо разрастващ се пазар.