През март 2026 г. германското правителство представи план за развитие на технологичната инфраструктура на страната. До 2030 г. Германия цели да удвои капацитета на центровете си за данни и да увеличи четирикратно изчислителната мощност за AI и високопроизводителни изчисления.

Целта е да се намали зависимостта от американските технологии, която предизвиква все по-сериозни опасения в Европа, и да се подкрепи германската икономика, изпитваща затруднения през последните години. Амбициите на Берлин обаче се сблъскват с климатичните ангажименти на страната.

Европейският съюз си е поставил за цел да намали нетните емисии на парникови газове с поне 55% до 2030 г. спрямо нивата от 1990 г. Част от мерките за постигането ѝ обаче затрудняват ускореното изграждане на центрове за данни.

През 2023 г. предишното германско правителство прие Закон за енергийната ефективност, който изисква новите центрове за данни да оползотворяват част от топлината, отделяна от компютърното оборудване. Идеята е тя да се използва например за отопление на близки жилищни райони чрез местните топлофикационни мрежи.

Според Патрик Грайхен, бивш високопоставен служител в германското Министерство на икономиката и енергетиката, решението е било напълно логично.

„Имаме нужда от чиста топлинна енергия, а центровете за данни са източник на такава“, обяснява той пред WIRED.

През юни 2026 г., месец преди правилата да започнат да се прилагат, германското правителство обаче реши да ги облекчи.

Компаниите в сектора предупредиха, че изискванията правят изграждането на нови съоръжения в страната почти невъзможно. Германската асоциация на центровете за данни дори определи ранна версия на закона като „закон за предотвратяване на изграждането на центрове за данни“.

Според предложените промени, които предстои да бъдат одобрени от парламента, операторите вече няма да бъдат задължени да оползотворяват отделената топлина във всички случаи. Вместо това ще трябва да преценяват дали използването ѝ е технически и икономически осъществимо.

Грайхен и други критици обвиняват правителството, че поставя климатичните цели на заден план в стремежа си да се възползва от бума на изкуствения интелект.

Подобно противоречие съществува и в други европейски държави, които се опитват едновременно да привлекат инвестиции в енергоемкия AI сектор, да намалят зависимостта си от САЩ и да изпълнят ангажиментите си за ограничаване на емисиите.

ЕС стартира плана: До 30 млрд. евро за 7 гигафабрики за изкуствен интелект

Защо компаниите се противопоставят на изискванията?

Основното възражение на инвеститорите срещу първоначалния закон е, че ги задължава да оползотворяват отделената топлина дори когато няма кой да я използва. За целта е необходима подходяща инфраструктура, например местна топлофикационна мрежа или предприятие, което може да използва топлинната енергия. Подобно приложение е възможно и в оранжерийното земеделие.

„Някои от изискванията зависеха от обстоятелства извън контрола на компаниите. Създаваше се усещането, че цялата тежест пада върху центъра за данни“, обяснява пред WIRED Барбара Смитън, заместник-директор по критични системи в консултантската компания Cundall.

През последните 18 месеца няколко големи проекта за центрове за данни в Германия са били прекратени.

Stack Infrastructure се отказа от изграждането на съоръжение на стойност 3 млрд. долара в провинция Хесен, а държавната компания Komm.ONE се оттегли от проект в Баден-Вюртемберг.

Причините за прекратяването на подобни инвестиции невинаги са ясни, но Komm.ONE изрично посочва тежестта на изискванията по Закона за енергийната ефективност.

Грайхен обаче смята, че възраженията на индустрията са неоснователни. Според него наличието на инфраструктура, която може да използва отделената топлина, трябва да бъде основен критерий още при избора на място за нов център за данни.

Експерти посочват, че когато такава инфраструктура съществува, оползотворяването на топлината не представлява сериозно техническо предизвикателство.

„Няма техническа причина център за данни да не може да използва отпадната си топлина. Технологиите и решенията са добре познати“, казва Джон Бут, управляващ директор на IT консултантската компания Carbon3IT, участвал в разработването на европейски насоки за енергийна ефективност на центровете за данни.

Според него основната пречка е готовността на самите компании да внедрят подобни решения.

Германското правителство обаче избра да смекчи изискванията. Съгласно предложените промени операторите ще могат да бъдат освободени от задължението за оползотворяване на топлината, ако установят, че това не е технически или икономически осъществимо.

„С практически приложими правила за центровете за данни създаваме условия за цифров суверенитет и икономически растеж“, заяви федералният министър на икономиката и енергетиката Катерина Райхе при одобряването на промените от правителството.

Германската и нидерландската агенция за стратегически иновации ще си сътрудничат в проектирането на AI чипове

По-малко ограничения, но и риск от обществена съпротива

Облекчаването на правилата може да насърчи нови инвестиции в германските центрове за данни. Географското положение на страната я прави особено привлекателна за сектора, тъй като позволява ефективен пренос на данни както към Западна, така и към Източна Европа.

„Това намалява риска инвеститорите да започнат да възприемат германския пазар като непривлекателен“, обяснява Смитън.

Според WIRED обаче промените могат да имат и обратен ефект, ако предизвикат по-силна обществена съпротива срещу изграждането на нови съоръжения.

Подобни протести, свързани с климатичното и екологичното въздействие на центровете за данни, вече са довели до замразяване на разрешителни процедури и временни ограничения за ново строителство в някои части на САЩ.

През февруари 2026 г. общинският съвет на малък германски град също гласува против проект за център за данни на стойност 2,5 млрд. долара, като сред мотивите бяха опасенията за въздействието му върху климата.

Докато европейските правителства се опитват да съчетаят развитието на собствените си AI технологии с климатичните цели, нарастващото обществено недоволство може допълнително да затрудни изграждането на нова инфраструктура.

Според Грайхен отношението към центровете за данни се е променило съществено през последната година, особено в САЩ.

„Първо и най-вече в САЩ, но същото ще се случи и в Европа“, прогнозира той пред WIRED.