От екраните към дивата природа – социалните мрежи се превръщат в инструмент за опазване на животните

Дигиталните технологии, често възприемани като причина за отчуждаването на младите хора от природата, все по-често се превръщат в средство за опознаването и опазването ѝ. Камери за наблюдение на диви животни, предаване на живо и социални платформи привличат нова аудитория към природозащитни инициативи, като съчетават образователно съдържание с възможности за пряко участие.

Интересът на поколението Z към дигиталните технологии не означава непременно отдалечаване от природата и екологичните проблеми. Напротив, онлайн съдържанието може да насърчи по-задълбочено разбиране за дивия свят и да привлече младите хора към инициативи за неговото опазване, пише CNN.

В края на 2025 г. 17-годишният Блейк Коренголд поставя три автоматични камери в района на Природонаучния музей в Санта Барбара, Калифорния. Целта му е да документира животните, които преминават през територията на институцията през нощта.

Един от записите улавя пума – хищник, който рядко може да бъде наблюдаван в естествената му среда. Кадрите впоследствие се използват за научни изследвания, образователни материали и публикации в социалните мрежи.

Проектът е част от младежката изследователска програма TEENature и показва как сравнително достъпни технологии могат да ангажират ученици с изучаването на местните екосистеми.

Кученца на живо 24/7 правят зимата във Финландия по-уютна

„Хората се страхуват от пумите, защото не осъзнават колко близо живеем до тях. Надявам се тези кадри да им помогнат да почувстват по-силна връзка с дивата природа и да се грижат за нея“, коментира Коренголд пред CNN.

Подобни инициативи се развиват на фона на нарастващите опасения за времето, което младите хора прекарват пред екраните. Според доклад на американската неправителствена организация Common Sense Media от 2021 г. тийнейджърите на възраст между 13 и 18 години в САЩ използват дигитални устройства средно около осем часа и половина дневно. В Европа интернет също е неизменна част от ежедневието на младите поколения. Данни на Евростат за 2023 г. сочат, че близо 96% от младежите на възраст между 16 и 29 години в ЕС влизат в мрежата всеки ден, а според доклади на Световната здравна организация за европейския регион над 30% от тийнейджърите прекарват поне четири часа дневно в социални мрежи и дигитални платформи.

Вместо да разглеждат широкото използване на дигитални устройства единствено като проблем, някои природозащитници търсят начини да превърнат този навик в средство за екологично образование. Камерите за наблюдение на диви животни и предаванията на живо позволяват на младите хора да използват познатите им платформи, за да опознават природата, без да е необходимо да напускат домовете си.

За Коренголд особено важно предимство на този подход е автентичността на съдържанието. За разлика от режисираните видеоклипове и материалите, генерирани с изкуствен интелект, записите от камерите улавят естественото поведение на животните, без човешка намеса. Именно тази непосредственост според него може да създаде по-силна емоционална връзка с дивата природа.

„Искам да виждам неща, които без съмнение са истински“, обяснява той.

Камерите с датчици за движение се използват от изследователите още от XIX век за наблюдение на животински популации, миграционни маршрути и поведенчески модели. Днес обаче подобни устройства, както и непрекъснатите видеопредавания от природни резервати, достигат до значително по-широка публика.

Оригиналът посочва, че 83% от анкетираните представители на поколението Z използват YouTube за успокояващо съдържание. Това не означава, че процентът се отнася до цялото поколение в световен мащаб.

Този интерес има потенциал да надхвърли развлекателната функция на платформите.

Даниела Бриджида, ръководител на комуникациите за дивата природа в Световния фонд за природата (WWF), смята, че предаването на съдържание на живо може да промени начина, по който младите хора възприемат екологичните проблеми.

„Безсмъртната медуза“ разкрива нови възможности за изследване на стареенето при хората

Според нея постоянният поток от новини за климатични промени, природни бедствия и изчезващи видове често създава усещане за безпомощност. Наблюдението на животни в естествената им среда предлага различна перспектива, като показва не само заплахите, но и значението на функциониращите екосистеми.

„Технологиите често се разглеждат като противоположност на природата. Предаванията на живо са пример за това как могат да ни сближават с нея“, посочва Бриджида.

Един от успешните примери е ежегодната инициатива Fat Bear Week, организирана от националния парк „Катмай“ в Аляска и платформата Explore.org. Зрителите наблюдават кафяви мечки и гласуват кои са натрупали най-големи мастни запаси преди зимния сън

Събитието привлича над един милион зрители и събира средно между 200 000 и 300 000 долара. Освен това се използва в училищата за преподаване на теми, свързани с устойчивото развитие и опазването на природата.

Интересът към мечките постепенно насочва вниманието и към по-широки екологични въпроси, включително състоянието на популациите от сьомга, водните ресурси и здравето на горските екосистеми.

В Южна Африка природозащитната организация Black Mambas използва подобен подход в борбата с бракониерството. Чрез инициативата Wildlife Watch зрители от различни държави могат да наблюдават видеопредавания и да съобщават за подозрителна дейност в реално време. Така дигиталната аудитория получава възможност не само да следи дивите животни, но и да допринася за тяхната защита.

Друг пример за използването на социалните платформи е американската природозащитничка Мая Хига, която започва да излъчва видеа от работата си като гледач на животни през 2019 г.

Две години по-късно тя създава резервата Alveus край Остин, Тексас, който функционира без физически достъп за широката публика. Вместо това животните могат да бъдат наблюдавани чрез камери, излъчващи денонощно в Twitch.

Проектът достига до близо два милиона последователи в YouTube, TikTok, Instagram, Twitch и X, като основната аудитория е на възраст между 18 и малко над 30 години.

От албатрос на 75 години до подводна ливада на хилядолетия: Най-старите живи организми

Чрез спасените животни Хига представя различни природозащитни проблеми. Сред тях са последиците от месната индустрия, незаконната търговия с екзотични видове и историческото преследване на вълците.

Според нея виртуалният модел има две основни предимства. Той позволява на образователното съдържание да достига до голяма аудитория, без да изисква инфраструктура за посетители, и същевременно ограничава стреса за животните.

„Миналата година достигнахме до над 250 милиона души. Няма физически обект, който би могъл да посрещне толкова посетители, особено ако благосъстоянието на животните е основен приоритет“, отбелязва тя.

От 2019 г. насам Хига е събрала близо 8 млн. долара чрез дарения и кампании за финансиране на природозащитни дейности.

Сред следващите ѝ проекти е създаването на изследователски център за развъждане и възстановяване на застрашени видове, включително мексиканския сив вълк и червения вълк.

Развитието на подобни инициативи свидетелства за възможностите социалните платформи да се използват не само за развлечение, но и за екологично образование и природозащитни дейности. 

Те предоставят достъп до природозащитно образование на хора, които нямат възможност да посещават резервати, и създават общности около конкретни видове и екологични каузи.

Според Хига част от зрителите ѝ споделят, че наученото чрез предаванията е повлияло върху потребителските им навици, политическите им решения и дори избора на образование и професия.

Подобна е и посоката, която възнамерява да следва Коренголд. След участието си в проекта за наблюдение на диви животни той планира да изучава науки за околната среда и обмисля професионална реализация в неправителствения сектор или екологичното право.