Популациите на диви животни по света продължават да намаляват с тревожни темпове, но нови данни показват, че тази тенденция не е необратима. Въпреки сериозните загуби през последните десетилетия редица застрашени видове започват да се възстановяват благодарение на целенасочени усилия за опазването им.

Според новия доклад Living Planet Report 2026 на Световния фонд за природата (WWF), изготвен с данни от Лондонското зоологическо дружество (ZSL), средният размер на наблюдаваните популации на диви гръбначни животни е намалял със 73% между 1970 и 2022 г., съобщава Euronews.

Изследването обхваща 35 803 популации на 5790 вида бозайници, птици, риби, земноводни и влечуги. Важно е да се уточни, че спадът от 73% не означава, че общият брой на дивите животни на планетата е намалял със същия процент. Показателят измерва средната относителна промяна в числеността на наблюдаваните популации, а не общия брой животни.

Най-сериозно е положението в Латинска Америка и Карибския регион, където средният спад достига 95%, следвани от Африка с 80% и Азиатско-тихоокеанския регион с 49%.

Особено тревожна е ситуацията в сладководните екосистеми, където намалението достига 85%. При сухоземните популации спадът е 69%, а при морските – 59%.

Две панди с дипломатическа мисия: Ще затоплят ли Пинг Пинг и Фу Шуан отношенията между САЩ и Китай?

Какво стои зад намаляването на популациите на диви животни?

Основната причина за загубата на биоразнообразие остава унищожаването и увреждането на естествените местообитания, най-вече вследствие на разширяването на земеделските площи. Сред останалите фактори са прекомерният лов и риболов, климатичните промени, замърсяването, навлизането на инвазивни видове и разпространението на болести.

Според WWF тези проблеми не могат да бъдат разглеждани поотделно. Те са свързани с начина, по който световната икономика произвежда храна и енергия и разпределя финансовите ресурси.

Земеделието е най-големият фактор за загубата на местообитания, докато изгарянето на въглища, нефт и природен газ генерира приблизително три четвърти от глобалните емисии на парникови газове, които допринасят за климатичните промени.

Финансовата система също играе съществена роля, тъй като инвестиционните решения определят кои икономически дейности ще продължат да се развиват.

Според доклада през 2023 г. приблизително 7,3 трилиона долара са били насочени към дейности, които вредят на природата. За сравнение, инвестициите в нейното опазване и възстановяване са възлизали на едва 220 млрд. долара.

Това означава, че към дейности с отрицателно въздействие върху околната среда са били насочени над 30 пъти повече средства, отколкото към такива, които подпомагат възстановяването ѝ.

Въпреки тревожната обща картина докладът представя и успешни примери за възстановяване на застрашени видове.

Един от най-значимите е този на тигрите. През 2010 г. в дивата природа са останали около 3200 екземпляра, а видът е изправен пред сериозна заплаха от изчезване. Към 2025 г. числеността им достига приблизително 5700, което представлява увеличение с над 70%.

Положителни резултати се наблюдават и при атлантическия червен тон, чиито популации дълго време намаляват заради прекомерния риболов. След въвеждането на мерки за опазване и управление на улова видът започва да се възстановява и вече не се счита за застрашен.

В Южна Африка числеността на слоновете е стабилна или нараства в редица райони, където местните общности участват активно в управлението на териториите, които споделят с животните.

Друг пример е зелената морска костенурка. През 2025 г. тя става първият вид морска костенурка, чийто природозащитен статус е подобрен от „застрашен“ на „слабо засегнат“ след десетилетия усилия за опазването ѝ.

„Биоразнообразието продължава да се влошава с тревожни темпове, но въпреки сериозните загуби има основания за надежда“, коментира генералният директор на WWF International Кирстен Схойт.

Според нея тези примери показват, че природата може да се възстановява, когато правителствата, организациите и местните общности предприемат последователни действия.

Изчезва морската трева, изчезват и те. Тъжната история на дюгоните

Защо възстановяването на природата изисква икономически промени?

WWF предупреждава, че опазването на отделни видове няма да бъде достатъчно, ако икономическите дейности, които водят до загуба на биоразнообразие, продължат да се развиват по досегашния начин.

Организацията посочва прехода към чиста енергия като пример за това как технологичните и икономическите промени могат постепенно да се ускоряват.

Преди няколко десетилетия слънчевата енергия се използва предимно в ограничени приложения, като калкулатори и сателити. Днес тя е сред най-евтините източници на електроенергия от новоизградени мощности в редица държави.

През 2025 г. слънчевите електроцентрали са произвели 13,1% от електроенергията в Европейския съюз, изпреварвайки въглищата. Заедно с вятърните мощности те са генерирали повече електроенергия от изкопаемите горива за първи път.

Според авторите на доклада подобна трансформация е необходима и в производството на храни и разпределението на инвестициите.

Те определят този процес като достигане на „положителна повратна точка“, след която промяната започва да се разпространява и ускорява благодарение на икономическите и технологичните предимства, които създава.

Данните показват, че загубата на биоразнообразие остава сериозен глобален проблем, но възстановяването на някои животински видове доказва, че отрицателните последици от човешката дейност не са непременно необратими. Основното предизвикателство е успешните природозащитни практики да бъдат приложени в достатъчно широк мащаб, така че възстановяването на отделни популации да се превърне в устойчива глобална тенденция.