Изборите в Израел може да доведат до смяна на властта, но едва ли ще променят военната стратегия спрямо Иран

Парламентарните избори в Израел следващата седмица може да доведат до смяна на политическото ръководство, но едва ли ще променят стратегическия курс на страната. Иран ще остане основният ѝ противник, военната сила ще продължи да бъде предпочитаният инструмент за справяне със заплахите, а перспективата за създаване на палестинска държава ще остане далечна. Това е оценката на регионални политици и анализатори, цитирани от Reuters.

Причината е, че основните принципи на израелската политика за сигурност се затвърждават след атаките на палестинската групировка „Хамас“ срещу общности в Южен Израел на 7 октомври 2023 г. и последвалите войни в Газа, Ливан и Иран.

Според експертите политиката на страната дори може да стане по-твърда. Евентуална победа на премиера Бенямин Нетаняху с подкрепата на крайнодесните му коалиционни партньори би могла да го насърчи да засили военните действия срещу Техеран, да затвърди израелския контрол върху окупирания Западен бряг и да ограничи допълнително ролята на дипломацията.

В момента доктрината за сигурност на Израел се основава на три основни принципа: отслабване на Иран, поддържане на буферни зони отвъд националните граници и използване на военна сила за възпиране на противниците.

Затова съществените различия между политическите сили се отнасят по-скоро до степента, отколкото до посоката на провежданата политика. Основните въпроси са колко решително Израел ще води войните си, докъде ще разшири еврейските селища на Западния бряг и дали следващият премиер ще даде по-голяма роля на дипломатическите усилия.

„Анти-Биби“: Може ли Гади Айзенкот да промени политиката на Израел?

От Техеран до Рияд изборите във вторник не се възприемат като възможен повратен момент, а като проверка дали Близкият изток навлиза в продължителен период на конфронтация, при който интензивността на военните действия се променя, но основните конфликти остават неразрешени.

„Ако Нетаняху бъде избран, ще прави каквото сметне за необходимо“, коментира Авив Бушински, бивш съветник на израелския премиер. „Разширяването на селищата ще продължи. Войните срещу Иран, „Хамас“ и „Хизбула“ също.“

По думите му политиката след вота вероятно ще бъде сходна със сегашната, но може да се провежда още по-агресивно.

„Докато Иран е в подобно положение, разговорите за Палестина са загуба на време“, смята Бушински.

В неделя Нетаняху подчерта, че Израел трябва да даде приоритет на „предотвратяването на заплахите и настъпателните действия пред ограничаването им и отбраната“. Тази стратегия включва превантивни удари срещу възникващи опасности, утвърждаване на страната като регионална сила и постигане на възможно най-голяма независимост във въоръжаването.

Защо промяната в политическия курс е малко вероятна?

На изборите дясната партия „Ликуд“ на Нетаняху и нейните ултранационалистически съюзници се изправят срещу опозиция, водена от партията „Яшар“ на бившия началник на генералния щаб Гади Айзенкот.

Палестинският анализатор Гасан ал Хатиб не очаква съществена промяна в отношението към палестинците. Според него израелските партии се конкурират коя ще заеме по-твърда позиция на фона на изместването на обществените нагласи надясно.

„Същността на политиката остава непроменена: „не“ на палестинската държава и „да“ на по-нататъшното разширяване на селищата. По този въпрос всички са единодушни“, посочва той.

FT: Бенямин Нетаняху настоява за възобновяване на мащабните удари срещу Иран

Правителство, оглавено от противниците на Нетаняху, би могло да се опита да подобри международния имидж на Израел, като ограничи част от насилието, извършвано от заселници, или продължи изграждането на селища, без да привлича толкова голямо обществено внимание. Според Ал Хатиб обаче това би означавало промяна в подхода, а не в същността на политиката.

В отговор на въпроси на Reuters относно Иран и Западния бряг говорител на Държавния департамент на САЩ посочва, че Вашингтон ще продължи да оказва натиск върху Техеран.

„Докато Иран използва приходите си от енергийни ресурси за финансиране на атаки срещу нашите съюзници, подкрепа на тероризма по света и други дестабилизиращи действия, ще използваме всички налични инструменти, за да потърсим отговорност от режима“, гласи американската позиция.

Говорителят уточнява също, че САЩ не подкрепят анексирането на Западния бряг от Израел.

„Стабилността на Западния бряг допринася за сигурността на Израел и съответства на целта на тази администрация за постигане на мир в региона“, допълва той.

Майкъл Йънг от Центъра за Близкия изток „Карнеги“ отбелязва, че израелските структури за сигурност и голяма част от политическия елит споделят сходна стратегическа визия. Тя се основава на противопоставянето на Иран, поддържането на изнесена напред отбрана и запазването на военното възпиране. Това ограничава възможностите за значителни промени независимо от изборния резултат.

Йост Хилтерман от Международната кризисна група, който е провеждал изследвания на Западния бряг, предупреждава за нарастващ риск от нова ескалация.

Според него засилващото се насилие от страна на израелски заселници, натрупаното недоволство сред палестинците и липсата на политическа перспектива създават условия, при които дори незначителен инцидент може да предизвика по-мащабно въстание.

Иран остава в центъра на израелската стратегия

Част от политическите представители в региона поставят въпроса дали противопоставянето с Иран вече не се е превърнало в основен фактор, определящ сигурността в Близкия изток, независимо кой ще спечели изборите.

Ванс се дистанцира от подкрепата на Тръмп за Нетаняху

Подкрепата на американския президент Доналд Тръмп за Нетаняху, когото той нарече „велик премиер воин“, засилва очакванията, че при нов мандат израелският лидер ще се стреми да доведе военната кампания срещу Техеран докрай. Нетаняху не крие, че амбициите му надхвърлят ограничаването на иранското влияние и включват свалянето на управляващия религиозен режим.

„Има само един начин тази заплаха да бъде премахната веднъж завинаги: режимът в Иран трябва да бъде свален“, обяви той в сряда на церемония по дипломирането на военни офицери.

Премиерът уточни, че това е задачата, която е поставил пред армията, разузнавателната служба „Мосад“ и останалите структури за сигурност.

В друго свое изказване през седмицата той определи иранското ръководство като „главата на отровния октопод“.

„Да довършим задачата означава да свалим терористичния режим в Иран“, настоя Нетаняху.

Военни и политически анализатори обаче поставят под съмнение дали нещо по-малко от съвместна американско-израелска сухопътна инвазия би могло да принуди Техеран да се откаже от интересите, които смята за основополагащи за националната си сигурност.

Иран разглежда конфликта като екзистенциална заплаха. След като издържа месеци на военни действия, ръководството му може да разчита, че ще успее да устои по-дълго от противниците си, като същевременно продължи да оказва натиск чрез регионалните си съюзници.

„Това е затъване в безизходица. Иранците могат да издържат по-дълго от Тръмп“, коментира Йънг.

Европейски лидери настояват Израел да спре спорния проект за селища E1 на Западния бряг

Макар „Хизбула“ в Ливан и „Хамас“ в Газа да са отслабени, по-широката мрежа от групировки, подкрепяни от Техеран, продължава да съществува. Според експертите конфликтът дори може да засили решимостта на Иран да придобие средства за ядрено възпиране.

Въпреки опасенията, които политиката на Нетаняху поражда в арабския свят, част от лидерите в държавите от Персийския залив продължават да го възприемат като израелския политик, който има най-голяма вероятност да поддържа натиска върху Иран.

Това ги поставя пред сложна дилема. От една страна, те се противопоставят на политиките му, които смятат за експанзионистични. От друга, се стремят към ограничаване на иранското влияние в региона.

„Политиките на Нетаняху в Газа, на Западния бряг, в Сирия и Ливан нанасят вреди“, коментира Абдулазиз Сагер, председател на Центъра за изследвания на Персийския залив.

Според него по отношение на Иран е необходимо политическо уреждане, преди конфликтът да се задълбочи допълнително.

„Ако ролята на Иран не бъде ограничена, регионът може да се насочи към 50 години иранска хегемония“, предупреждава Сагер.