Израелският премиер Бенямин Нетаняху настоява за възобновяване на мащабните военни удари срещу Иран, като по-рано този месец е разпоредил на армията да подготви нова офанзива. Подобно развитие крие риск от повторно разрастване на конфликта в региона до пълномащабна война.

Според източници на FInancial TImes израелските въоръжени сили са разработили операция, предвиждаща няколкодневна бомбардировъчна кампания през уикенда на 10 октомври. Сред набелязаните цели са били обекти от гражданската инфраструктура, включително електроцентрали, както и ядрени съоръжения и обекти, свързани с иранския режим.

В крайна сметка операцията не се осъществява. Запознатите лица посочват като основна причина противопоставянето на американския президент Доналд Тръмп на възобновяването на войната преди междинните избори за Конгреса на САЩ на 3 ноември.

Въпреки това както Тръмп, така и Нетаняху, който самият е изправен пред трудна битка за преизбиране следващата седмица, продължават да отправят предупреждения за нова офанзива срещу Техеран. Двамата настояват, че Съединените щати и Израел трябва да „довършат започнатото“ срещу иранското ръководство.

Планираните бомбардировки е трябвало да надхвърлят по интензивност съвместната американско-израелска военна операция срещу Иран, започнала през февруари, разкриват източниците пред Financial Times.

Засега не е ясно дали Вашингтон е възнамерявал да участва пряко в новата атака. Един от запознатите със ситуацията обаче определя като „напълно реалистичен сценарий“ възможността Израел и САЩ да подновят ударите през следващите седмици.

„Или ще има споразумение, или ще има атака“, коментира той.

Според източника американската цел е Иран да бъде принуден да приеме условията на Вашингтон за споразумение относно Ормузкия проток и ядрената си програма, което би позволило окончателното прекратяване на войната.

Подготовка за нова операция и позицията на Вашингтон

Американският министър на отбраната Пийт Хегсет е пристигнал в Израел в понеделник, където е провел разговори с Нетаняху и други високопоставени представители на властите, съобщава израелски служител.

По информация на един от източниците израелската страна е представила актуализиран списък с потенциални цели в Иран, изготвен въз основа на нови разузнавателни данни. Той включва и обекти от гражданската инфраструктура, които не са били атакувани при предишните военни действия.

Друг запознат с обсъжданията предупреждава, че подготовката на операцията по-рано този месец може да е била част от стратегия за оказване на натиск върху Техеран по време на преговорите. По думите му окончателното решение за евентуално възобновяване на ударите зависи от американския президент.

Заместник-говорителят на Белия дом Анна Кели посочва пред Financial Times, че Иран се намира в „много тежко състояние както икономически, така и военно“. Тя подчертава, че американските усилия за блокиране на иранските пристанища и улесняване на износа на петрол от държавите в Персийския залив през Ормузкия проток дават резултат.

„Съединените щати няма да атакуват Иран в нито един момент преди междинните избори“, категорична е Кели.

Междувременно израелските въоръжени сили поддържат повишена бойна готовност от няколко седмици. Армията предприема и необичайна мярка, като отменя отпуските на всички военнослужещи от четвъртък до парламентарните избори в страната, насрочени за 27 октомври.

Началникът на Генералния щаб Еял Замир обяснява решението с необходимостта да се гарантира, че „демократичните избори ще се проведат безопасно и по график“.

Миналата седмица Axios съобщи, че Нетаняху и Тръмп са разговаряли за възобновяване на мащабните военни действия срещу Иран преди изборите в двете държави. Американски служител обаче оспорва информацията, че подобен разговор се е състоял.

Риск от нов регионален конфликт

Евентуални удари срещу Иран биха могли да въвлекат в нова война не само Израел, но и американските въоръжени сили и арабските държави от Персийския залив. Подобна ескалация вероятно би довела и до поскъпване на енергийните ресурси в момент, когато Тръмп е подложен на политически натиск да ограничи цените на горивата преди междинните избори.

Крехкото примирие, постигнато през април, прекрати най-интензивните американски и израелски бомбардировки срещу Иран. Оттогава обаче Вашингтон и Техеран многократно си разменят удари в региона на фона на нестабилното противопоставяне за контрол върху Ормузкия проток.

През последните дни и Тръмп, и Нетаняху изостриха реториката си срещу Ислямската република.

В неделя американският президент публично подкрепи кандидатурата на израелския премиер за нов мандат. В публикация в Truth Social той предупреди, че ако Израел избере „неправилния лидер, а това би бил всеки друг освен Биби“, Съединените щати ще трябва сами да се противопоставят на Иран.

„А аз нямам желание да го правя“, добави Тръмп.

Той отправи и нова заплаха към Техеран, като заяви, че ако иранските власти не променят поведението си „много бързо“, САЩ и Израел „скоро ще довършат започнатото“.

От своя страна Нетаняху публикува в понеделник видеозапис от израелска военновъздушна база, показващ негов разговор с американския президент.

„Доналд, ти каза, че имаме работа за довършване, и ще я довършим заедно“, обръща се израелският премиер към Тръмп, седнал пред военен самолет.

„Ти си велик воин и много скоро ще го докажем“, отговаря американският държавен глава по високоговорителя. „Ти си човекът, когото искам до себе си.“

Изборите в Израел усложняват военните планове

Нетаняху е изправен пред сериозни трудности в опита си да спечели нов мандат на предстоящите парламентарни избори.

Вотът ще бъде първата възможност израелските избиратели да оценят управлението му след нападението на „Хамас“ на 7 октомври 2023 г. и последвалите войни в региона.

Повечето водещи социологически проучвания в Израел показват минимална преднина за опозиционния блок пред крайнодясната коалиция на премиера. Нито един от двата блока обаче не разполага с достатъчна подкрепа за ясно парламентарно мнозинство.

Настоящи и бивши представители на израелските служби за сигурност се опасяват, че започването на нова война толкова близо до изборите може сериозно да повлияе върху демократичния процес, дори ако военните действия бъдат подновени след самото гласуване.

Очаква се съставянето на следващото правителство да изисква няколко седмици сложни коалиционни преговори. През този период Нетаняху би останал начело на правителството до сформирането на нов кабинет, като формално би запазил правомощията си да разпореди военна операция дори при евентуална изборна загуба. 

Подобен ход обаче би бил почти без прецедент в историята на Израел. Не е ясно и как настоящите ръководители на службите за сигурност биха реагирали на искане за възобновяване на пълномащабни действия срещу Иран през следващите седмици.

На ключови постове в службите за вътрешна сигурност „Шин Бет“ и външно разузнаване „Мосад“ са назначени приближени на Нетаняху. Същевременно общественият авторитет на висшето военно командване е отслабен от провалите, свързани с нападението на 7 октомври, както и от продължителните атаки срещу него от страна на десни медийни фигури.

Това допълнително усложнява въпроса дали и при какви обстоятелства израелските военни биха подкрепили нова офанзива.

„Всички варианти са възможни при това правителство“, коментира пред FT един от източниците, запознати с плановете за атака срещу Иран.

„Нищо не би ме изненадало.“