Американският президент Доналд Тръмп продължава да подкрепя министъра на отбраната Пийт Хегсет въпреки внесеното в Конгреса искане за неговия импийчмънт. Позицията на държавния глава е тясно свързана с войната срещу Иран и усилията на администрацията да представи военната кампания като успех.

Според анализ на Стивън Колинсън, старши политически репортер на CNN, евентуалното отстраняване на Хегсет би имало сериозни последици и за самия Тръмп, тъй като би поставило под въпрос решенията му относно конфликта.

Раздялата с бившия водещ на Fox News, който е сред най-активните поддръжници на войната в администрацията, би могла да се възприеме като признание за допусната грешка и да затрудни опитите на президента да защити резултатите от военната кампания.

В понеделник Тръмп демонстрира подкрепата си за Хегсет, след като републиканският конгресмен Томас Маси, един от най-острите му вътрешнопартийни критици, внесе в Камарата на представителите осем обвинения като основание за импийчмънт на министъра.

„Но всъщност какво е направил Хегсет? Той спечели войната. Той ръководеше всичко. Спечели войната във Венецуела, както казах, за 48 минути. Операцията беше безупречна. Никой не загина. И със сигурност – мисля, че той спечели войната в Иран, определено я печели“, коментира Тръмп.

Според Колинсън обаче операцията на специалните части, при която венецуелският президент Николас Мадуро беше заловен и изведен от страната, трудно може да бъде определена като война. Твърдението за американска победа в Иран също остава спорно, особено от стратегическа гледна точка.

Политическите причини за подкрепата на Тръмп

Освен войната съществуват и вътрешнополитически причини президентът да не желае да се раздели с Хегсет.

Ръководителят на Пентагона е сред членовете на кабинета, които най-ясно следват политическия стил на Тръмп. Той ограничи достъпа на журналисти до Министерството на отбраната, води кампании срещу прогресивните политики и представя процедурата по импийчмънт като част от политическата конфронтация с противниците на администрацията.

Отстраняването на министъра, който преименува Пентагона на „Министерство на войната“, би означавало президентът да се дистанцира и от част от собствения си политически подход.

Същевременно резултатите от междинните избори показаха недоволството на милиони американски избиратели от войната срещу Иран и конфронтационния стил на управление. Въпреки това Тръмп продължава да защитава досегашната си политика, което може допълнително да усложни положението му.

Конфликтът продължава, а Иран, въпреки значително по-ограничените си военни възможности, устоява на американските удари. Войната вече е струвала на Вашингтон десетки милиарди долари, обтегнала е отношенията на САЩ със съюзниците им в Персийския залив и е предизвикала енергийна криза, съпроводена с повишаване на разходите за живот. 

В неделното издание на предаването „60 Minutes“ по CBS американският президент каза, че „не би променил нищо“ в действията си по отношение на войната. Ден по-късно Хегсет увери журналистите, че с готовност би защитавал „успеха“ на военните операции на администрацията „по цял ден“.

Твърденията на държавния глава, че иранската ядрена програма е окончателно унищожена, може да изискват години, за да бъдат напълно оценени.

Опитите на администрацията да представи непопулярния конфликт като военен успех носят нарастващи политически рискове, особено на фона на икономическите последици и липсата на ясен изход от войната, отбелязва Колинсън . 

Обвиненията срещу Хегсет и политическите последици

Внесените от Томас Маси осем обвинения поставят въпроси за законността на действията на министъра на отбраната и спазването на конституционните ограничения върху изпълнителната власт.

Сред тях са воденето на война срещу Иран без необходимото правно основание, неспазването на законодателството за ограничаване на цивилните жертви и предполагаема злоупотреба с власт при операции срещу плавателни съдове, заподозрени в наркотрафик, в Карибско море и Тихия океан.

Обвиненията обхващат също американските удари в Йемен и опита за санкциониране на сенатора от Аризона Марк Кели, след като той напомни на военнослужещите, че имат право да отказват изпълнението на незаконни заповеди.

„Никъде в тези обвинения не се твърди, че Хегсет е некомпетентен. Твърдението е, че е нарушил законите и Конституцията“, подчерта Маси.

Инициативата има и ясно изразено политическо измерение. Републиканският конгресмен от години се противопоставя на Тръмп, а отношенията им се изостриха допълнително след усилията на Маси за приемане на закон, позволяващ публичното оповестяване на документите по случая „Епстийн“.

Президентът подкрепи негов съперник от движението MAGA на първичните избори, а в понеделник отново го атакува публично, наричайки го „пълен неудачник“ и заявявайки, че „нещо не е наред с него“.

Моментът, в който Маси предприема инициативата, също е важен. След поражението на републиканците на междинните избори процедурата предоставя възможност на недоволни представители на партията, чиито мандати изтичат, да изразят несъгласие с президента и политиката му спрямо Иран.

Ако значителен брой републиканци подкрепят искането, това може да отслаби позициите на Хегсет и да увеличи политическата цена за Тръмп от продължаващата му подкрепа.

Демократите също застават зад инициативата. Лидерът на демократическото малцинство в Камарата на представителите Хаким Джефрис заяви, че категорично подкрепя резолюцията за импийчмънт. Той определи Хегсет като един от основните отговорници за войната срещу Иран, която според него е увеличила цените на бензина и е отслабила националната сигурност на САЩ.

За демократите обаче предстои и по-широк политически избор. В новия Конгрес те ще трябва да намерят баланс между разследването на действията на администрацията и очакванията на избирателите за мерки срещу високите разходи за живот.

Фактът, че процедурата е инициирана от републиканец, им позволява да я подкрепят, без да поемат същия политически риск, който би съпътствал собствена подобна инициатива.

Може ли Хегсет да загуби поста си?

В краткосрочен план отстраняването на Хегсет чрез импийчмънт изглежда малко вероятно. За осъждането му при евентуален процес в Сената е необходимо мнозинство от две трети, което трудно би могло да бъде постигнато.

Това обаче не означава, че позициите му са сигурни. Продължаващото недоволство от войната сред представители и на двете партии може да засили натиска върху министъра.

Републиканският сенатор Кевин Креймър, член на Комисията по въоръжените сили, заяви, че не подкрепя импийчмънта, но остави отворен въпроса дали Хегсет трябва да остане на поста.

„Дали трябва да запази поста си, е въпрос, който зависи или от него и семейството му, или от президента“, коментира той.

Допълнителни затруднения могат да възникнат, когато администрацията трябва да прокарва исканията си за финансиране на отбраната през Конгрес, контролиран от демократите.

В интервю за CNN Маси изрази убеждението си, че има „голяма вероятност“ Хегсет да напусне поста до края на годината. Според него новият състав на Конгреса ще може да призове на изслушвания представители на администрацията, работили под ръководството на министъра, които разполагат с информация, все още неизвестна на обществеността.

Същевременно войната срещу Иран продължава без ясен край. Последните изявления на Тръмп включват както прогнози за скорошно споразумение, така и предупреждения за нови американски военни действия при евентуална атака.

Ако президентът не успее да постигне трайно уреждане на конфликта, политическите и икономическите последици могат да окажат влияние върху оставащите две години от мандата му.

Според Колинсън именно развитието на войната може да се окаже решаващо за бъдещето на Хегсет. Докато той ръководи Пентагона, за Тръмп ще бъде трудно да се дистанцира от решенията, взети по време на конфликта.

Така най-сериозната заплаха за министъра може да дойде не от самата процедура по импийчмънт, а от евентуална промяна в политическите изчисления на президента. Ако Тръмп прецени, че Хегсет се е превърнал в пречка за собствените му интереси, досегашната му подкрепа може да бъде преосмислена.