Опасенията относно държавния дълг в Европа започват да се отразяват върху разходите за корпоративно кредитиране, което потенциално може да остави някои компании с по-малко налични средства за инвестиции или за изплащане на дивиденти на акционерите, отбелязват анализатори от Goldman Sachs.

Корпоративните кредитополучатели в Европа са подложени на натиск от две страни – нарастващите доходности по държавния дълг и скокът в емитирането на облигации от американските гиганти, което засилва конкуренцията за капитал.

Емитирането на дълг се очаква да се увеличи от 250 милиарда долара през 2026 г. до 420 милиарда долара през 2027 г., посочва банката в доклад от 23 октомври, докато глобалното финансиране на проекти в изкуствения интелект може да се удвои до 300 милиарда долара, тъй като технологичните гиганти все по-често се обръщат към облигационните пазари, за да финансират разширяването на инвестициите в изкуствен интелект.

Това се случва на фона на нарастващите разходи по заемите в световен мащаб.

Доходността на 10-годишните държавни облигации на Франция, известни като OAT, премина 5% на 21 октомври за първи път от 2002 г. насам. Спредът спрямо 10-годишните германски облигации (Bunds) достигна връх от над 177 базисни пункта ден по-късно, на фона на опасения за рискове от разпространение на кризата в други части на Европа.

Развитите икономики, включително САЩ, Великобритания и Япония, също се сблъскаха с подобен натиск върху лихвените нива тази година.

Пълзяща фискална криза: Под заплаха ли е еврото и достатъчно силни ли са банките да го защитят

Разходите нарастват

На фона на затягането на кредитните условия анализаторите от Goldman Sachs отбелязват, че по-високите лихвени разходи вече започват да намаляват маржовете на компаниите.

Доходността на облигациите с инвестиционен рейтинг в Европа е нараснала с около 30 базисни пункта до 4,4% от началото на септември, като спредовете спрямо безрисковата държавна лихва са се разширили с 24 базисни пункта до 117 базисни пункта.

В същото време разходите по високодоходните заеми са се повишили с около 90 базисни пункта до 7%, като спредовете са се разширили с 94 базисни пункта до 354 базисни пункта.

Разходите за лихви са се увеличили от 1,25% до 1,85% от продажбите сред компаниите от Stoxx 600 от 2022 г. насам, тъй като разходите за рефинансиране са нараствали стабилно, допълва банката. Това увеличение от 60 базисни пункта е намалило печалбите с над 5% в този период.

Напрежението може да се засили за компаниите с дългове, чиито падеж наближава, или с разходи по заеми, които се преизчисляват в зависимост от лихвените проценти.

„Средният падеж на дълговете в индекса Stoxx 600 е около седем години; една четвърт от тях трябва да бъде рефинансирана в рамките на следващите две години, а още една четвърт представлява дълг с плаваща лихва. По-високите лихвени проценти биха могли следователно да се отразят сравнително бързо на около половината от дълга“, посочват анализаторите.

Когато ЕЦБ вдига лихвите, кредитите стават непосилни – кои европейски компании „издишат“

Кои са уязвимите

Това поставя в особено уязвимо положение компаниите със слабо генериране на парични потоци, ограничена ценова власт, краткосрочни нужди от рефинансиране или значителен дълг с плаваща лихва.

„Покачващите се доходности увеличават разходите за финансиране, докато по-широките спредове засилват натиска върху онези, изправени пред краткосрочни изисквания за рефинансиране“, отбелязва банката.

Натискът може да принуди някои мениджърски екипи да дадат приоритет на балансите си пред други начини за използване на паричните средства. „Вследствие на това мениджърските екипи все повече се фокусират върху намаляването на ливъриджа, което потенциално може да отклони капитал от инвестиции или от възвръщаемостта за акционерите“, според анализаторите.

От Goldman Sachs не очакват „системно кредитно събитие“, като комбинацията от понижаващи се цени на суровините, умерена инфлация и лихвени проценти, както и подобрен растеж през 2027 г., би трябвало да помогне за смекчаване на напрежението върху балансите.

Нарастващите разходи по дълга се разглеждат като „ограничение“ за някои компании, особено като се има предвид, че забавянето на динамиката на печалбите създава допълнително препятствие, посочва докладът. Очаква се печалбите в Европа да нараснат с по-малко от 10% следващата година, спад спрямо около 20% тази, а в САЩ – с по-малко от 15%, спад спрямо над 30%.

ЕС все още може да избяга от лавината на американския дълг – но времето не е на наша страна

Възможности в сектора на ценните книжа с фиксирана доходност

Според Майк Бел, ръководител на отдела за пазарна стратегия в RBC BlueBay Asset Management, нарастващите разходи по заемите е малко вероятно да представляват сериозен проблем за корпоративните заемополучатели с инвестиционен рейтинг. Той обаче предупреждава, че тази промяна засилва необходимостта инвеститорите да бъдат по-избирателни при високорискови дългови инструменти.

„Според нас основното последствие от по-високите доходности на облигациите е, че доходността, която се предлага по държавните облигации, корпоративните с инвестиционен рейтинг, секюритизираните кредити и избрани високодоходни кредити, изглежда все по-привлекателна от гледна точка на съотношението риск-доходност в сравнение с акциите“, заявява икономистът.

„Бихме насърчили инвеститорите в различни активи да обмислят какво реалистично очакват от американските акции в следващите години, като изхождат от настоящото високо ниво на циклично коригираното съотношение цена/печалба, и да сравнят тези очаквания с доходността в целия спектър на инструменти с фиксирана доходност. Когато направим това, стигаме до извод, че инструментите са все по-привлекателни в сравнение с много акции от развитите пазари“, допълва той.