Обещанията са грандиозни. Главният изпълнителен директор на Anthropic заяви, че изкуственият интелект може да излекува повечето човешки заболявания в рамките на десетилетие. Друг технологичен ръководител се пошегува, че изследователи в областта на AI вече започнали да пушат, защото са толкова уверени, че технологията ще намери лечение за рак на белия дроб.

Ръководителите на фармацевтични компании обаче не са убедени.

„Това са пълни глупости“, казва пред The Wall Street Journal Джеф Лайдън, изпълнителен председател на Vertex Pharmaceuticals, припомняйки скорошен разговор с технологичен ръководител, според когото AI ще излекува 90% от човешките заболявания през следващите седем години.

Vertex е използвала услугите на около 50 компании за изкуствен интелект, които са анализирали база данни от 10 000 лекарствени съединения, казва Лайдън. Нито една от тях не е успяла да създаде работещо лекарство.

„Самостоятелно просто не работи“, посочва Лайдън. „И всяка компания, която твърди, че може да го направи - поне според нашия опит, а сме разгледали повечето от тях - не казва истината.“

Ръководителите на компаниите, които разработват нови лекарства, не очакват AI да излекува рака в близко бъдеще. Те охлаждат ентусиазма около ролята на технологията във фармацевтичните изследвания и предупреждават, че човешката биология е прекалено сложна дори за свръхинтелект.

Фармацевтичните компании несъмнено използват AI, включително за разработването на нови лекарства. Технологията помага на учените да избират подходящи биологични мишени, да усъвършенстват експериментални терапии и да определят кои пациенти са най-подходящи за дадено лечение. Според Лайдън AI е полезен като своеобразен помощник на учения.

Но в надпреварата за внедряване на изкуствения интелект в медицината се очертава все по-ясно разминаване между обещанията на Силициевата долина и суровата реалност на разработването на лекарства, описвана от фармацевтичните ръководители. В биологията все още има твърде много неизвестни, които не могат да бъдат решени само с анализ на данни.

„Ако останеш достатъчно дълго в тази индустрия, много бързо се научаваш на скромност“, казва пред WSJ главният изпълнителен директор на AstraZeneca Паскал Сорио.

„Болестите са сложни, биологията е сложна. Да кажем, че AI ще излекува рака, може би е малко пресилено.“

Британската фармацевтична компания наскоро сключи сделка с биотехнологичната компания Insitro, специализирана в AI, която предвижда първоначално плащане от 40 млн. долара за откриването на нови лекарства срещу сърдечни заболявания и затлъстяване.

AstraZeneca подписа и споразумение с Oracle за оптимизиране на набирането на пациенти за клинични изпитвания. Наскоро откритият ѝ център за научноизследователска и развойна дейност в Кеймбридж, Масачузетс, използва AI за ускоряване на експериментите.

Алекс Девересън, старши партньор в McKinsey, който се занимава с приложението на AI при разработването на лекарства, казва, че технологията може да създава нови експериментални молекули по-бързо от преди. Това обаче не означава, че те ще се окажат работещи лекарства.

Около една четвърт от провалите в средните и късните фази на разработване на лекарства се дължат на проблеми с безопасността, свързани с т.нар. ефекти извън целта, посочва той. Това означава, че лекарството засяга и други процеси в организма, които не са били неговата цел, и може да предизвика нежелани или дори опасни странични ефекти. Сегашните AI модели все още трудно ги предвиждат.

„Инвестициите се насочват към проблемите, които са най-лесни за решаване, а не към тези, които са най-важни“, отбелязва Девересън.

Само през 2025 г. фондове за рисков и частен капитал са инвестирали общо 8,4 млрд. долара в световен мащаб в използването на AI за откриване на лекарства, спрямо около 4 млрд. долара две години по-рано, сочат данни на McKinsey.

Въпреки това само няколко биотехнологични компании, изградени изцяло около AI - сред тях Insilico Medicine и Generate Biomedicines - са успели да достигнат с лекарства до късен етап на изпитвания върху пациенти. Американската Агенция по храните и лекарствата (FDA) все още не е одобрила нито едно от тях.

Най-големите компании в Силициевата долина обаче виждат разработването на лекарства като доходоносен пазар, готов за сериозна технологична промяна.

„Мисля, че действително ще бъде възможно да излекуваме повечето човешки заболявания в рамките на около 5-10 години, колкото и налудничаво да звучи“, написа главният изпълнителен директор на Anthropic Дарио Амодей в X през септември.

По-рано тази година Anthropic придоби биотехнологичен стартъп, който дотогава не беше излизал публично, а наскоро купи и друга компания, управлявана само от един човек и работеща почти изцяло с AI. OpenAI обяви миналия месец, че също е придобила биотехнологична компания, която използва изкуствен интелект за откриване на лекарства.

Повечето фармацевтични предприятия също имат партньорства с разработчици на AI.

Eli Lilly и Nvidia съобщиха през януари, че ще инвестират до 1 млрд. долара за пет години в изследвания върху ролята на изкуствения интелект в области като откриването на лекарства и роботиката. Bristol Myers Squibb, Novo Nordisk и Sanofi също обявиха партньорства с OpenAI или Anthropic.

Ръководители на научноизследователската дейност като Джордж Янкопулос - главен научен директор на Regeneron и притежател на повече от 1000 патента - виждат потенциал AI да помага в лабораторията, но не смятат технологията за революция.

„AI няма просто по чудо да се появи, да ни каже как да правим всичко и да съкрати процеса от 15 на пет години“, казва Янкопулос.

Регулаторите наскоро предложиха нови рамки за използването на AI при подаването на документи за одобрение на лекарства и анализа на данни от клинични изпитвания. Това обаче не ускорява някои от най-трудните части на процеса, като намирането на достатъчно подходящи пациенти и проследяването им през целия период на изпитванията.

С развитието на технологията тя вероятно ще се превръща във все по-полезен и потенциално по-мощен инструмент при разработването на лекарства.

Екип от подразделението за генна терапия на германската Bayer наскоро използва AI, за да анализира 100 млн. пациентски досиета само за няколко дни. Изследователите са сравнявали генетични маркери и медицинската история на пациентите, за да определят петте заболявания с най-голям потенциал за прилагане на технологията им за генно редактиране.

„Това означава ли, че самият AI лекува заболяване? Не“, коментира оперативният директор на Bayer Себастиан Гут. „Магията се случва, когато съчетаеш таланта на човешките учени с AI.“