Съоснованата от българина Делян Аспарухов Varda Space Industries привлече 251 млн. долара в нов инвестиционен рунд, който поставя компанията в нова фаза – от стартъп, доказващ, че може да изпраща автономни капсули в орбита и да ги връща на Земята, към бизнес, който иска да превърне Космоса в реална част от производствената инфраструктура на фармацевтичната индустрия.

Новият инвестиционен рунд – серия D – е воден от Lux Capital и Natural Capital, а сред участниците са Founders Fund, Khosla Ventures, Caffeinated Capital, General Catalyst, 8090 Industries, Giant Step и Also Capital. След сделката общо привлеченият от Varda капитал достига 598 млн. долара, съобщи компанията.

Reuters посочва леко различна сума за самия рунд – 250 млн. долара – и оценка на Varda от 1,6 млрд. долара. Компанията е основана през 2021 г. от Уил Бруи, бивш инженер в SpaceX, и Делян Аспарухов, партньор във Founders Fund.

Но самото финансиране е само част от по-голямата история. Основният залог на Varda е, че микрогравитацията може да се превърне в нов производствен инструмент за фармацевтичната индустрия.

Защо лекарства в Космоса

Гравитацията влияе върху начина, по който се държат материалите при химически процеси. При микрогравитация се потискат конвекцията, утаяването и някои други физически ефекти, което според Varda позволява образуването на по-еднородни кристали и по-добър контрол върху техния размер и структура.ю

За фармацевтичната индустрия това може да има значение, защото кристалната форма на активната съставка влияе върху характеристики като разтворимост, стабилност, усвояване от организма и начина, по който лекарството може да бъде прилагано.

Varda твърди, че обработката в микрогравитация може да помогне при формулирането както на малки молекули, така и на биологични лекарства, включително за подобряване на срока на годност, бионаличността и начина на приложение.

Компанията не планира цели фармацевтични заводи да бъдат преместени в орбита. Моделът е по-специфичен – определени критични етапи от разработването или обработката на дадено вещество могат да бъдат извършени в Космоса, след което материалът се връща на Земята за анализ и последващо производство.

Самата Varda формулира амбицията още по-категорично – според компанията първият продукт, произведен в Космоса за масова употреба на Земята, ще бъде лекарство. Това засега е стратегическа цел, а не постигнат търговски резултат.

От научен експеримент към фармацевтичен бизнес

Ключовият въпрос е дали преимуществата на микрогравитацията могат да бъдат превърнати от научна възможност в икономически жизнеспособен бизнес. Scientific American отбелязва, че разработването на лекарства в орбита има потенциал, но изисква значителни първоначални разходи. Ако моделът заработи, той може да отвори не само нов начин за разработване на медикаменти, но и по-широк пазар за производство в Космоса.

Varda вече прави опити да премине от собствени експерименти към работа с фармацевтични партньори.

През май компанията обяви сътрудничество с United Therapeutics, насочено към използване на микрогравитация за разработване на подобрени формули на терапии за редки белодробни заболявания. Според Varda това е първо по рода си сътрудничество, насочено към космическо формулиране на медикамент с потенциал да стигне до пациенти.

Компанията вече има и публикувани научни резултати. Изследване от 2026 г. върху ритонавир, публикувано в npj Microgravity, показва успешно възстановяване на метастабилна форма на лекарственото вещество, получена в орбита. Анализът установява, че пробите са запазили добра физическа и химическа стабилност след престоя и връщането от Космоса. Това не означава, че Varda вече произвежда лекарства за пазара. Но адресира един от основните практически въпроси пред модела – дали материалите, обработени в Космоса, могат да издържат условията на полета и повторното навлизане в атмосферата.

Шест мисии и 28 резервирани изстрелвания

Инвеститорите не финансират само фармацевтичната идея. Varda вече изгражда физическа инфраструктура за многократни орбитални мисии. От 2023 г. компанията е осъществила шест мисии със своите автономни капсули W-Series, съобщава Reuters. Всички с изключение на четвъртата мисия са завършили с успешно връщане от орбита.

Капсулите са приблизително с размерите на съдомиялна машина. Те могат да останат в орбита в продължение на дни, а при връщането си навлизат в атмосферата със скорост около 25 пъти скоростта на звука. Тази способност да се върне полезен товар от орбита е ключова за бизнес модела на компанията. Научните експерименти не остават в Космоса – произведеният или обработен материал трябва да стигне обратно до лабораториите на Земята.

Varda има и 28 резервирани изстрелвания с различни доставчици за периода 2027–2029 г., посочва Reuters. На 1 октомври компанията направи и следваща оперативна стъпка – за първи път изстреля два свои космически апарата едновременно с една ракета. Varda определя това като начало на нов етап в разширяването на орбиталните си операции.

Засега по-големият клиент е американското правителство

Въпреки че Varda се представя най-вече като бъдеща платформа за фармацевтично производство, около 70% от клиентите за полезни товари през следващата година са свързани с американското правителство, а останалата част – с търговски фармацевтични проекти, казва Бруи пред Reuters.

Причината е самото връщане през атмосферата. Капсулите на Varda не само носят фармацевтични експерименти. Полетът им обратно към Земята предоставя реални условия за изпитания при хиперзвукова скорост, което представлява интерес за американското министерство на отбраната.

Varda развива една и съща технологична платформа за три различни пазара – фармацевтично производство, хиперзвукови изпитания за отбраната и микрогравитационни изследвания. Това дава на компанията важен междинен източник на бизнес, докато фармацевтичният модел все още се развива. Дългосрочният план обаче е съотношението да се обърне. Бруи очаква фармацевтичните клиенти постепенно да станат водещи до 2032 г.

Истинският тест няма да е следващият полет

Varda вече е доказала, че може да изпраща капсули в орбита, да провежда експерименти и да връща материали обратно на Земята.

Следващият тест е значително по-труден – дали тази технология може да създаде фармацевтичен продукт с достатъчно голямо предимство, че високата цена на космическата обработка да има икономически смисъл. Самият Бруи поставя най-важната бъдеща граница около края на десетилетието. „Най-големият момент в историята на компанията ще бъде около края на десетилетието, когато вземем една от тези формули, създадени благодарение на микрогравитацията, и я приложим на човек в клинично изпитване“, казва той пред Reuters.

Компанията вече подсилва и фармацевтичната си експертиза. През август към борда ѝ се присъединява дългогодишният ръководител в биотехнологичния сектор и бивш директор по научноизследователската дейност на Pfizer Микаел Долстен. Около 18% от приблизително 275-те служители на Varda имат професионален опит във фармацевтичната индустрия, според данни, предоставени на Reuters от Аспарухов.

От Космоса като лаборатория към Космоса като инфраструктура

В продължение на десетилетия Международната космическа станция беше основната платформа за изследвания в микрогравитация – от фармацевтични кристали до оптични влакна и биологични тъкани. Планираното ѝ извеждане от експлоатация около 2030 г. увеличава интереса към частни платформи, които могат да предоставят подобни възможности на търговска основа.

Varda залага на различна архитектура – не огромна постоянно обитаема станция, а малки автономни капсули, които могат да летят често, да изпълняват конкретна задача и да връщат продукта на Земята.

Компанията описва честотата на полетите като основен фактор за икономиката на модела – колкото по-често летят капсулите, толкова повече космическото производство може да започне да прилича на нормална част от глобалната верига на доставки.