През 50-годишната си кариера Джон Малкович изнася представления на живо в 47 държави, според собствените му изчисления.

Играе сериен убиец в Хамбург. Режисира „Опасни връзки“ в Париж. Влиза в пиеса на Джордж Бърнард Шоу в България, изтъква акцентите в кариерата му AP.

„Вероятно не е случайно, че първият филм, по който някога съм работил, се казваше „Случайният турист“, казва Малкович през смях. „Просто така се случи и аз го приех. Светът е голям.“

Актьорът обаче е най-известен с ролите си в киното, сред които Empire of the Sun, Of Mice and Men, In the Line of Fire, Being John Malkovich и новият Wild Horse Nine, в който влиза в ролята на агент на ЦРУ, който след живот, прекаран в сваляне на правителства и извършване на атентати, копнее да разкрие тайните от миналото си.

Изпълнението е апогей за Малкович на големия екран. Той е фаворит за „Оскар“ в този сезон и това ще бъде първият приз на Академията за половинвековната му кариера.

Но ако огромната слава идва на 72 години, това е и напомняне, че ако самият той не е избягвал прожекторите, то рядко се е застоявал на едно място достатъчно дълго, за да може светлината им да се задържи върху него. Вместо това предпочита динамичен и безкрайно любознателен живот на път.

„Аз съм работник, а това не е част от работата ми“, казва Малкович.

Рядко ходя на премиери. Рядко гледам филм, в който участвам. Рядко ме молят да го промотирам, защото вече съм си тръгнал.

Да се учиш непрекъснато

Когато Wild Horse Nine излезе по кината в петък, Малкович ще бъде в Япония, където ще режисира пиеса.

Ще отида в Япония – не знам нито дума от езика.

Режисирах Leopoldstadt на латвийски, без да знам езика. Е, знаех пет-шест думи, като основната беше „кифла с канела“, което всъщност са две думи. Непрекъснато се уча.“

Тези преживявания са научили Малкович, че страните може и да се различават, но публиката е една и съща. Хората идват, за да бъдат завладени или забавлявани. Най-вече, казва той, идват за катарзис. И продължава да им го предоставя.

„Озоваваш се в Монте Карло, Оклахома Сити, или Порто Алегре.

4 часа сутринта е, а ти си буден. 5 часа сутринта е, а вече си в колата. За мен това са хиляди сутрини. Бих казал, че може би това са повечето сутрини. Не познаваш никого и може би никога няма да се върнеш. Това е животът ми на път.

Малкович наблюдава как някои от съвременниците му губят ентусиазма си към актьорството, но смята, че той сега се интересува повече, отколкото когато е на 20. В края на 70-те години е един от основателите на театралната трупа Steppenwolf в Чикаго. Изпълненията му в пиеси като True West и The Death of a Salesman“ го превръщат в един от най-вълнуващите сценични артисти на поколението му.

Трябва да научаваш нещо всеки ден. Някой ме помоли да създам модна линия. Направих 24 колекции. Какво знам аз за това? Нищо. Смисълът е да се научиш, така ми се струва.

През последните две десетилетия Малкович все по-често работи с изпълнители на класическа музика в хибридни сценични представления, които съчетават реч с оркестри и ансамбли. В едно от тях, сатиричната пиеса The Music Critic цигуларят Алексей Игудсман изпълнява класически шедьоври, а Малкович с безразличен израз чете стари, комични разгромявания на критиката.

„Работя много в областта на класическата музика, защото по този начин помагам за продажбата на билети“, казва Малкович.

Добре, а какво печеля от това? Печеля удоволствието да бъда на сцената с невероятно красива музика, изпълнявана от невероятно добре подготвени и талантливи музиканти.

Между политиката и културата – и българският случай

Пътуванията му понякога се сблъскват с местната политика. По-рано тази година се оттегли от участието си в The Music Critic в Тел Авив, Израел, след като в прессъобщение приписват неверни цитати.

Преди две години в България постановката на антивоенната комедия на Шоу „Оръжията и човекът“, режисирана от Малкович, става мишена на крайнодесни националистически протестиращи, които нападнаха зрителите физически, отбелязва AP. Неговият коментар:

Мисля, че всичко това беше жалко и доста нелепо, и нямаше нищо общо с пиесата.

Да избереш театъра пред Холивуд

Това, че е толкова често е на път, неизбежно означава жертви.

Неспособен да намери време в международния си график, Малкович два пъти отказва на Макдона, драматургът, станал режисьор на In Bruges и The Banshees of Inisherin, а сега и на Wild Horse Nine.

Когато прочита сценария за участието на ЦРУ както в убийството на Джон Ф. Кенеди, така и във военния преврат в Чили, Малкович открива, че има паралели с някои предишни негови проекти: театрална адаптация на Libra на Дон ДеЛило и пиеса, базирана на Nazi Literature in the Americas на Роберто Боланьо. И приема.

Всъщност, актьорът лесно може да се насочи към образа на филмова звезда. Няма да е трудно да заложи на уникалното си екранно присъствие и на неравномерния си, своеобразен начин на изговаряне на репликите. Това е път, който съзнателно избягва, предпочитайки да оформя собствения си артистичен живот, вместо да чака оферта за добра роля.

На премиерата на Wild Horse Nine на филмовия фестивал в Телурайд среща продуцентката Катлийн Кенеди, продуцирала и Empire of the Sun от 1987 г., режисиран от Стивън Спилбърг. Оттогава не я е виждал.

„Вероятно не съм виждал и Стивън през всичките тези години. Добре, животът ми беше различен. Поех по друг път. Но без никаква злоба или неприязън“, казва той. „Просто много неща ме интересуваха и се занимавах с повечето от тях с известна доза енергия и интерес, както правя всичко.“

Винаги съм приемал, че когато правиш това, което искаш, има цена. И така е редно. Никога не съм се притеснявал от тази цена. Направих точно това, което исках, малко или много.

Този месец Малкович отново е от другата страна на земното кълбо и отново ще режисира трупа актьори на език, който не разбира.