Това е история за дързък шпионаж. И може би щеше да влезе в учебниците на всички разузнавателни служби по света като пример за перфектно изпълнена операция, ако накрая не се беше провалила.

Годината е 1971-а, а Студената война е в разгара си. САЩ и СССР се състезават във всичко, за което човек може да се сети, а най-вече в шпионските игри. Целта на всеки играч е да надхитри другия и да събере повече информация за намеренията му.

Една от големите цели на американските служби е да разберат повече за съветските подводници. През 1971 г. американското военноморско разузнаване стига до заключението, че СССР използва подводен комуникационен кабел в Охотско море, недалеч от бреговете на Камчатка. Той служи за предаване на съобщения между военноморската база в Петропавловск-Камчатски и щаба на съветския Тихоокеански флот във Владивосток.

На базата на тази информация започва операция Ivy Bells, съвместна инициатива на ЦРУ, Агенцията за национална сигурност и американските военноморски сили. Целта е съветските комуникации да бъдат подслушвани, пише Popular Mechanics.

Операцията е мащабна, както показва и участието на американските разузнавателни служби и флота. През 1972 г. в строго охранявания район е изпратена американска подводница. След това екип водолази открива комуникационния кабел и монтира върху него подслушвателно устройство. Всичко изглежда като перфектно свършена работа.

Благодарение на него КГБ успява да „прочисти“ собствените си редици, като идентифицира почти всички двойни агенти, както и американските шпиони в СССР

Трябваха ми пари: Американският разузнавач, който издаде на КГБ почти всички двойни агенти

Американците започват да добиват ценна информация, която по-късно ще бъде изключително полезна при преговорите със СССР по Договора за ограничаване на стратегическите оръжия, подписан през 1979 г. Събирането на данни продължава години наред безпроблемно. Американците многократно се връщат на мястото, за да приберат записите от устройството. Стават и все по-дръзки, като разработват и монтират усъвършенствана техника за подслушване. Данните са разнообразни – за тактически маневри на съветския флот, за разработки на нови оръжия, дори за лични телефонни разговори.

Но след това, през 1981 г., изведнъж настъпва тишина. Американците вече са притеснени, защото малко преди това на сателитни снимки са забелязали струпване на съветски кораби в района. След това подслушвателното им устройство спира да работи. Изпратени са водолази, които да го открият, но техниката е изчезнала.

Естествено, появяват се подозрения, но няма доказателства за изтичане на информация към съветската страна. Така в продължение на години американците не знаят какво точно се е случило.

Десетки полети бяха засегнати, медии евакуираха редакциите си, а хакери атакуваха хладилни системи в супермаркети. България също попадна под ударите

Някой всява хаос из Европа. Въпросът е кой?

Тук историята преминава в нов шпионски сюжет. Минават цели четири години, преди да се случи друго паметно събитие. Високопоставеният служител на КГБ Виталий Юрченко решава да избяга в САЩ, докато е в командировка в Рим. Вече попаднал при американците, той иска да ги увери в добрите си намерения и започва да им дава информация за съветски агенти в САЩ. Едва тогава се разбира, че информацията за подслушвателното устройство е била предадена на СССР от Роналд Пелтън, бивш служител на Агенцията за национална сигурност.

В края на 70-те години Пелтън напуска работа и изпада в тежко финансово положение, защото не може да се справи с разходите по луксозната си къща. Затова решава да предложи на съветските агенти информация срещу пари. Получава около 35 хил. долара. В замяна предава на съветското разузнаване голямо количество секретна информация, включително подробности за операцията с подслушвателното устройство. Пелтън не разполага с никакви документи, но пък има отлична памет, а и съветските агенти се убеждават, че не се опитва да ги заблуди.

Кораби, свързани с Техеран, са засечени над ключови трасета, а заплахите срещу дигиталната инфраструктура вече се преплитат с риска за петролните доставки

Подводните кабели в Ормузкия проток се превръщат в нов фронт на напрежението с Иран

Първият контакт на Пелтън е в съветското посолство във Вашингтон именно с Юрченко. Ето защо избягалият четири години по-късно в САЩ служител на КГБ много добре знае кой е предал информацията за подводната операция.

След разкритията на Юрченко Пелтън е арестуван, а през 1986 г. е осъден на три доживотни присъди. Но историята не свършва дотук.

Юрченко, който изглежда доволен от живота си сред новите си американски приятели, изведнъж изчезва. За последно е видян в ресторант във Вашингтон. Твърди се, че казал на придружаващия го агент от ЦРУ, че отива да се разходи. И сякаш на шега му подхвърлил: „Ако не се върна, да знаеш, че няма да си ти виновен“.

И не се връща.

Само два дни по-късно обаче се появява на пресконференция в съветското посолство, на която обяснява, че е бил отвлечен и дрогиран от агенти на ЦРУ, за да изкопчат от него информация. Американците са в шок и започват да подозират, че Юрченко им е бил изпратен нарочно, за да ги заблуди и отклони вниманието им.

Дали това е вярно, и до днес не се знае. Някои смятат, че Юрченко е действал по заповед на КГБ. Други пък твърдят, че бягството му при американците е било съвсем искрено, но впоследствие се е разколебал и се е върнал.

Юрченко е роден през 1936 г. и през 2026 г. навършва 90 години. Другият участник в тази история – Пелтън – умира през 2022 г. на 80-годишна възраст. Той лежи в затвора до 2015 г., когато е освободен, след като излежава почти 30 години от присъдата си.

А какво става с изчезналото подслушвателно устройство? Съветските власти го излагат в музей в Москва. До него е поставена табела с надпис „Собственост на правителството на САЩ“.