Как се формират лихвите у нас - (Част Първа)

2441
Как се формират лихвите у нас - (Част Първа)

Номиналните лихви като мярка за цената на кредита в България са по-ниски отколкото в Румъния и Унгария, близки са до тези в Латвия и по-високи спрямо Словакия, Чехия, Гърция и Полша. Това показва изследването „Сравнение на цената на кредита в национална валута в България и останалите страни от ЦИЕ плюс Гърция за периода 2007-2010 г.", което е дело на икономическия екип на УниКредит Булбанк и представено от главния икономист на банката Кристофор Павлов.

Основната причина лихвите в България да са сред най-високите в региона е завишената цена на финансиране у нас спрямо останалите страни, с изключение на Румъния и донякъде Унгария и Латвия, които имат резултати близки до нашите.

В по-малка степен разликите между цената на кредити у нас и групата на най-добре представящите се страни - Чехия, Словакия и Полша, е резултат от сравнително по-високите административни разходи и цена на риска в България.

Завишената цена на финансиране се дължи на няколко фактора. От тях централно значение има високата инфлация, която изтласква лихвите по депозитите, за да се създадат достатъчно стимули за вътрешни спестявания, което оскъпява кредитите и ограничава дела на депозитите до поискване, защото пропуснатите ползи при спестявания в безсрочни депозити са по-големи при по-висока инфлация.

Освен това страните, преминаващи през по-продължителен и по-динамичен бум на кредитите, се оказват и по-зависими от външно финансиране.Логично след старта на кризата те преживяват по-силен натиск да ограничат външната си задлъжнялост, което отново води до натиск върху цената на финансирането.

Друга причина за по-високи лихви е задълбочаващата се криза в Гърция и нарастващият песимизъм за перспективите пред банковата й система. Всичко това допълнително тежи на темповете, с които протича процесът на нормализиране на лихвите в страната ни.

Така процесът на редуциране на лихвите по депозитите до нива отпреди началото на кризата върви по-бавно, отколкото в повечето страни от ЦИЕ, което от своя страна ограничава и полето за корекция в цените на кредитите.

Макар и в по-малка степен по-високите лихви се обясняват и с избраната рамка на провежданата парична политика. Валутният борд не позволява да се води дори временна парична политика с цел по-ниска цена на кредита. От друга страна България има най-високите разходи за гарантиране на влоговете, които макар и незначително добавят към крайната цена на финансирането.

По-ниските възможности за икономии от мащаба, резултат от постигнатото към момента ниво на финансово посредничество у нас, са фактор, който също влияе неблагоприятно върху административните разходи и в крайна сметка се прехвърля върху цената на кредитите.

Кристофор Павлов застъпи тезата, че страната ни се нуждае от развит и силен небанков финансов сектор, който ще породи конкуренция с банковия сектор и тя ще доведе до по-благоприятни нива на финансиране на бизнеса.

По отношение на цената на риска, която също е компонент при определяне на цената на финансиране, има две групи страни, като България е по средата. Страните от ЦИЕ, които преживяха по-малко продължителен и по-ограничен по мащаби кредитен бум, са тези с по-благоприятно качество на кредитите, което логично води до по-ниска цена на риска и по-ниска цена на кредита в наблюдавания период 07-10 г.

Ако се разгледат реалните лихви като мярка за цена на кредита, авторите на изследването стигат до аналогични изводи. В периода 07-08 г. реалните лихви по кредитите в България са по-ниски от повечето наблюдавани страни като Латвия, Естония и Литва са изключение.

След края на кредитния бум обаче реалните лихви у нас са сред сравнително високите, като по-високи стойности има в Унгария, Латвия и Румъния.

Съществената причина за този резултат е еуфорията в притока на чуждестранни спестявания, което доведе до подценяване на риска в годините преди глобалната икономическа криза.

В този контекст авторите на проучването правят следния извод, който смятат за справедлив, а именно, че не лихвите у нас са високи, а лихвите в годините на кредитния бум са били твърде ниски, като основната причина за това бе подценяването на риска от банките.

Разглеждани са 9 страни от ЦИЕ плюс Гърция - Чехия, Естония, Литва, Латвия, Унгария, Полша, Румъния, Словакия. Обект на изследването са 6 вида - корпоративни кредити с договорен матуритет до една година, корпоративни кредити с матуритет от 1 до 5 години, такива с над 5 години, потребителски плюс други кредити и кредити за жилища над пет години.

* В поредица от материали ще представим подробна информация от изследването как се формират лихвите и защо цената на финансиране е такава

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Коментари

Ikonomist
# 0
19:07 | 5 July 2011
Лихвата се формира на принципа "Китка, китка миаданоз, кой излезе първи, тоз"!
Gilgamesh
# 1
17:07 | 5 July 2011
Риска в България го създадоха банките, като раздаваха кредити на "куцо, кьораво и сакато", за да могат да си опрвдават високите лихвени нива сега с това.А големият натрупан капитал по влоговете задъхва икономиката и и действа като котва, но г-н Левон Хампарцумян и компания си знаят домашното и къде с голяма доза лобизъм, къде с други методи си прокарват лихварската политика в държавата.Единственият изход виждам във влизането ни в Еврозоната.
Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg