Как започна кризата и оттук накъде?

1724
Как започна кризата и оттук накъде?

Кризата възникна вследствие на слепия оптимизъм на населението в развитите страни, който дълги години се базираше на глобалния икономически растеж. Самият ръст беше поддържан от много ниски лихви по кредитите.

Банките се възползваха от разширяващия се пазар, игнорирайки риска от навлизането им в много мъгливи ниши, които впоследствие се оказаха тресавища. Вдигането на основната лихва и изтичането на сроковете с преференциални лихви по кредитите изправи най-неплатежоспособните клиенти на системата пред невъзможност да се издължат на банките.

И една сутрин много от големите инвестиционни банки осъмнаха с пулове кредитни книжа, по-които не се плаща лихва, а от друга страна, трябваше да плащат цената на собственото си кредитиране, най-често чрез заемни средства от пазара.

На практика, те имаха в балансите си кешови задължения и активи, които не носят нужния приход. Първото, което трябваше да се направи и беше направено, бе продажбата на всичко бързо ликвидно – ценни книжа.

Това доведе до първите резки разпродажби на акции на борсите и обратни изкупувания от взаимните фондове, което допълнително увеличи натиска върху пазара. Успоредно с това, банките се обърнаха към регулаторите за достъп до финансиране, което да им осигури необходимата ликвидност.

Същевременно те трябваше да отпишат тези „токсични активи”, което пряко засегна капиталовата им адекватност и на практика ги изправи пред опасност от фалит. Някои намериха изход, други не и това беше краят на доверието в системата.

Банките по целия свят спряха да се финансират една друга, защото никой не знае дали утре няма да прочете на първите страници на вестниците за проблеми при контрагента му, баснословен стана случаят с кредита на европейска банка към Lehman Brothers в навечерието на фалита им.

Тези процеси замразиха паричния пазар. Нарастващият страх от възможност да се появят трудни вземания и съответно до ликвидна дупка доведе до още разпродажби на ценни книжа и за пореден път инвеститорите усетиха кризата.

Американската администрация взе трудно решение за измъкване от ситуацията, като изкупи лошите кредити от банките. Процесът беше мъчителен и не вървя с желаната бързина, но ще ни се стори светкавичен, в сравнение с „единната” европейска политика.

Спасителният план беше приет, въпреки жестоката опозиция. Повдигнати бяха въпроси, като защо данъкоплатците да помагат на алчните банкери или изказвания в посока - нека американците, като са си „забъркали попарата, да си я сърбат“.

На практика тези хора не познават или не желаят да се задълбочават във възможните последствия. Трябва да е ясно, че западните общества разчитат на кредитиране в огромна степен – от купуването на автомобил и дом до образованието на децата. Замразяването на кредитния пазар означава спад на продажбите на автомобили, домове и всякакви потребителски стоки.

Спадът на продажбите води след себе си до фалити и загуба на работни места не само в САЩ и Западна Европа, но и в останалите части на света, чиито икономики разчитат да пласират стоките си именно на тези най-платежоспособни пазари.

Страхът от подобен сценарий се е вклинил в съзнанието на инвеститорите и тласкайки ги към продажби, което, съчетано с ликвидните проблеми, води до спад на борсовите индекси. Не е тайна, че фондовите пазари, като рефлекс, се разминават във времето с реалните резултати на компаниите.

Какво имаме в настоящия момент? Инвеститори, изпаднали в паника и залагащи на най-лошия възможен сценарий, който най-вероятно няма да се случи, но те предпочитат да се застраховат.

Ще отнеме време банките да се стабилизират и отново да започнат да финансират експанзията на бизнеса. Резултатите ще надхвърлят очакванията на пазара и цените на акциите ще започнат да се възстановяват, такъв е историческият цикъл. Едни компании си отиват, на тяхно място идват други и прогресът продължава.

Може би сме свидетели на криза от ново поколение, но тя не се различава в основните си моменти от всяка една предходна рецесия, а и сега света има повече инструменти да й се противопостави.

Така или иначе капитализмът няма да изчезне след тази криза и капиталовият пазар, като негова еманация, ще продължи да се развива. Просто предстои ново раздаване на картите. Някои играчи ще си сменят местата, но за съжаление, други ще напуснат масата. Или пък това е просто въпрос на еволюция.

Константин Абрашев, портфолио мениджър, БенчМарк Асет Мениджмънт

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg