Все по-често си задавам въпроса "Какво правим в Европа?". И все по-често си мисля, че не искам да знам отговора. Макар че... доста неща излязоха наяве, помня и знам доста неща. Дали за щастие или за съжаление - това е вече съвсем друга тема!

Мисля си, че България няма да забрави датата 26 септември 2006 година, когато Европа ни приветства с думите "Добре дошли".

Когато Еврокомисарят по разширяването Оли Рен представи пред депутатите от Европарламента мониторинговия доклад за напредъка на България и Румъния.

Това беше последният предприсъединителен доклад, от който станаха ясни условията, при които двете балкански страни щяха да станат 26-ата и 27-ата страни членки на съюза.

Аз поне, като журналист, няма да забравя еуфорията покрай този доклад, а няколко месеца след това и големите празненства около присъединяването ни към ЕС през януари 2007 година.

Колко много приказки се изговориха тогава! Как всички евродепутати, председатели и други важни "клечки" в Европа и ЕС ни поздравиха за големия успех! Как ни хвалеха, че сме постигнали големия напредък... И ние взехме, че си казахме "Брей, колко сме велики".

Да, няма да забравя тези мигове, но няма да забравя и какво започна да се случва малко след това. Как изведнъж всички започнаха да говорят за евронещата: евросубсидиите, еврофондовете, евро това, евро онова... Всичко, за което се говореше бяха разни пари и средства, които получаваме от голямото европейско семейство за това и онова.

След което започнаха да ни питат "къде са парите, които ви дадохме?", а ние започнахме да кършим ръце и да си прехвърляме топката. От министерство на министерство, от депутат на депутат...

След всички тези събития, аз не само като журналист, ами като човек си задавам въпроса "Какво правим в Европа?". Като един най-обикновен човек искам да разбера дали тази Европа е важна за нас, само защото можем да "измъкнем" нещо от нея?! Дали ЕС ни интересува, само защото в нашите очи се явява като "големия брат", който е така щедър към нас да ни отпуска пари за това и онова?!

Колкото повече си напъвам мозъка да се сетя какво ние сме дали на този "брат" от януари 2007 насам, колкото повече се мъча да измисля нещо, с което да се гордеем, уви, не мога!

Сега обаче идва моментът на обясненията! Моментът на истината. Сега ще трябва да си кажем какво сме направили с помощта от Европа и понеже "големият брат" ни наблюдава, готов да санкционира всяка нередност, ще трябва да сме много умели лъжци, за да скрием някои истини...

И мислейки си за всички тези неща и анализирайки ситуацията от септември 2006 г. насам, единственият извод, който може да се направи е твърде тъжен! Излиза, че ние сме в Европа, за да крадем, да лъжем, да мамим и да правим всичко, само заради онези евросредства! Всичко, което Европа поиска от нас, й беше дадено! Затворихме дори 3-ти и 4-ти блок на АЕЦ-а си, защото Европа каза така. Не знам дали си зададохме въпроса каква полза ще ни донесе това! Но... някои от управляващите много умело успяха да замажат положението, да "затворят" очите на хората, залъгвайки ги, че ще имаме полза от това. Истината обаче беше, че ако бяхме казали "не" - трябваше да се сбогуваме с доста евронеща!

Какъв е изводът от всичко, написано дотук... мисля, че всеки българин може сам да си направи. И дано някога силите и волята ни стигнат, за да направим нещо стойностно, което да остави следи след нас и да ни накара да се гордеем, че сме българи, а и не само ние - да накараме Европа да се гордее с нас!