„Най-бедната страна в Европейския съюз", „бившата комунистическа държава", „най-бедната и най-корумпирана държава членка на ЕС". Това са някои от най-често срещаните нарицателни за България, с които страната ни присъства на страниците на британски и американски печатни издания, както и в новините на някои световни информационни агенции. В обширен материал радио Deutschlandfunk говори през 2009 г. за силното влияние на престъпните кланове у нас. На свой ред Държавният департамент на САЩ изтъкна в доклад, че „нарастващата корупция в Русия, Украйна, България и Румъния е сред основните проблеми, с които са се сблъсквали американските компании, работещи в чужбина, през 2008 година".

„Страните с ляво управление ще излязат по-трудно от кризата". Това заяви един от участниците в откритото заседание на Бюрото на групата на ЕНП - ЕД, състояло се в София в средата на март. Така и не стана ясно защо представителят на най-многобройната към момента политическа група в ЕП смята така, но само по себе си говори за политическото разграничение, в навечерието на значими избори, в контекста на ширеща се глобална икономическа криза. Тук искам да поставя ясно разграничение за целта на материала от политическо пристрастие!

От месеци насам името на България е в групата на страните от Централна и Източна Европа - новата заплаха за финансовата стабилност на западните банки.

Всичко това и още много се съдържа в архива новини за България през последните само два-три месеца.

Има ли тенденциозност в политиката на западни медии, кой печели и кой губи от една или друга визия на България на международната сцена? Подобен въпрос едва ли е лишен от логика, като имаме предвид, че българските политици позволиха да превърнат страната ни в „боксовата круша на Европа", независимо от достиженията, отчетени през последните десетина години!

Има ли тенденциозност в политиката на западни медии, кой печели и кой губи от експлоатацията на образа на България на международната сцена? С този и още други въпроси се обърнахме за коментар към Правителствената информационна служба на МС, BBC, Максим Бехар, управител на M3 Communications Group, доц. д-р Мария Нейкова, преподавател във Факултета по журналистика и масова комуникация в СУ „Св. Климент Охридки" и Кирил Гарчев, главен брокер в Булброкърс.

Еволюция в образа на България на Запад

Като начало обаче нека видим накратко еволюцията на образа на България на Запад, проследена от Румяна Кочанова на страниците на "Монд Дипломатик" преди време. Според нея всичко започва с романтичния образ на една посткомунистическа страна. Впоследствие идва времето на определенията в икономически издания като "евтина работна ръка", "квалифицирани специалисти" за някои видове дейности, "образовани млади хора", както и препоръки за реформи, отваряне на пазара и закриване на неудобни за Запада производства, пише тя. Медиите разглеждат и въпроса за "превръщането на старата номенклатура" в "новите български капиталисти".

Около събитията с Югославия България си спечели определения като "оазис на спокойствието" и "етнически модел", заедно с потупвания по рамото, че изпълнява "политическите" критерии за членство в европейската общност, пише Румяна Кочанова.

Идва и времето на „мутрите, на екшъните с поръчковите убийства, пренесени един-два пъти насред европейски столици, и борбата на организираната престъпност за преразпределение на пазарите" и др., проследява авторът.

В хода на предприсъединителните преговори за членство на страната ни в ЕС наяве излизат блокираната правосъдна система и по-точно липсата на воля сред управляващите да променят статуквото. Изказванията на различни представители на ЕК или на ЕП, на национални правителства, че у нас няма осъден досега политик или престъпен бос, се тиражират от всички западни медии.

Появява се и образът на емигрантите, които ще наводнят западните държави. Не липсват и определения от сорта на „граждани втора класа". Авторът пише, че гражданите на Стара Европа сякаш посвикнаха с мисълта, че "новите европейци" са необходимо зло, с което ще трябва да се примирят. Въпреки това в пресата се появяват и добронамерени анализи за ползата от отворената икономика, винаги водеща до растеж, чиято цел е да парират ксенофобските настроения.

„Това не означава, че не запазваме стряскащата си репутация на потенциален износител на престъпност", пише Румяна Кочанова.

"Липсата на радост у западноевропейците от това присъединяване (към ЕС) постоянно се обяснява с термина "умора от разширяването". Зад него обаче може би се крие една по-нелицеприятна причина за тази неприязън - "българите и румънците са бедни", до тази простичка истина стига и Аделхайд Вьолфл от австрийския "Der Standart" според нея.

С последния цитат се връщаме към нарицателните в началото на материала.

Отказ

Независимо че министър-председателят на България Сергей Станишев не пропуска възможността да заяви, че има тенденциозно отношение на западни медии към България, от правителствената информационна служба в МС се въздържаха от коментар по темата, с мотива, че служителите там са затрупани от работа и не могат да отговорят на въпросите.

Ето и въпросите, на които от службата отказаха да отговорят - 1. Сондирали ли сте общественото мнение в европейските общества за възприемания от тях образ на България? Ако да, какво сочат резултатите? 2. Кои са отговорните служби, които следят за образа на България на международната сцена и какво се предприема за положителното представяне на страната ни? 3.Мислите ли, че има тенденциозно отношение към България и защо? 4. Какво се цели със създаването на евентуален негативен образ на България на Запад, кой е печеливш и кой губещ от подобни действия?

От Би Би Си също се въздържаха от коментар по темата. Въпросите към британската обществена медия бяха следните - 1. Как се развива образът на България във Великобритания през годините? 2.Какъв е днешният образ на България във Великобритания - положителен, неутрален, отрицателен? 3. Съгласни ли сте със становището на българския премиер Сергей Станишев за целенасочена и негативна кампания от западни медии към страната? 5. Можете ли да посочите основните си източници на информация за България? 6. Има ли някой полза от евентуалното налагане на негативен имидж на България на Запад?

Образът на България днес

Все още леко неясен, но все повече положителен. Така Максим Бехар определи днешният образ на България зад граница.

„Преди няколко месеца поканих на обяд в един малък ресторант в центъра на Прага мой приятел чех, голям приятел на България, не бях го виждал от години. Седнахме и първите му думи бяха: „Знаеш ли, преди няколко години едни българи ми откраднаха колата...". Един негативен факт някак си много бързо може да помрачи и сто позитивни неща. Затова често можем да срещнем всякакви мнения за България, особено като се знае, че за публичния образ на страната на практика се грижим едва през последните години", коментира още PR-специалистът.

„Бих казал накратко така - ако четеш вестници на 72-рия етаж в някоя офис сграда в Чикаго или Франкфурт, усещането няма да е много позитивно. Но достатъчно е само за един ден да дойдеш в София, за да си го промениш. Средно скъпите софийски заведения са пълни с англичани, американци, французи и немци, които пият бира и по цял ден се оплакват от България.... Ама имало корупция, ама обслужването било лошо, ама бюрокрация, ама левите били на власт или пък десните... Но всички те стоят тук и никой и не помисля дори да се върне обратно. Защото каквито и простотии да има в България, всичките, а дори и по-големи, ги има и в техните страни. Трябва само някой да остане няколко дни в България, за да я заобича", категоричен бе Максим Бехар.

„Ще се позова на британските си впечатления, натрупани от престоя ми в страната през пролетта на 2005 г. Малкото поводи, по които в британските вестници се споменаваше за България по време на престоя ми там, винаги бяха придружавани от контекстуално разширяване, за да бъде по-разбираемо за аудиторията онова, което й се предлага като нова информация", коментира преподавателят във Факултета по журналистика и масова комуникация (ФЖМК) доц. д-р Мария Нейкова. - „За България нещата, които се припомняха, бяха три: незаконна продажба на оръжие на ембаргови държави; убийството на Георги Марков (тук подсилващ аспект от британска гледна точка беше и това, че убийството е извършено в Лондон, а Георги Марков тогава работи в българската секция на Би Би Си); опитът за покушение срещу вече покойния папа Йоан Павел Втори (той почина тъкмо през пролетта на 2005 г.)".

Образът на България и местните власти

На въпроса дали българските власти осъзнават необходимостта от грижата за образа на България на международната сцена и какво се предприема в тази насока, Максим Бехар коментира, че по принцип необходимостта е осъзната, но едва ли някой разбира какво точно трябва да се направи.

„Това е дълъг процес, а политическите промени са толкова динамични, че никой няма време да чака с години. Всеки политик иска всичко добро да се случи и да се опише в неговия мандат", смята експертът. - „Модерните комуникации дават все повече възможност нещата да стават по-бързо и по-ефективно, а и средната възраст на политиците, които вземат решения, драстично пада. Надявам се в близките години нашият публичен образ зад граница да е все по-добър и по-достъпен за чужденците". Той допълни, че България е страхотна държава, пълна с много добре образовани, интелигентни хора.

„И повече хора отвъд границите трябва да знаят това. Сега България без съмнение е данъчният рай на Европа, само че и повече бизнесмени трябва да са наясно с това" заключи Максим Бехар.

Според Мария Нейкова само сериозни усилия за справяне с вътрешните проблеми могат да променят нещата. „Достатъчно е да споменем трите кръга проблеми, за които ни критикува Европейската комисия - борба срещу корупцията, борба срещу организираната престъпност, реформа на съдебната система. Големи усилия и политическа воля се изискват не само от правителството, но и от парламента на България. За съжаление, развитията около Закона за конфликт на интереси, например, също не са в посока на промяна на образа на България към "положителната скала", посочи ученият.

Главният брокер на Булброкърс Кирил Гарчев е категоричен, че правителството трябва да обръща внимание на имиджа на страната зад граница. „Това е задължително, но е абсурдно да се твърди, че правителството остава неразбрано и че първоизточникът на проблемите се корени в негативния образ създаден от медии и политици на запад", допълни той.

Според него извиненията и нелепите оправдания, които слушаме непрестанно идват в повече на всеки средно интелигентен човек, като въпросът за адекватността на българската политическа система никога не е бил по актуален от в момента.

Негативните сигнали и инвестиционният климат

Брокерът смята, че чуждите инвеститори съумяват успешно да извлекат есенцията, необходима за взимане на информирано решение. „Чуждите инвеститори са наясно с източниците и приложението на информацията за „подходящи" цели и в този смисъл мисля, че добре могат да извличат есенцията необходима за взимане на информирано решение", посочи Кирил Гарчев. - „Безспорно непрестанния поток на сензационни новини в дадена посока обаче оказват влияние върху общото възприятие към страната ни и рисковете свързани с инвестиции тук".

Тенденциозност, ползи и вреди

„Не. Поне аз не познавам такъв човек", категоричен бе Максим Бехар, в отговор на въпроса дали някой има полза от създаване на негативен образ на страната ни от западни медии.

„Търсенето на сензационност при публикуване на новини за страната ни често е давало отражение върху начина и „окраската" при поднасянето им на публиката от медиите в западна Европа", коментира по въпроса Кирил Гарчев. -"Примери могат да бъдат открити в различни сфери. Например налагането на определено впечатление много ясно личи в чисто финансовата преса, където се коментира динамиката на кризата и евентуалните проблеми".

В този смисъл той посочи, че не бива да ни учудва нито агресивността при поднасянето на информацията, нито склонността на медии и анализатори да откриват негативи при тълкуването й. Според него за медиите това е източник на популярност и тираж, а за анализатори и инвеститори играта с риска и продаването на хеджинг е „крайъгълен камък" в генерирането на бизнес и печалба.

„На политическа тематика в никакъв случай не можем да твърдим, че дискусията е по-малко яростна, напротив „разчистването на сметки" и трупане на политически дивиденти, особено в ущърб на такъв „удобен прецедент" като България, се използва агресивно от политическите лидери", смята главният брокер. Кирил Гарчев си обяснява подобно поведение с факта, че политиците имат да „защитават" интересите на своите избиратели от една страна и да осигуряват преизбирането си в бъдеще от друга.

„Обективната обстановка намира своето отражение както в медиите, така и в политическите послания, вижте само как се развива националпопулизма в цяла Западна Европа, особено в периоди на криза. Освен това е много по-лесно да се прокарват контрапродуктивни икономически мерки (но лесни за изпълнение), като протекционизма например, когато „врагът" е ясно посочен в медиите и общественото мнение е подготвено", каза в заключение брокерът.

Мария Нейкова разсъждава повече за възможностите на медиите да комуникират своите послания за аудиторията си, отколкото да търси преднамерена тенденциозност в действията им.

„Особено в сферата на изключително сложните, многопластови и с многобройни връзки на различни равнища международни отношения за медиите е трудно да поднасят на аудиторията си ясни, недвусмислени послания. Прекалено сложните обяснения не привличат аудитория. Тогава на помощ идват опростените образи на света", посочи тя. - „Освен това в търсенето на тенденциозно отношение към България, към нас, струва ми се, сами се подценяваме, поставяме се в положение на народ и държава, от които нищо не зависи".

По отношение на печелившите и губещите от евентуално негативния образ на страната ни на Запад Мария Нейкова заяви, че най-напред трябва да се направят сериозни изследвания, които да докажат по безспорен начин, че на Запад умишлено се създава негативен образ за България.

"За голямо съжаление, на необходимостта от подобни изследвания почти не се отделя внимание, а те са и скъпо усилие", каза в заключение ученият.