1 010.1 млн. лв. са разходите за опазване и възстановяване на околната среда на национално ниво през 2006 г., което представлява 2.1% от брутния вътрешен продукт. Средствата са с 0.6 пункта повече от предходната година.

Това е посочено в Доклада за състоянието на околната среда за 2006 г., одобрен от правителството. Той ще бъде предложен за обсъждане в Народното събрание.

В структурата на разходите с екологично предназначение по компоненти и фактори на околната среда, най-голям е делът на усвоените средства за опазване чистотата на въздуха – 40.94%, следван от водите – 22.30% и за управление на отпадъците – 21.67 на сто.

Основните национални и международни източници на финансиране на екологични проекти са републиканският бюджет, ПУДООС, Националният доверителен екофонд, предприсъединителните фондове на ЕС – ИСПА, програми ФАР и САПАРД, механизмът „съвместно изпълнение” в рамките на Протокола от Киото, двустранни споразумения и др.

Докладът е разработен в три части – икономическо развитие и въздействие върху околната среда; качество на околната среда и състояние на природните ресурси; екологична политика и държавно регулиране на ползването и опазването на околната среда.

Като страна по Рамковата конвенция на ООН по изменението на климата и Протокола от Киото, България изпълнява изискванията за стабилизиране и намаляване на концентрациите на парникови газове, констатира докладът. Вторият национален план за действие по изменението на климата 2005-2008 г. включва още по-строги мерки и редица финансови инструменти за по-ефективното им намаляване.

България участва активно и в механизма „Съвместно изпълнение” на Протокола от Киото, а от 2007 г. прилага Европейската схема за търговия с квоти на емисии на парникови газове. По отношение на озоновия слой е посочено, че България не произвежда, а само употребява озоноразрушаващи вещества.

В резултат на предприетите мерки през 2006 г. потреблението е намаляло с 99.65% спрямо 1989 г. и е 10.6 т озоноразрушаващ потенциал. Внесени са едва 16.8% от допустимите количества на хидрохлорфлуорвъглеводороди, при 87% през предходната година. Намаляват и внесените количества метилбромид.

През 2006 г. намаляват емисиите на серен диоксид и амоняк в сравнение с 2005 г. Нарастват обаче емисиите на азотни оксиди, неметанови летливи органични съединения, въглероден оксид, олово, диоксини и полиароматни въглеводороди.

До края на 2006 г. са издадени 39 КПКЗ (комплексно предотвратяване и контрол на замърсяването) на предприятията, основни източници на емисии на вредни вещества във въздуха.

В програмите за привеждане в съответствие на инсталациите с комплексни разрешителни са включени инвестиционни мерки за намаляване на количествата отпадъчни газове и съдържанието на замърсители в тях, достигане на нормите за допустими емисии и общо подобряване качеството на атмосферния въздух.

В сероочистващите инсталации на ТЕЦ – най-големите източници на емисии серен диоксид, са уловени 168.4 хил. т от него, което е над два пъти повече от 2005 г. През 2006 г. за 65% от речните пунктове, в които е проведен хидробиологичен мониторинг, състоянието на водите е в интервала между средно замърсени води и води в добро и много добро състояние.

Замърсените и силно замърсените води са 35 на сто. Най-добро е състоянието в Дунавския басейн, докато най-много поразени участъци има в Източнобеломорския басейн, където са съсредоточени много промишлени производства.

Общата годишна маса на отпадъчните води за 2006 г. е 7 512.7 млн. куб. м и в сравнение с 2005 г. е намалена с над 1 млн. куб. м. Най-голям е делът на производствените отпадъчни води – 72 на сто. В програмата за почвен мониторинг за 2006 г. за наблюдение са включени замърсяванията, ерозията, свлачищата, вкисляването и засоляването на почвите.

Докато замърсяванията с тежки метали обхващат около 1.8% от земеделските земи в страната, не са регистрирани почвени замърсявания с устойчиви органични замърсители. Измерените съдържания за тях са в пъти по-ниски от пределно допустимите концентрации. Ерозията на почвата остава основен деградационен процес. Той се дължи както на природни и климатични фактори, така и на активна човешка дейност – неправилна обработка, прекомерна паша, обезлесяване, пожари и др.

Териториите, подложени на умерен до висок ерозионен риск, значително се увеличават – от водоплощна ерозия са засегнати малко над 2 млн. ха, а от ветрова – 1.3 млн. ха. Свлачищата са един от процесите, които причиняват най-големи щети върху инфраструктурата и облика на даден район.

В периода 2000-2006 г. са регистрирани около 1490 свлачища, като са засегнати 24 336 ха. Новопоявилите се през 2006 г. свлачища са 156 с площ 62 ха. Към 31 декември 2006 г. броят на защитените територии е 881 с обща площ 546 785 ха. Новообявените от тях са 11 местности и две природни забележителности.

Приети са и шест нови плана за управление – на поддържаните резервати „Момчиловски дол” и „Шабаница” и на резерватите „Камчия”, „Кастраклий”, „Казаните”, „Сосковчето”.

Целта на доклада е да се информира Народното събрание, държавните институции и обществеността за тенденциите в развитието на основните икономически сектори и въздействието им върху околната среда, за състоянието на околната среда през 2006 г.; за тенденциите и динамиката на промените в състоянието на компонентите на околната среда и степента на въздействие на факторите, които замърсяват и увреждат околната среда, както и за извършените основни законодателни, административни и инвестиционни мерки в областта на околната среда и приоритетните области на националната екологична политика.