На днешния ден – 24 май - честваме празника на славянската писменост и българската просвета и култура. Това е един от най-големите и светли празници, почитан от всички българи.

Стари жития и старобългарски ръкописи свидетелстват, че като църковен празник денят на Светите братя е честван още в ХІ век. Двамата са канонизирани като светци през ІХ век за превода и популяризирането на Свещеното писание и на богослужебните книги на славянски език. През 1851 г. за първи път у нас, в южния град Пловдив, се празнува Денят на Кирил и Методий, отначало като училищен, а по-късно като народен празник на българската просвета и култура, информира БНР.

Двамата братя създават нов книжовен език на основата на югозападните български диалекти и той се превръща в трети книжовен език в Европа, наред с латинския и гръцкия. За създател на първата славянска азбука - глаголицата е считан по-малкият от двамата братя Константин-Кирил Философ. Тя се появява през 855 г. По-късно през 863 г. по молба на княз Ростислав двамата започват просветителска дейност и разпространяват новото писмо и преведената от тях книжнина в земите на Великоморавия. Дейността им обаче среща отпор от страна на немското духовенство и биват отзовани от Великоморавия. През 869 г. те се отправят към Рим, където пред Папа Адриан ІІ защитават правото да проповядват християнското учение на славянски език.

След смъртта на двата равноапостоли делото им е продължено и доразвито от техните ученици. Срещу тях обаче били предприети жестоки репресии от страна на немското духовенство и част от тях били избити, други затворени, а трети били принудени да бягат и да търсят спасение. Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий намерили добър прием от страна на българския владетел княз Борис І, който им осигурил условия да продължат делото на своите учители. Благодарение на активната дейност на тези кирило-методиеви ученици в България, страната ни се превърнала в първия славянски културен център през средните векове, откъдето славянската писменост и книжнина получили разпространение и сред другите славянски народи.

На кирилица днес пишем не само ние българите, но и много други славянски народи, общо над 200 милиона души. Народи от ирански, тюркски, кавказки и монголски произход също използват кирилицата за основа на своята писменост. До IXX век тя се е използвала и в Румъния. С влизането на България в ЕС на 1 януари 2007 г. кирилицата, наред с латиницата и гръцката азбука, се превърна в третата официална писменост на европейската общност. След въвеждането на еврото като национална валута на страната ни, на новоотпечатаните евробанкноти заедно с латинските и гръцките букви ще бъде отпечатан и надписът „евро” на кирилица.