Развиващите се пазари засега остават издръжливи спрямо световната финансова криза. Подобреният фундамент, големите резерви, силният ръст подпомагат потоците на средства към пазарите на активи в тези страни, сочи доклад на МВФ.

Както бе отбелязано в предишен доклад на институцията обаче, има макроикономически слабости в някои от тези страни, което ги прави податливи при влошаване на външната среда.

Източна Европа, в частност група страни с голям дефицит по текущата сметка, като България, финансиран от частен дълг или от портфейлни инвестиции, има изключително висок ръст на вътрешния кредит. Сред страните в ЦИЕ България е с най-голямо повишение по този показател с 62.5 на сто за миналата година.



Световното забавяне на икономиката или рязък спад на движението на капитали към развиващите се пазари може да причини болезнено регулиране на ситуацията.

Има няколко специфични риска за развиващите се пазари, идващи от текущата ситуация. На първо място, големите банки може да прекратят финансирането на своите локални подразделения, особено в условия, където външните дисбаланси са големи (България отстъпва на единствено на Латвия по този показател). Също така свиването на чуждестранните инвестиции в резултат на световната капиталова криза може да причини финансово напрежение в някои стани.

Не е изключено и финансови институции в тези държави да се окажат изложени на риск, спрямо лоши ипотечни облигации и други структурирани кредитни продукти.

Местните банки в Източна Европа са натрупали големи задължения към чуждестранните си собственици и международни институции, след като ръстът на кредита е изпреварил този на депозитите.

Повечето европейски банки имат планове да спрат финансирането към клоновете си в югоизточна Европа и Балтийския регион.

Мекото приземяване в Балтика и Югоизточна Европа може да бъде заплашено, ако условията за външно финансиране принудят банките майки да спрат кредита за региона.

В отговор, местните банки търсят алтернативни източници на финансиране и работят по въпроса за увеличаване на местните депозити. В България и Румъния рестриктивната политика на чуждите банки не оказва значително ограничаване на кредитния ръст, при условията на навлизащи Гръцки и Португалски банки, търсещи начини за увеличаване пазарния си дял.

След като България и Румъния наскоро се присъединиха към Европейския Съюз, те са приемани от много банки като атрактивни за ръст възможности. В това време обаче съществува опасност, че местните банки могат да подценят риска от влошаването на качеството но отпуснатите кредити, което е характерно за бързия растеж.