„Успехът на антикризисните мерки, договорени през м.март 2010 г., ще се определи от това дали социалният диалог в страната ще продължи да се развива успешно", се посочва в доклад на Международната организация на труда.

„Отношенията между правителството и социалните партньори се влошиха скоро след като кризата удари българската икономика през последното тримесечие на 2008 г.„ Това се посочва в официално разпространен от Международната организация по труда преглед на българския пазар на труда, като част от Глобалния пакт за работните места.

„На практика правителството не инициира съдържателни консултации със социалните партньори за това, как да се посрещне кризата и какви мерки да се предприемат по посока на възстановяване", се посочва в доклада. Според МОТ, кабинетът смята, че ще може да се справи с кризата само с помощта на бюджетния излишък и някои други защитни мерки от типа на замразяване на работните заплати в публичния сектор и съкращаване на публичните разходи. Съществуващите институции за социален диалог като Националният съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) и Икономическият и социален съвет (ИСС) не са мобилизирани достатъчно ефективно за ангажирането на социалните партньори в изработването на колективен отпор на кризата, смятат още специалистите на МОТ.

Като цяло, членовете и финансовите ресурси на синдикатите продължават да намаляват, особено след големите съкращения миналата година в резултат на икономическата криза. Същевременно много от работодателите са все още членове на повече от една организация на работодателите, тъй като това не е забранено от закона. Фрагментацията на организациите на работодателите, и по-специално на тези, които представляват малки и средни предприятия, отслабва техните позиции в социалния диалог, твърдят експертите на МОТ. Процесът на консолидация, иницииран главно от по-големите организации, с цел да се чуе по-силно гласа на работодателите, може да доведе до по-силни партньорства или сливане, отбелязва международната организация.

Българската пенсионна система буди загриженост за нейната дългосрочна устойчивост в контекста на силно застаряване на населението и задълбочаването на този процес след 2020 г. Ако не се предприемат мерки за коригиране на финансовата база на пенсионната система, се очаква по-нататъшно разширяване на тази фискална бездна, алармира Международната организация по труда. Бъдещето на социалния диалог в България, който набра сила след като на власт дойде новото коалиционна правителство през м.юли 2009 г., ще зависи в голяма степен от това дали правителството ще предприеме пенсионна реформа в рамките на социалния диалог и трипартизма, или едностранно. Също така, успехът на антикризисните мерки, договорени през м.март 2010 г., ще се определи от това дали социалният диалог в страната ще продължи да се развива успешно, анализират експертите на МОТ.

В документа се посочва още, че глобалната криза се е отразила на паричните преводи от работещите в чужбина българи, които възлизат на почти 7% от потреблението на домакинствата. Въпреки влошаването на икономиката и условията на пазара на труда, през 2009 г. работната заплата продължава да расте в номинално и реално изражение, но с много по-бавни темпове. В номинално изражение през 2009 г. средната заплата се повишава с 8.4% в сравнение с доста високите темпове през 2007 г. (12.5 %) и 2008 г. (22.2%), отчитат анализаторите.

От Международната организация на труда посочват още, че докато корекциите в заетостта са по-тежки за мъжете, тъй като кризата се отразява най-вече на секторите, където мъжете доминират, напр. строителство и промишлено производство, жените също са засегнати от ефекта на кризата върху равнището на работната заплата. Последните данни показват, че в България различията в заплащането на труда между двата пола не само се запазват, достигайки според оценките близо 16 процента през 2010 г.,14 но и че положението може да се задълбочи още повече поради влиянието на кризата върху договарянето на работната заплата.

Съществуващите предизвикателства на пазара на труда се задълбочават и във връзка с непрекъснато намаляващото и остаряващо население на България. Благоприятната среда за разкриване на работни места е променена, тъй като търсенето на работна сила в България е засегнато от глобалната икономическа криза. Ръстът на сектори, които досега са били локомотив за създаване на работни места - строителство, производство, недвижими имоти и търговия - е спаднал. От края на 2008 г. това дърпа безработицата нагоре въпреки търсенето на висококвалифицирана работна сила, което вероятно ще продължи да бъде голямо. И наистина, въпреки кризата, все още са налице много свободни работни места, които остават незапълнени, коментира МОТ.

Нещо повече, негативното въздействие на кризата върху българския пазар на труда се засилва и от влиянието на някои допълнителни фактори, например, връщането в родината на все повече български емигранти от страните, където те доскоро са били на работа (Испания, Италия, Великобритания и пр.). В допълнение към това, предвид забавянето на кризата в България и нейното последващо отражение върху пазарите на труда (като общо правило), се привеждат някои аргументи, че през първата половина на 2010 г. равнището на безработицата евентуално ще достигне по-високи, двуцифрени стойности.

Държавният бюджет се основава на прогнози, според които безработицата през 2010 г. ще достигне 11.4 %. Синдикатите и организациите на работодателите обаче твърдят, че поради броя на обезсърчените безработни и връщащите се емигранти, безработицата вече е висока и ще достигне много по-високо равнище.

Бюджетната прогноза за 2010 г. за средно ниво от 11.4% подсказва, че официално регистрираната безработица към края на тази година ще надхвърли 13.7%. Ако се прибавят и нерегестрираните безработни обезсърчени хора, както и нарастващият приток трудова миграция към страната, към м.декември 2010 г. се очаква достигане на критична точка на социална толерантност за реалната безработица (19-20 процента в зависимост от структурната оценка на икономически активните хора).

Според МОТ най-обещаващият начин за значително повишаване на производителността и международната конкурентоспособност на България е да се навлезе в секторите за експорт на високи технологии. Сега по-голямата част от износа на България представлява продукти и технологии на относително ниско ниво. Така например почти 13% от българския износ представляват текстилни продукти и облекло. Това е сектор, който се характеризира със силна конкуренция на производители с ниски заплати и ограничен потенциал за намаляване на себестойността чрез повишаване на производителността. В класификацията Евростат на факторната интензивност на продуктите България има най-нисък дял от износа на високо и средно технологически продукти от всички нови държави-членки на ЕС - 32%.

От съществено значение да се инвестира повече в обучение и образование, даже и по време на кризата. Уменията, придобивани от учащите се от системата на образование изглеждат недостатъчни от гледна точка на изискванията на пазара на труда. Несъответствията в търсенето на квалифицирана работна сила не се преодоляват и ниските постижения в областта на образованието пораждат загриженост за конкурентоспособността на страната в средносрочен и дългосрочен план.

Като цяло системата на образованието следва да се адаптира към нуждите на базираната на знания икономика, да се модернизира и да се организира така, че да съответства на повечето съвременни критерии. За препоръчване е и Националната квалификационна рамка да бъде развита така, че да признава квалификацията на хората, обучени в неформалните и неофициални форми на обучение.