В началото на август български служители забелязват нещо, за което не са сигурни дали е законно.

Барели руски петрол пристига в страната на цена над лимита от 60 долара, който съюзниците приеха, за да лишат Москва от критични приходи за войната ѝ в Украйна.

Така започва статия на Politico, публикувана вчера вечерта. България е в необичайна позиция сред своите партньори, пише изданието. Дадено ѝ е изключение от санкциите на Европейския съюз, забраняващи вноса на повечето руски петрол, уж за да се гарантира, че страната няма да се сблъска с остър енергиен недостиг, въпреки че по-широката политика на ЕС има за цел да смаже главната парична артерия на Русия след пълномащабното ѝ нападение над Киев.

Можела ли е обаче България все още да внася руски петрол над горната цена? Митническите служители в София са поискали да разберат със сигурност, така че се обръщат към служители на ЕС с молба за „разяснение“, според на имейли от 4 август, видян от Politico.

„Не е необходимо суровият петрол, внесен въз основа на тези дерогации, да бъде на или под 60 долара за барел“, е отговорът на ЕС.

Имайки зелена светлина, България продължава да внася руски суров петрол над ценовата граница от август до октомври, според поверителни митнически данни, разгледани от Politico. Доставките са на стойност около 640 милиона евро, според изчисления на Центъра за изследване на енергията и чистия въздух (CREA). Парите отиват в руските енергийни компании, които плащат данъците, помагайки за пълненето на военния сандък на Кремъл, отбелязва изданието.

Разликата в санкциите е емблематична за по-широките недостатъци, които разядоха опита на ЕС да спре милиардите, които Русия печели от износа на енергия.

Близо година след приемането на първоначалните санкции законовите вратички се съчетаха с лошо правоприлагане и никнеща като гъби паралелна търговия, за да поддържат потока на приходите от изкопаеми горива на Москва и да изхранят почти половината от гладния за война бюджет на Владимир Путин, допълва Politico.

Рекордни приходи от петрол в Русия на фона на глобалните ограниченияОфициалните оценки сочат, че брутният вътрешен продукт на Русия е нараснал с 5,5% през третото тримесечие спрямо година по-рано

Руският петрол вероятно се превръща в гориво в Европа по нови маршрути. Правоприлагането в целия континент е разпръснато и разчита на противоречиви данни. Появил се е цял нов черен пазар, за да застрахова, изпраща и укрива горивото на Русия, докато пътува по света.

С други думи, санкциите не са изпълнили целта си. Печалбите на Русия от износ на петрол са спаднали само с 14 процента след налагането на ограниченията. А през октомври приходите на Русия от изкопаеми горива достигнаха 18-месечен връх.

Изглежда също, че ЕС се изчерпва по отношение на санкциите, последният пакет от които трябва да бъде финализиран на срещата на върха на лидерите тази седмица. Той е фокусиран най-вече върху административни промени, които според експерти няма да направят много за ограничаване на широко разпространеното укриване. Липсват усилия за по-нататъшно намаляване на тавана на цената на петрола.

„Целият механизъм за санкции работи само ако продължавате да приемате редовно решения, които затварят вратичките и налагат нови санкции“, каза украинският външен министър Дмитро Кулеба пред Politico. „Всеки актьор в света има способността да се адаптира.“

Politico: ЕК пита България за „вратичката“ в санкциите срещу РусияБългария се е възползвала от обстоятелството, че е получила изключение от общата забрана за внос в ЕС на руски петрол, пише изданието

Българското недоглеждане

Причината зад вратичката в ценовата горна граница в България вероятно е чиновнически пропуск, пише Politico.

Когато ЕС вписа горната граница на цените на страните от Г-7 в закон, служители изрично забраниха на корабните фирми и застрахователните компании в ЕС да пренасят руски петрол над прага от 60 долара към страни извън ЕС. Целта беше да се намалят приходите на Кремъл, като същевременно се поддържат стабилни световните петролни потоци, припомня Politico.

Но служителите никога не са се замисляли да наложат подобни правила върху доставките до страните от ЕС, отчасти защото същия ден Брюксел забрани вноса на руски суров петрол по море.

С изключение на България, посочва изданието.

Задната вратичка означава милиони допълнителни приходи за Москва. Според CREA печалбите от износ на руски петрол от продажби в България между август и октомври – една трета от които идват от продажби над тавана на цените – са събрали около 430 милиона евро преки данъци за Кремъл. Всички доставки с руски произход, доставени през това време - на цени между $69 и $89 за барел - разчитат на западна помощ, включително от гръцки корабни оператори и британски и норвежки застрахователи.

И всичко е технически законно, допълва Politico.

Ситуацията „разкрива, че България е помогнала на Русия да се възползва от тази явна вратичка, за да максимизира бюджетните приходи на Кремъл от тези продажби на петрол без видими ползи за българските потребители“, казва пред изданието Мартин Владимиров, старши анализатор в базирания в София Център за изследване на демокрацията (CSD).

По-общо казано, освобождаването на България от руската петролна забрана е напълнила джобовете както на най-голямата руска частна петролна компания Лукойл, която доминира българското производство на горива с разрастващата се черноморска рафинерия, така и на самия Кремъл.

В по-общ план вносът на суров петрол на Лукойл в България е донесъл над 2 милиарда евро приходи от износ за Русия, откакто санкциите влязоха в сила през февруари, според нов анализ на CREA и CSD. Кремъл е спечелил 1 милиард евро от преките данъци от продажбите, разкри Politico миналия месец.

Двата законопроекта за отпадане на дерогацията са оттеглени от вносителитеЕдиният, внесен от ПП-ДБ, предвиждаше дерогацията да бъде прекратена не по-рано от 1 март 2024 г. и не по-късно от 15 март 2024 г. Другият - на ГЕРБ-СДС и ДПС, предлагаше отмяна от 1 януари 2024 г.

Сега има нарастващ натиск да се поправят тези пукнатини за правене на пари.

България се зарече да съкрати с шест месеца отказа си от забраната за руски петрол, като временно измести крайния срок до март, пише изданието.

Кирил Петков, бившият министър-председател, който ръководи една от двете партии, контролиращи сегашната управляваща коалиция в България, казва пред Politico, че България ускорява усилията си да се отърси от руските енергийни връзки, за разлика от близките страни като Словакия. "Ние не искаме Путин да получава евро, които не му се полагат", казва Петков, цитиран от Politico.

Българският случай „подчертава една от многото вратички, които правят санкциите за намаляване на руските приходи от износ по-малко ефективни, според Исак Леви, експерт в CREA.

Основно предизвикателство е лошият мониторинг и правоприлагане.

През октомври доклад, поръчан от Европейския парламент, установи, че прилагането на санкциите на ЕС е „разпръснато“ в над 160 местни власти, докато столиците имат „различни системи за прилагане“, които включват „големи несъответствия“ в наказанията за нарушения.

Дори тези, които участват в транспортирането на петрол, получават само ограничен достъп до информация за сделките, според Виктор Катона, главен анализатор на суровия петрол в компанията за пазарно разузнаване Kpler.

Застрахователите, например, разчитат на един единствен документ от фирми, които купуват и продават петролни товари, обещавайки продажбата да не е над 60 долара за барел, което се равнява на „декларация за вяра“, добавя Катона.

Предстоящият 12-ти пакет от санкции на ЕС се опитва да преодолее този проблем с нови правила, принуждаващи търговците действително да описват конкретните разходи. Целта е да се попречи на купувачите да купуват руски петрол над лимита и след това да скрият допълнителните разходи като застраховка или транспортни такси. Малцина в индустрията обаче имат големи надежди, че добавената документация ще спре заобикалянето.

Няколко държави от ЕС с големи корабни индустрии също не са склонни да затегнат тавана на цените, което прави нещата още по-трудни. По време на последния кръг от санкции Кипър, Малта и Гърция отново изразиха загриженост относно призивите за засилване на ограниченията, според двама дипломати от ЕС, пожелали анонимност пред Politico.

Цените на петрола държат Русия в комфортната икономическа зона Приходите на страната от енергоизточници са високи, а бюджетният ѝ дефицит намалява

Дипломат от голяма държава от ЕС казва пред изданието, че по-строгите санкции само ще накарат Русия да използва повече незападни оператори за превоз на петрол. Вместо това фокусът трябва да бъде върху разширяването на страните, които се придържат към тавана на цените, смята той.

Междувременно страните от ЕС все още позволяват на руски петролни товари да пресичат техните води по пътя си към други дестинации.

Проучване на CREA, поръчано от Politico, установява, че 822 кораба, транспортиращи руски суров петрол, са прехвърлили товара си на друг кораб в териториални води на ЕС - повечето в гръцки, но също и малтийски, испански, румънски и италиански води - откакто петролните санкции започнаха миналия декември. Обемите са еквивалентни на 400 000 барела на ден.

Говорител на ЕК защитава санкциите на ЕС, отбелязвайки, че Русия е била принудена да похарчи „милиарди долари“, за да се адаптира към новата реалност, включително за нови танкери и своята инфраструктура за добив и износ на петрол, тъй като западното търсене е намаляло.
Това има „сериозни и продължаващи икономически и политически последици“, казва говорителят на Комисията, цитиран от Politico. CREA установява, че ограничението на цените на петрола е лишило Кремъл от 34 милиарда евро приходи от износ, което се равнява на близо два месеца печалба тази година.

Други посочват, че всички възникнали проблеми са нормални - това е първият път, в който ЕС прилага санкции в такъв мащаб, и се учи в движение, докато го прави.

Дълбоки тъмни води

Вместо да приеме строгите правила, предназначени да източват нейните финанси, Москва започна да търси начини за заобикаляне на санкциите.

За да гарантира, че може да продава изкопаемите си горива на каквато цена иска да получи, в нарушение на горната граница на цените на петрола и други ограничения, Русия ръководи създаването на паралелен пазар за корабоплаване, който пълни джобовете на държавни енергийни компании и олигарси.

Появи се „сенчеста флотилия“ от остарели танкери, мистериозно управлявани чрез мрежа от компании, които прикриват собствеността си, често търгувайки своя товар с гориво с други кораби в морето. За да им помогне да избягат от юрисдикцията на западните санкции, като същевременно изпълнят основните морски изисквания, в страни като Индия се появи индустрия от мътни застрахователни фирми, пише още Politico.

„Повечето от санкциите наистина не проработиха или успяха да направят много малко“, казва Байрън Маккини, експерт в S&P.
Тъй като руските сделки се отдалечават все повече от западните оператори и търговци, това прави проследяването им още по-трудно, добавя Виктор Катона от Kpler

„Всеки руски вид петрол сега се търгува над горната граница на цената, казва той, докато CREA изчислява, че само 48% от руските петролни товари са били превозени на танкери, притежавани или застраховани в страните от Г-7 и ЕС през октомври.

„Това е като да обявиш парти, на което няма да се пие алкохол, но самият ти да не дойдеш на партито“, казва Катона. „Как се уверяваш, че никой не пие?“

В същото време страни като Индия са увеличили вноса си на евтин руски суров петрол със 134%, установява CREA, преработвайки го и след това продавайки го навсякъде. Това означава, че европейските потребители може несъзнателно да зареждат колите си с гориво, произведено от руски суров петрол, финансирайки в същото време въоръжените сили на Москва.

Залязващият Запад?

ЕС е наясно с проблема, но в Брюксел политическите лидери изглежда вдигат ръце, коментира Politico.

Когато лидерите на ЕС се съберат за срещата си на върха в четвъртък, пакетът от санкции, който се очаква да одобрят, няма да направи много, за да спре потока от енергийни пари на Русия, пропускайки всякакви мерки, насочени към руския петрол или понижаване на тавана на цените.

Докато не бъдат предприети подобни стъпки, финансите на Русия няма да изчезнат наистина, казва Александра Прокопенко, икономист в Евразийския център Карнеги Русия.

„Русия ще се почувства изключително зле, ако средната цена на нейния петрол е 40 или 50 долара за барел – това би било болезнено за нейния бюджет и за способността на Путин да финансира разходите“, допълва тя.

Да се стигне до този момент обаче няма да бъде лесно.

„Руската икономика беше доста голямо животно“, казва Прокопенко, „трудно е да я убиеш с един изстрел“.