Дефицит от 3%, свиване на разходите, нови данъчни закони – това са основните цели в проекта за Бюджет 2023, който министерството на финансите представи вчера (15 март). Разчетите показват, че при запазване на приетите през 2022 г. политики от Народното събрание дефицитът ще достигне близо 7%, затова новата рамка залага мерки като промяна на данъците и орязване на разходи.

Така представените параметри отвориха кутията на Пандора в ресорното ведомство. Още преди новата финансова рамка да бъде официално представена, в публичното пространство беше разпространен доклад от министъра на финансите, който някои анализатори определиха като апокалипсис. Други заявиха, че според данните в него, приемането в еврозоната може да се превърне в „мисия невъзможна“, а трети директно сложиха точка на дискусиите с ужасяващите пет букви „фалит“.

Темата коментира пред журналисти и вицепрезидентът Илияна Йотова. „България не е пред фалит, няма нужда да се взема нов заем от Международния валутен фонд, нито да се променя споразумението, както и да се тегли нов дълг.“, заяви тя, цитирана от БТА.

Надявам се още в първите дни, когато заработи новото Народно събрание, този бюджет да бъде приет, каза Йотова и добави, че цялата държава има нужда от това.

Връщане на ДДС, нови тол такси и акцизи – само част от идеите в Бюджет 2023По изчисления на МФ, мерките ще вкарат в бюджета над 6 млрд лв.

Без паника

Ако за момент оставим настрана мрачните прогнози и се фокусираме върху реалните факти, можем да направим следния извод: да, в сметките на държавата има голям проблем и той не е нито в това, че някои бизнеси пак ще трябва да плащат „доброто старо“ ДДС, нито в реалната перспектива да имаме затруднения в тегленето на нов външен дълг.

„Няма нищо извънредно във всичко това. Дебатът е как да се направи бюджет, който е с много нисък дефицит“, обясни пред bTV икономистът от Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. Той настоя васлужебното правителство да внесе проект на бюджет с по-нисък дефицит и с по-ниско харчене.

„В момента пазарите се нормализираха, нещата вървят към нормална ситуация и трябва да имаме нормално бюджетно управление, а не да се вкарва екзотика в бюджетната рамка“, допълни Богданов.

Той определи предложението за промяна на курса лев-евро като безотговорно и като нещо, с което България няма да може да влезе в Еврозоната. Това ще е тест за всички партии в парламента.

„Как партиите ще искат България да влезе в еврозоната, като са готови да гласуват бюджет с 6% дефицит, отколкото с 3%“, недоумява Богданов, според когото нямаме безплатни пари, за да взимаме постоянно заеми.

Годината на несбъднатия стопански апокалипсисЛъчезар Богданов: „Краят на света“ не се случи, независимо от шока с енергийните доставки и войната

Приходите, а не разходите са проблемът

"Няма смисъл всички да се облагат със свръхпечалби. Трябва да се мисли малко преди да се правят такива предложения", заяви икономистът Евгений Кънев пред bTV. Според него, от всичко казано от служебния финансов министър, липсва слонът в стаятa – няма грам дума за приходите в бюджета.

Трябва да се сменят ръководствата на изпълнителните агенции, за да се подобри събирането на приходите в държавата, настоя икономистът. Той допълни, че единственият критерий, който може да се покрие за овладяване на инфлацията, са публичните инвестиции.

Проектобюджетът, който Министерство на финансите ще входира в първите дни на новия парламент, е обречен на неуспех, смята икономистът Михаил Кръстев. Той изтъкна, че процесът за влизане на България в еврозоната зависи и от финансирането на социалните разходи. Министерството не може да имитира дълг по начина, по който му се иска, допълни още той.

„Сметката показва между 8 и 9 млрд. минимум дефицит, а трябва да бъде максимум около 5,5 млрд. 3% е дефицитът, към който трябва да се стремим, ако е над тази граница, зачеркваме еврозоната за следващите 3-4 години.“, коментира пред Нова тв финансистът Любомир Дацов.

Икономика на кръстопът. Три прогнози за БългарияПрогнози дават икономистите проф. Татяна Хубенова, Юлиан Войнов и Георги Ангелов

Между 700 и 800 милиона средномесечно са дефицитите вече. Ако продължи тази тенденция с текущи разходи, а и с очаквания скок на капиталовите разходи заради изплащането на евросредства, ще има допълнителна тежест на дефицита, допълни той.

"Никъде не е казано, нито се споменава думата "фалит" на България. Валутният курс също няма да се сменя, казва се, че в дългосрочен план бюджетът, изведен от баланс, ще води до дефицити. Бюджетът има структурни проблеми. Нивото на пенсиите, заплатите и компенсациите са сред тях", коментира още Дацов.

По думите му, дефицитът означава, че непрекъснато, за да си плащаш сметките, трябва да теглиш кредити.

"Ще дойде неизбежно момент, в който ще спрат да дават заеми и ще трябва да се преструктурира начинът на живот, същото нещо е и за бюджета. ЕК ще ни вкара в процедура за свръхдефицит, ако продължаваме с тази бюджетна посока", смята той.

Според него до края на април трябва да бъде изпратена конвергентната програма - 3-годишната бюджетна прогноза за съгласуване на политиките.

"Няма как да я направиш без базов бюджет за тази година. МФ финализира работата на база сроковете от ЕС и показва посоката. Бюджетът трябва да намери 4 млрд., за да балансира нещата до края на годината. В следващата година ще трябва да има ограничителна политика - преструктуриране и премахване на енергийната помощ", посочи Дацов.

Валутният борд не е в опасност

Опасност от фалит на държавата няма, ако дефицитът не скочи до 6% - 7%, коментираха темата пред Нова тв икономически експерти.

Икономистът Георги Ангелов е категоричен, че опасност за валутния борд няма, защото БНБ „има рекордни валутни резерви, така че има достатъчно евро за всички”.

Еврозоната не е мираж, каза заместник-министърът на финанситеСлужебното правителство ще продължи работата си по техническата подготовка за приемане на еврото

В изказването на финансовия министър Росица Велков чрез разпространения в публичното пространство доклад на Министерството на финансите, в който се казва, че страната ни е изправена пред фалит, Ангелов и икономистът Георги Вулджев заподозряха умишлено „всяване на паника”.

„Такива изказвания са много опасни и безотговорни. Когато излезе финансов министър и заяви, че дори теоретично има риск за валутния курс, то това веднага създава предпоставки за финансовите пазари. Министърът би трябвало това да го знае много добре. Съмнително е защо въобще защо го прави и говори толкова директно за такива неща”, коментира Вулджев.

В доклада финансистът Левон Хампарцумян заподозря участие в предизборната кампания.

„Този доклад на мен ми прилича на един дърварски предизборен документ. Думата „фалит” в професионални документи не се използва. Един такъв документ, който описва всякакви рискове, които съществуват, но не дава вероятността тези рискове да се реализират”, каза финансистът.

Юруш срещу високите цени на хранитеГолемите търговски вериги у нас не концентрират над половината от продажбите на нито една група хранителни стоки

Сбъдването на най-големите рискове би било възможно, ако новото правителство заложи на по-големи разходи и увеличение на пенсиите. А за това икономистите предупреждават още отпреди година.

„За тези фискални рискове предупреждаваме много икономисти още отпреди година, когато се обсъдиха много големи разходи и увеличения на пенсии. МФ го знае. Под въпрос е защо като бяха наясно за тези рискове, се отказаха да предложат техен бюджет още есента”, каза Вулджев. „Ако пак се гласуват толкова рекордни увеличения на разходи, както миналата година, става наистина опасно”, допълни той.

„Необоснованото вдигане на доходите помпа инфлацията. В един момент не е важно колко ти е пенсията, а какво ще можеш да купиш с нея”, посочи и Хампарцумян.

Според Ангелов, най-големият разход са компенсациите за бизнеса. „Огромният харч бяха онези 5 млн.лв., които отидоха за компенсации за тока на бизнеса, които директно отидоха в наливане на свръхпечалба”, каза той.

Икономистите изчисляват, че е реалистично дефицитът да падне до 3%, каквото е изискването за влизането ни в еврозоната. Докато те искат още орязване на разходите, синдикатите видяха риск в новите мерки - най-вече за работещите и пенсионерите.

За потребителите у нас икономическата среда е неблагоприятна за спестяванеПотребителите смятат, че през последните 12 месеца тенденцията на покачване на потребителските цени се запазва

Синдикатите са готови за стачка

"Не протести, нашите хора са готови за стачка", предупреди пред БНР Огнян Атанасов, вицепрезидент на КНСБ.

"Искаме редовен бюджет за цялата година, в който да се види ясна политика по доходите. Такъв бюджет нямаше. Сега се оказва дори, по думите на властимащите, че едва ли не социалните плащания са довели до изпразване на хазната. Виждаме всякаква липса на политика по доходите. Напротив - ще има замразяване на доходите в администрацията. Няма как да се съгласим с това", обясни той и посочи, че е изненадан от чутото от финансовото министерство.

Според него без да сме осигурили парите за адекватна политика по доходите, не може да се преследва само дефицит под 3%. Той подчерта, че в бюджетите на половината страни в еврозоната има заложен дефицит по-голям от 3%. По думите му, рискът е замразяване на доходите и социалните плащания.

Относно данъчните предложения вицепрезидентът на КНСБ изрази увереност, че това ще доведе отново до увеличаване на цените на горивата и тока. В тази връзка всичките предложения на ЕК, които да дадат стабилност в цените на електроенергията, всъщност няма да имат никакъв смисъл.

Ресторантьори настояват 9% ДДС да остане за постоянноИкономическата несигурност на прага на зимата кара мнозина да затворят врати

Връщане на ДДС за горивата и тока пък според него означава, че ще се върнем на нивата на цените, на които бяха готови всички да протестират.

"Убеден съм, че в държавата има достатъчно резерви. Не бива да се съсредоточават само върху този дефицит от 3%", смята Огнян Атанасов. Той отбеляза, че ние сме абсолютни шампиони по показателя дълг спрямо брутен вътрешен продукт.

И бизнесът не хареса бюджета

Работодателите също видяха риск да понесат удар заради предложените разчети.

„Идеите на правителството са бизнесът да плати сметката за политическия популизъм, с което бизнесът, разбира се, не е съгласен. Правителството по-добре да си затегне фискалната дисциплина, тъй като има много публични ведомства с припокриващи се функции, много излишни щатове, държавната администрация не е адекватна към размера на населението”, заяви Щерьо Ножаров от БСК, цитиран от Нова тв.

На 3 април Бюджет влиза на обществено обсъждане, включително в Тристранния съвет. Целта е проектобюджетът да бъде разгледан от Министерския съвет на 26 април и в законовоустановения срок да бъде внесен в парламента, уточниха от МФ.