Според оценка на ЕК през 2020 г., когато се предвижда всички квоти за търговия с парникови емисии да се разпределят чрез търг, България ще може да продаде малко повече от 42 милиона квоти и само за 2020 г. в бюджета ще постъпят около 1.6 млрд. евро от продажбата. Това съобщи Калин Илиев - експерт в Министерството на околната среда и водите на днешното, 126-о, заседание на Съвета по европейски въпроси.

Представители на бизнеса и на екологични неправителствени организации се запознаха с доклади на министерствата на околната среда и водите и на икономиката и енергетиката за българските позиции по законодателния пакет на Европейската комисия "Климат, енергетика".

Според предложенията на ЕК от 2013 г. квотите, които ще се предоставят в сектор "енергетика", няма да се разпределят на операторите на инсталации безплатно, а чрез търг. За останалите сектори търгът трябва да се въведе поетапно от 2013 г. до 2020 г.

Предвижда се част от правата за търгуване да се преразпределят от държави-членки с по-висок от средния за ЕС БВП към страни с по-нисък от средния за съюза БВП. 90 на сто от общото количество квоти за търгуване ще се разпределят между страните според техния относителен дял от общите емисии през 2005 г., а останалите десет ще се преразпределят в полза на определен брой държави, посочени в приложение към евродирективата.

Така България ще може да продаде на търг повече квоти от дела, емитиран от инсталациите й през възприетата като референтна - 2005 г.

С предвидената възможност за преразпределение на част от правата на търг ще се увеличи делът, който страните-членки на ЕС ще могат да продадат на търг и да получат средства, които впоследствие на бъдат инвестирани в проекти за енергийна ефективност, възобновяеми енергийни източници и социални дейности.

ЕК предлага разпределение на квотите вредни емисии за енергетиката да става изцяло чрез търг. България заедно с още няколко държави се обяви за поетапно въвеждане на търга от 2013 г. в енергетиката и в останалите сектори на икономиката, защото това би се отразило върху цените на електроенергията, посочи експертът.

Друго българско предложение е да има общо намаляване на емисии от всички сектори с 18 на сто за всички страни-членки, като по този начин се постига същият ефект, какъвто ще последва от предложението на ЕК за общия таван на вредните емисии.

По така наречено унгарско предложение, свързано с определянето на базовата година, спрямо която се фиксират ангажиментите на държавите от ЕС за намаляване на вредните емисии, експертът посочи, че това са преговори в рамките на Съвета на ЕС.

Там решенията се вземат с квалифицирано мнозинство и групата от държави, сред които е и България, на този етап няма така нареченото блокиращо малцинство. Това означава, че в съвета предложението на комисията базовата година да е 2005-а би могло да бъде прието с гласовете на останалите страни-членки въпреки противопоставянето на България и на някои други държави,смята експертът.

Експертът от Министерството на икономиката и енергетиката Милена Цолева посочи, че във връзка със задължителната европейска цел от 10-процентен дял на възобновяемите биогорива е необходимо тази цел да бъде обвързана с търговското въвеждане на биогорива от второ поколение.

Тя припомни, че националната задължителна цел се определя като съотношение между енергията от възобновяеми енергийни източници /ВЕИ/ и крайното потребление на енергията в страната.Това означава, че колкото по-малък е ръстът на крайното потребление, толкова по-малка би била и целта за дела на ВЕИ, и общият процент, определен за България, е 16 на сто към 2020 г.

Източник:БТА