Финансовият министър представи официално план-сметката на държавата за 2023 г., след като късно снощи Министерството на финансите (МФ) публикува проекта на Бюджет 2023.

„Бюджетът за тази година е направен така, че да има най-малко сътресения за гражданите и за бизнеса“, заяви Асен Василев, цитиран от БТА.

Проектът на бюджета е разчетен с дефицит при начислена основа от 3% и на касова основа - 2,5 на сто. Разликата е от парите от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), които се очакват от Брюксел, каза Василев.

Параметрите на проекта са направени по макрорамката на служебния кабинет, с цел да влезе бързо в Народното събрание.

3% дефицит, 1,8% растеж, 5,6% инфлация: Вижте целия Бюджет 2023Бюджетют е разработен при параметри в рамките на Маастрихтските критерии, заявиха от министерството на финансите

„Предвиждаме ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 1,8% за тази година, а за следващите години ръстът да се вдига на малко над 3%. Инфлацията тази година ще е 8,7% и след това ще падне между 3 и 4 процента. Запазена е текущата рамка на данъчните ставки, единствено намалената ставка за природен газ се вдига на 20%, защото цените се успокоиха“, добави той.

Напълно е осигурено увеличението на пенсиите с 12% от 1 юли. Има пари учителските заплати да са 125% от средната работна заплата.

Увеличават се парите и за други социални разходи, като повишаването на размера на минималната работна заплата от 710 на 780 лева, както и за разходите, свързани с линията на бедност, която става 504 лева месечно.

Осигурени са увеличения на парите за медицинските сестри и лекарите. Дават се пари за превенция и медико-диагностични дейности, за да няма ограничения в медицинските направления.

В областта на отбраната са заложени разходи от 1,88% от БВП за 2023 г. и от 2 на сто от БВП за догодина.

Дългосрочните политики, като например минималната заплата да достигне 50% от средната, са заложени в средносрочната програма на МФ, каза министърът.

Съотношението дълг към БВП през 2021 година беше 22%, 21,8 на сто през 2022 година и в края на 2023 година отново ще е 22%, тоест големи промени не се очакват, подчерта министър Василев.

Асен Василев: Дефицит 3% е възможен без да ограничаваме социалната част

„Не е нормално държавата да приема бюджет в средата на годината, защото е непредвидим за бизнеса и гражданите. След прецизирането на капиталовите разходи те остават на рекордни нива и са над 8 млрд. лева. От години капиталовата програма не се изпълнява, защото ресорните министри не успяват да ги инвестират. Това е изключително пагубно за държавата, защото инвестициите са пътят към по-високи доходи“, посочи Василев, цитиран от БТА.

Приходната част е значително завишена – има по-точна оценка какви ще са приходите и връщане на част от намалената събираемост в НАП и в Агенция "Митници".

„Първото полугодие вече е изпуснато, но за втората половина на годината ще се работи, за да стигнем до събираемост поне на нива от миналата година. Целта е, без да се натоварва бизнесът, да може да се прави контрол и да има целенасочени проверки на фирмите“, каза Василев.

3% дефицит в бюджета не са самоцел – видяхме че последните години, в които имахме кризи, включително политическата, която ни наложи да приемем бюджет в средата на годината, не попречиха на фирмите да работят. Може да се води отговорна социална политика, без това да нарушава балансите на страната“, категоричен е Асен Василев.

Допълни, че това е възможно, защото получаваме много пари от ЕС за капиталови инвестиции и ни остават пари за социална политика.

Асен Василев: Внасяме в НС бюджет с 3% дефицитПланът за Бюджет 2023 е да влезе в сила от 1 август, заяви финансовият министър

„Изключително безотговорно е да кажеш, че си против бюджета, без да си го прочел, защото после може да си промениш мнението“, заяви Василев по повод политически коментари за проектобюджета.

В бюджета има намаление на разходите за издръжка, спрямо този на служебния кабинет. Имаше високи разходи, свързани с цената на енергията, която обаче падна, посочи финансовият министър.

В проектобюджета е предвиден корпоративен данък за големите мултинационални компании до 15%. Това са малко компании, предимно ритейлъри и работещи в сферата на финансите. Допълнителните 5% корпоративен данък ще донесат приходи от около 250 милиона лева, допълни министърът.