Хазартният бизнес у нас остава незасегнат от световната финансова криза

741
Хазартният бизнес у нас остава незасегнат от световната финансова криза

Докато финансовата криза е в центъра на вниманието на медиите, хазартният бизнес у нас действа като че ли без особени проблеми - това смятат в Българската търговска асоциация на производителите и операторите в игралната индустрия (БТАПОИИ).

Според официални данни на Държавната комисия по хазарта (ДКХ) в България през 2008 г. има легално работещи 21 казина, 974 игрални зали и 35 бингозали. Нелегалният бизнес е сведен под един процент и той е свързан най-вече с изтекли лицензи на игрални зари, а не толкова с работещи "на черно" заведения за хазарт, смята Надя Христова от управителния съвет на БТАПОИИ.

Игралната и развлекателна индустрия в България през последните години се разрасна с бързи темпове. Относителната икономическа стабилност в страната и в региона обуславят
динамиката в сектора и нарасналото потребителско търсене на услуги от т. нар. индустрия на свободното време, част от която са и развлеченията в казина. От друга страна, международни фактори като присъединяването на България към ЕС, подобряващият се инвестиционен климат в страната и в региона, приоритетното развитие на туризма като икономически сектор и държавната политика в тази насока са важни за развитието на отрасъла, смятат в асоциацията.

Според данни, публикувани от ДКХ, и според експертната оценка на специалисти в бранша и ръководители на фирми към края на 2006 г. в игралната индустрия са били заети
около 58 000 души, което е 1.6 на сто от работната сила в България. По неофициални данни в този бранш у нас вече работят 70 000 души.

БТАПОИИ работи в близко сътрудничество с Българската ресторантьорска и хотелиерска асоциация. Това е неизбежно, защото хотелите трябва да имат игрален бизнес, ако искат да получат по-висока категория, обяснява Надя Христова от БТАПОИИ. Разликата между казино и игрална зала е че в казиното има маси за игри "на живо", а в игралните зали са само електрони игри. В казината у нас играят предимно чужденци - от Турция, Израел, Русия, арабските държави; българите са около 10 процента от играчите според експертите в бранша.

По закон най-малко 80 процента от стойността на залозите в игралните автомати трябва да се връщат като печалба. Конкуренцията обаче принуждава собствениците на тези автомати да връщат 90-95 процента от залозите, съобщават от БТАПОИИ. При рулетката за казиното остават 2.67 на сто от тях, а при играта на карти "Блек Джак" за игралното заведение остават само 0.17 процента от залога.

Докато приходите в държавния бюджет от игралната индустрия през 1999 г. са били 15 078 111 лв., то през 2000 г. те вече са двойно повече, или 32 530 453 лв., и постепенно нарастват до 86.5 млн. лв. - през 2007 година. Законът за хазарта е приет през 1999 г. и според представители на бранша е добър регулаторен механизъм.

Като най-голям проблем за развитие на бранша от БТАПОИИ посочват интернет казината. Работата им не е регламентирана, тя не се контролирана по никакъв начин от държавата и не се облага с никакви данъци. Никой не може да каже какви пари преминават през интернет сайтовете и най-вече дали в тях не залагат и непълнолетни, а това в обикновените игрални зали просто не може да се случи, защото контролът е много сериозен, казва Надя Христова.

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg