Красиви девойки, усмихнати коминочистачи, зимни пейзажи, семейства, събрали се пред новогодишната елха и приказни герои, носещи подаръци – всички тези сюжети присъстват в първите коледни картички, които се разпространяват в България в началото на XX век.

“Картичките носят посланието на своя подател на руски, български, френски, немски. Днес можем да узнаем неговите тревоги, надежди и мечти”, разказва пред Българското национално радио уредникът на Историческия музей в Горна Оряховица Теменуга Йорданова.

Музеят притежава една от най-богатите колекции от пощенски картички у нас. Във фонда му се съхраняват 1589 коледни картички. Те са различни и имат многостранно тълкуване за периода, в който се изпращат.

В България изпращането на коледни картички се превръща в мода почти едновременно с останалата част от Европа – в края на XIX и началото на XX век. Но те са известни още по времето на Османската империя в крайдунавските градове Русе, Видин и Лом, където пристигат с поща от Виена.

Първите са били черно-бели, впоследствие започват да ги оцветяват, разказва Теменуга Йорданова.

Фамилията на княз Фердинанд Сакскобургготски се записва в историята с появата на първата илюстрована картичка в Княжество България. Това става през 1896 година по случай покръстването на престолонаследника Борис в православната вяра. Става ясно, че е коледна само от посланието, изписано на гърба ѝ.

снимка: Исторически музей - Горна Оряховица

В България масовото изпращане на картички започва след Втората световна война. Сред изображенията изпъкват заводи и ТКЗС, а сред пожеланията – апели за мир и социализъм. Има картички с новогодишен поздрав от 1906 до 1922 година, от които необичайни на пръв поглед са разходка в гората, статуя на майка с деца, Наполеон и поздрав от казармата.

“Най-старата е с коледно послание от 2 януари 1903 г., а на нея е изобразена лодка в морето”, заяви за БНР Йорданова.

снимка: Исторически музей - Горна Оряховица

Но независимо как е поднесен поздравът, от картичките винаги личат искрените благопожелания за настъпващите празници.