Лидерът на КНСБ Желязко Христов каза, че се задава "радикализация на цели браншове и серия от протести", ако между синдикатите и бизнеса не се договори ръст на заплатите за тази година, който да е поне двуцифрено число.

И днес продължават преговорите за минималното нарастване на заплатите, но позициите остават твърде отдалечени, предаде БНР. Работодателите казват, че ще вдигнат трудовите възнаграждения с не повече от 5%, а профсъюзите настояват за 17 на сто. От КНСБ искат отговорни преговори с държавата и по цената на дизела и бензините.

От своя страна, от Асоциацията на организациите на българските работодатели заявяват, че в страните от ЕС преговори се водят в обстановка на цивилизован конструктивен диалог, а не под натиск. Действията на КНСБ могат само да доведат до провал на двустранните преговори.

Работодателите настояват и КНСБ да обясни пред обществеността защо не приема предложенията на работодателите за диференцирани проценти на повишение на заплатите на нископлатените и високоплатените работници и служители, което е много по-социално ориентирано от тяхното предложение за еднакъв процент за всички. Съгласно предложението на работодателите най-ниските заплати се предвижда да нараснат с двуцифрено число.

От АОБР посочват и 3 основни причини за диференциация на препоръчителния индекс според размера на заплатите. Първата е, че предложеният от синдикатите единен процент – 17.57 на сто означава работна заплата от 200 лв. да нарасне с 35 лв., а заплата от 1000 лв. - със 175 лв., което ще засили социалното неравенство.

Ефектът от въвеждането на плоския данък беше противоположен за ниските и за високите заплати. Съгласно изчисленията на КНСБ, нетната заплата на зает с 220 лв. спадна с 11.6 на сто, за 300 лв. - с 6.9 на сто, за 400 лв. - 2.5 на сто. В същото време, нетната заплата на зает с 1000 лв. заплата нарасна със 7.2 на сто, за 1200 лв. - с 8.5 на сто, за 1400 лв. - с 9.6 на сто. Ако се приложи предлаганият от синдикатите единен процент, нетната заплата на заетия с 220 лв. ще нарасне с 6 на сто, а на този с 1400 лв. - с 27.2 на сто, смятат за втора причина от асоциацията.

Като последен довод работодателите посочват и сключеното на 7 декември 2007 г. беше сключено двустранно споразумение между националните синдикални и работодателски организации във връзка с ефекта от въвеждането на плоския данък.

Ние възприемаме действията на КНСБ като опит да се дестабилизира социално-икономическата обстановка в страната в момент, в който българската икономика и без това изпитва сериозни трудности. Подобно поведение е неконструктивно и ще доведе до влошаване на двустранния социален диалог, посочват още работодателите.