Световната криза задълбочава неравновесията в развитието на страните от Европейския съюз. Това заявиха от Икономическия институт на БАН по време на дискусионен семинар на тема: „Антикризисното регулиране в икономическия и валутен съюз - теория и политики". Според БАН рецесията в ЕС, съчетана с дълбока финансова криза в Гърция, Португалия и Испания, води до по-забавено преодоляване на срива в икономиките на всички европейски държави.

След почти десегодишен период на ниска инфлация, ценова и стопанска стабилност, но при относително ниски в сравнение с желаните темпове на стопански растеж, страните от Икономическия и валутен съюз са изправени пред вътрешни трудности, които забавят стопанското оживление. Отслабването на еврото също влияе на реалната икономика на ЕС, обобщи икономистът.

От БАН смятат, че това увеличава предизвикателствата за преодоляване на кризата в новоприети страни като България, тъй като членките на Еврозоната са ядрото на интеграцията и на Единния вътрешен пазар на ЕС, а сега те не създават условия за предстоящо по-голямо увеличаване на търсенето.

Проблемите могат да се обобщят в две насоки. Първата е дали в зависимост от по-забавеното излизане от рецесията, икономическият растеж на новоприетите страни, сред които и България, ще бъде неблагоприятно повлиян от затрудненията в Еврозоната и отслабването на еврото. Открит остава и въпросът дали институциите на ЕС, въпреки предприеманите стъпки за заздравяване на финансовата дисциплина, ще могат да допринесат ефективно за прилагане на национални политики за излизане от кризата, стопанско оживление и стимулиране на растежа,.

Голямата опасност сега е да не се допусне разхлабване на финансовата дисциплина в страните от Еврозоната и останалите, които се готвят да влязат в нея, в следствие на увеличаващите се дефицити. За България недопускането на по-голям бюджетен дефицит е най-важната цел при подготовката за приемане на еврото, подчертават от БАН. Влизането ни в Еврозоната е основен приоритет на интеграционния процес и гаранция за парична стабилност.

Свързан въпрос е и какви политики се прилагат за излизане от кризата - в полза на финансовия сектор, в подкрепа на реалната икономика или за рестрикция на държавните разходи, отбелязаха участниците в семинара. Икономистите на БАН смятат, че в ЕС и страните-членки трябва да се конкретизират специфични отрасли, които да са „локомотиви" на по-висок стопански растеж.

Изборът на сферите на стопанска дейност, които ще „изтеглят" икономиката от кризата е предизвикателство и за България. Дилемата е как при наличието на бюджетни рестрикции и липса на вътрешни източници за повишаване на съвкупното търсене, ще реализираме стратегии за сближаване с Еврозоната и по-високи темпове на икономически растеж.

Заради кризата неравновесието в ЕС се задълбочава, но страни като Испания и Португалия ще продължават да изостават, тъй като икономиките им нямат „локомотиви на стопански растеж", какъвто е стабилният експорт, например, заяви икономистът. По-добри перспективи се очертават за Германия, Австрия, Франция и Швеция, защото разчитат на висока конкурентоспособност и експортно ориентирани отрасли, както и заети позиции в европейското стопанство.

Като цяло страните-членки се борят самостоятелно с последствията от глобалната криза, която за ЕС е привнесена отвън, смятат в Икономическия институт на БАН. Има сдържаност в институциите на ЕС по отношение създаването на наднационални инструменти и органи за интервенция, липсва и увереност, че една специална общоевропейска структура за прилагане на антикризисни мерки може наистина да доведе до добри резултати, подчертаха участниците в дискусионния семинар.

Специфичните мерки и подходи за излизане от кризата се избират от отделните правителства и така някои държави заделят повече средства за преодоляване на последствията, от което често и съседите им извличат ползи. Затова трябва да има координация и хармонизация на фискалните политики в еврозоната и дългосрочни стратегии, с каквито в момента ЕС не разполага, предлага икономистът. В противен случай съгласуването на националните бюджети ще доведе до непрозрачни механизми за контрол, повече бюрокрация и тромав интеграционен процес.