Динамиката на доходите от труд у нас показа висока волатилност по икономически дейности.

Това посочва Министерството на финансите в своя обзор на българската икономика за месец април, публикуван на сайта на ведомството.

През първите три месеца на 2018 г. номиналният растеж на средната работна заплата общо за икономиката възлезе на 7.1% на годишна база, като остана по-нисък както спрямо отчетения ръст за предходното тримесечие (11.4%), така и спрямо този за съответния период на 2017 г. (9.8%). Отбелязаното забавяне бе обусловено от частния сектор (6.6%), докато повишението на заплатите в обществения сектор се ускори до 9.0%. Последното беше резултат преди всичко от сектор образование (12.2%), в съот- ветствие със заложените промени в политиката по доходите от края на 2017 г.

Средните заплати в индустрията продължиха да се повишават с двуцифрени темпове както в промишлеността (10.3%), така и в строителството (10.6%), пише в анализа.

Значително нарастване на показателя беше отчетено и в част от дейностите на сектор услуги, в т.ч. създаване и разпространение на информация (10.1%) и административни и спомагателни дейности (9.1%).

За разлика от тях, заплатите в търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети и операции с недвижими имоти от- белязаха спад на годишна база (съответно с 1.7% и 5.2%) и това обуслови по-ниския темп на нарастване на средните доходи в частния сектор.

Отчетеното забавяне беше отчасти обусловено от търсенето на труд с по-ниска квалификация, което би следвало да доведе до по-ниско ниво на средните доходи, посочват от финансовото министерство.

Ограничаващ ефект вероятно оказа и по-ниското нарастване на оборота през първите три месеца на годината в секторите търговия на едро и търговия на дребно, без ремонт автомобили и мотоциклети.

По-ниският реален растеж на доходите (5.4%) беше в съответствие с по-слабите оценки за настоящото финансово състояние на домакинствата. Делът на потребителите обаче, които очакват подобрение през следващите 12 месеца, се повиши, добавят от министерството.

Пазар на труда

През първото тримесечие на 2018 г. работната сила в трудоспособна възраст продължи да се повишава.

От историческа гледна точка, през първите три месеца на предходната година показателят отчетено слабо намаление, а темпът му на нарастване през настоящия период остана значително по-слаб в сравнение със стойностите, отбелязани в периода от второто до четвъртото тримесечие на 2017 г., се посочва в анализа.

Булбанк: Ръстът на заплатите може да увеличи безработицатаИкономиката на България ще нарасне с 4.4% през тази година, прогнозират от УниКредит Булбанк.

Коефициентът на икономическа активност на населението (15-64 г.) регистрира прираст от 1.4 пр.п. на годишна база и достигна 70.6%.

Положителната динамика на показателя бе подкрепена от всички възрастови групи, като единствено при младежите (15-24 г.) бе наб- людавано намаление. Последното се отрази в понижение на коефициента на младежка заетост с 0.5 пр.п. до 19.9%, докато младежката безработица запази тенденцията си на намаление и достигна 11.8%.

Броят на обезкуражените представлява потенциален източник на заетост сред лицата извън работната сила, тъй като тази група би могла най-бързо да се завърне на пазара на труда, за да задоволи търсенето на труд, смятат от финансовото министерство.

Обезкуражените продължиха да намаляват до 91.6 хил. души (за възрастовата група 15-64 г.), но понижението им (с 40.5 хил. души) бе по-голямо от нарастването на трудоспособната работна сила (с 20.8 хил. души).

Това показа продължаващо активиране в условията на намаление на населението, но също така свидетелства, че част от потенциалния трудов резерв е останал неусвоен от пазара на труда. Повишеното търсене на труд през първите три месеца на 2018 г. се отрази не само в активиране на неактивни в предходните периоди лица, но и в понижение на безработните.

Коефициентът на безработица достигна 5.7% и бе съпоставим със стойността на показателя към средата на 2008 г.

Безработицата удари близо 10-годишно дъноБармани, сервитьори и готвачи са най-търсените професии през април

Наред с цикличното понижение на безработицата бе наблюдавано и структурно подобрение, представено чрез динамиката на коефициента на дългосрочната безработица. Той се понижи до 3% от работната сила и това бе най-ниската му стойност от края на 2009 г. насам.

По- ниският брой на безработните спрямо първите три месеца на 2017 г. обуслови около 63% от нарастване- то на заетите (15-64 г.), а останалите 37% бяха свързани с входящ поток от неактивност в работната сила.

Регистрираната безработица продължи да намалява и достигна 6.4% към края на април, което съответстваше на брой на безработните от 211 хил. души.

Понижението спрямо март бе обусловено от по-отчетливото намаление при входящия поток безработни с 8.3% до 20.6 хил. души, докато при изходящия поток бе наблюдавано задържане, поради отбелязания лек спад в броя на постъпилите на работа.

Последните останаха около 22 хил. души и през април, тъй като устроените в програми и мерки се понижиха спрямо март, докато търсенето на труд на първичния трудов пазар доведе до по-голям брой на започналите работа, добавят от финансовото ведомство.