Министерството на финансите понижи прогнозата си за растеж на българската икономика както за тази година, така и за следващите 2020 и 2021 г., сочи най-новото издание на пролетната макроикономическа прогноза на финансовото ведомство.

Така, според обновената прогноза, брутният вътрешен продукт на страната ни ще запише реален ръст от 3.4% през тази година. За сравнение, в есенната макроикономическа прогноза на Министерство на финансите се очакваше ръст на БВП от 3.7% за тази година.

Настоящата прогноза за растеж е по-ниска и от очакванията на Европейската комисия, която посочи в своята зимна макроикономическа прогноза, че очаква ръст от 3.6% през 2019 г.

Финансовото минитерство понижава очакванията си за растеж през 2020 и 2021 г., прогнозирайки повишение от 3.3% и за двете години. В есенното издание на прогнозата очакванията бяха за ръст от 3.5% за всяка една от следващите две години.

От своя страна, ЕК очаква в зимната си прогноза растежът на българското БВП през 2020 г. да бъде в размер на 3.6%.

През 2018 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт на България достигна 3.1% при очакван ръст от 3.6% в есенната прогноза, посочват от МФ.

По-ниският растеж се дължеше на слабото представяне на износа, което се отрази в отрицателен принос на нетния износ от 2.8 пр.п. В същото време вътрешното търсене отчете по-висок растеж от очаквания, движено основно от силния ръст на частното потребление.

Според пролетната прогноза на МФ, БВП ще се повиши с 3.4% през 2019 г. Планираното увеличение на публичните инвестиции и нарастването на износа ще имат основен принос за по-високия растеж, в сравнение с 2018 г., пише в прогнозата.

Частното потребление ще продължи да отчита устойчиво развитие, но темпът ще се забави, в сравнение с предходната година, посочват от министерството.

С кого търгува България?У нас битуват множество представи за търговските взаимоотношения на страната ни, които понякога се разминават с реалността

Според прогнозата безработицата ще остане ниска и през тази година.

В периода 2020-2022 г. растежът на заетостта се очаква да отслабне и постепенно да премине към намаление от 0.1% през 2021 г. и 0.3% през 2022 г.

Това ще бъде повлияно от ограниченията от страна на предлагането на труд, обусловени както от негативните демографски тенденции и намалението на работната сила, така и от бързото изчерпване на свободния трудов ресурс от безработни и лица извън работната сила (обезкуражени), които най-бързо биха могли да задоволят търсенето на труд, пише в прогнозата.

Коефициентът на безработица ще запази тенденцията на намаление, която ще се реализира с все по-бавни темпове, до достигане на около 4% през 2021–2022 г

Повишението на доходите ще продължи и през тази година, с тендеция да започне да забавя темпа си на растеж през идните периоди. Компенсацията на един нает се очаква да се повиши през тази година с 7.8%, като през следващите 2020, 2021 и 2022 г. темпът на растеж ще се понижи до съответно 6.6%, 6.3% и 6.1%.

Инфлацията в края на 2019 г. се прогнозира да бъде 2.4% - малко по-висока, в сравнение с края на 2018 г. Цените на храните се прогнозират да бъдат по-високи поради спада в произведената продукция и добавената стойност в селското стопанство и увеличените енергийни разходи от предходната година, а също така и от очакваното повишение в международните цени на някои зърнени храни през 2019 г.

Домакинствата теглят все повече кредитиПотребителското и жилищно кредитиране записват двуцифрено повишение в рамките на последната година

В периода 2019–2022 г. кредитирането за частния сектор ще продължи да нараства при очаквания за добра икономическа активност, увеличение на разполагаемия доход и нарастващо потребление на домакинствата. Привлечените депозити в банковата система също ще продължат да нарастват през целия прогнозен период.

Рискове пред прогнозата

Нестабилната геополитическа обстановка, нарасналият брой протекционистични мерки и по-силно от очакваното забавяне на икономическата активност в ЕС са основните рискове пред българската икономика, идващи от външната среда.

Ограничителните мерки във външната търговия започнаха да се отразяват върху икономическата активност в част от развиващите се страни. На свой ред, забавяне на международната търговия генерира опасност от по-силно от очакваното забавяне на икономическия растеж в ЕС.

Липсата на ясни и предвидими очаквания за развитието на турската икономика поддържат опасенията от нов спад на износа за южната ни съседка.

Невъзможността за сключване на споразумение между Обединеното кралство и ЕС създава допълнителна несигурност за външната търговия, както за България, така и за страните от ЕС. Реализацията на тези рискове би увеличила отрицателния принос на нетния износ за растежа на БВП и би довела до ускорено влошаване на баланса по текущата сметка.

От влиянието на външната среда, евентуално увеличение на несигурността сред икономическите агенти в страната би довело до отлагане на решения за покупки и инвестиции.

Изпълнението на заложените публични инвестиционни проекти до голяма степен ще определя динамиката на общите вложения в икономиката през настоящата година.

Отлагането им би довело до забавяне на икономическия растеж през 2019 г., а техните положителни ефекти за икономическото развитие биха се изместили в следващите години от прогнозния период.

Основните фактори, които ще определят риска пред реализиране на прогнозата за динамиката на кредита за частния сектор и могат да доведат до по-ниско от очакваното търсене на кредити, са: повишена несигурност по отношение на икономическата среда, влошаване на доверието на потребителите.

Допълнителни фактори, които носят риск за прогнозата, са действията на банките, свързани с продажбата на кредитни портфейли, както и потенциални ефекти върху кредитната им активност, в резултат от по-високото ниво на антицикличния капиталов буфер, както и новия макропруденциален инструментариум по отношение на банковото кредитиране.