инистерският съвет прие Конвергентната програма на Република България за периода 2009 - 2012 година. Целта на програмата е да очертае основните аспекти от подготовката на страната ни за участие във Валутен механизъм 2 като необходим етап от процеса на присъединяването ни към Еврозоната. В програмата са описани основните параметри на макроикономическата политика и реформите, които българското правителство се ангажира да прилага в рамките на програмния период, информират от Министерството на финансите.

Срокът за нейното представяне пред Европейската комисия е 31 януари 2010 г. Заместник министърът на финансите Ана Михайлова и подуправителят на БНБ Калин Христов ще представят Конвергентната програма на Комитета по икономически и финансови въпроси към ЕК.

Конвергентната програма се базира на макроикономическа рамка за 2009 - 2012 г. при допускания за основни показатели на външната среда на Европейската комисия, МВФ и АИАП, актуални към декември на 2009 г. Прогнозните стойности на показателите, използвани в програмата, са изчислени въз основа на средносрочния макроикономически модел и други допълващи модели на Агенцията за икономически анализи и прогнози, както и на разчети на Министерство на финансите, Националния осигурителен институт и Националната здравноосигурителна каса.

Таблица 1: Допускания относно основни икономически показатели

2009201020112012Обменен курс USD/EUR1,41,451,451,45БВП (в реално изражение, % изменение) – Световна икономика-1,233,13,54,0БВП (в реално изражение, % изменение)- ЕС27-4,10,71,62,0Цена на петрола (USD/барел)62,167,57784,0Шестмесечен ЛИБОР по деноминирани в USD депозити1,01,72,53,0Тримесечен ЛИБОР по деноминирани в EUR депозити1,22,02,83,5Стокови цени1 (2005=100)147,4134,1137,0134,5 Храни135,0138,3135,8134,4 Напитки151,7173,5170,3177,5 Селскостопански суровини94,5112,2113,3111,7 Метали119.5140.7143.0138.1

* Допусканията се основават на публикуваната към 17.12.2009 г. статистическа информация

Основният сценарий за икономическо развитие на българската икономика е консервативен относно възстановяването на световната икономика. От друга страна, към момента има индикации, че някои от големите икономики започват да се стабилизират и да преодоляват негативите от кризата. Това от своя страна е възможно да се отрази положително върху очакванията на икономическите агенти, което от своя страна да стимулира световната търговия и да подпомогне възстановяването на българския износ.

Не бива да се забравя обаче, че рисковете за негативно развитие на световната икономика са все още значителни, което е отразено в двата алтернативни сценарии, единият от които е силно консервативен (на него се основава СФР) с очакван спад на растежа от 2% за 2010 г., а другият предполага по-бързо възстановяване на българския износ и растеж от 1% за 2010 г. Вече са налице индикации за реализирането на втория - износът нарасна с 3.3% през ноември 2009 г.

Като гарант на макроикономическа стабилност, България ще запази паричния съвет при съществуващото равнище на фиксирания валутен курс от 1.95583 лева за 1 евро до присъединяването на страната към еврозоната.

Таблица 2: Основни макроикономически показатели


2009201020112012
БВП - текущи ценимлн.лева66519680617271478031
БВП - реален растежпроцент-4,90%0,30%3,80%4,80%
Хармонизирана инфлация
в края на годинатапроцент1,80%3,20%3,10%3,00%
средна за периодапроцент2,50%2,70%3,20%3,20%
Валутен курс (лв. /USD)
- в края на годината 1,31,351,351,35
- средногодишен 1,41,351,351,35
Текуща сметкамлн.евро-3361,1-2344,7-1553,4-1521,8
(в % към БВП) -9,90%-6,70%-4,20%-3,80%

Съгласно Средносрочната фискална рамка за периода 2010-2013 г., одобрена от българското правителство в края на август 2009 г., основната цел на фискалната политика ще бъде поддържането на балансиран бюджет чрез осъществяване на необходимите структурни реформи и повишаване ефективността на държавата.

Средносрочни цели

Средносрочната бюджетна цел на България е за поддържане на балансиран бюджет, която ще бъде изпълнена през целия програмен период.

Според ревизирания Пакт за стабилност и растеж, средносрочната бюджетна цел трябва да преследва три цели:

- да осигурява буфер срещу нарушаване на условието за бюджетен дефицит, не по-голям от 3% от БВП;

- да гарантира бърз прогрес към постигане на фискална устойчивост, включително да взима предвид неявните задължения, проитичащи от застаряването на населението;

- да предоставя възможност за гъвкавост на политиката, особено по отношение на бюджетните инвестиции, но само в рамките на горните две условия.

Дефинираната средносрочна цел отговаря на трите цели, поставени в Пакта за стабилност и растеж. Конкретно, тя осигурява намаляване на държавния дълг като дял от БВП в дългосрочен план, както и гаранция за осигуряването на средства, свързани със застаряването на населението. По този начин, средносрочната цел е по-амбициозна и префинансира по-голяма част от неявните задължения, отколкото ако беше дефинирана на минималното изискуемо ниво за дефицит за страни-членки на еврозоната.

Структурен баланс и фискална позиция

През 2010 г. бюджетната позиция ще е ограничена от необходимостта да балансира между целите за стимулиране на икономиката и запазване на макроикономическата стабилност. В частност, нивото на дефицита по текущата сметка на платежния баланс, както и необходимостта да се поддържа доверието на инвеститорите във фискалната стабилност в страната, налагат преследването на по-консервативни бюджетни цели.

Очакваното възстановяване на капиталовите пазари и инвеститорското доверие след 2010 г. ще позволят на фискалната политика да избягва про-циклично въздействие върху икономиката. Структурата на бюджетната позиция се планира да бъде експанзионистична през 2011 г. и 2012 г. предвид прогнозираното продължаващо изоставане на икономиката от потенциалното й ниво.

Политика на пазара на труда и социално включване

Приоритетите на активната политика на пазара на труда в периода 2009 - 2012 г. са съобразени с тенденциите в развитието на българската икономика и ограниченията на бюджетната рамка. Основната цел на активната политика на пазара на труда за периода до 2012 г. е да смекчи негативното влияние на глобалната икономическа и финансова криза върху пазар на труда. Мерките ще бъдат насочени към повишаване предлагането на труд и мобилността на работната сила, както и в посока интеграция на групите в неравнопоставена позиция на пазара на труда.

За реализацията на активната политика на пазара на труда от държавния бюджет през 2009 г. са отделени 190.0 млн. лв.(95 млн. евро), а за годините от 2010 до 2012 г. са предвидени средно по 171.0 млн. лв. (85.5 млн. евро) годишно.

За периода 2010-2012 г. в областта на социалното подпомагане и социалните услуги усилията ще бъдат насочени към повишаване на ефективността на социалните разходи и контрола по изразходването им, от една страна, и подобряване координацията между системата за социалното подпомагане и активната политика на пазара на труда с цел намаляване зависимостта от социални помощи, от друга..

Социално осигуряване

През 2010 г. една от мерките с най-силен ефект върху преодоляване на негативните последици от кризата върху заетостта и доходите на българските граждани е предвиденото намаление на осигурителната вноска за фонд „Пенсии" с 2 процентни пункта, считано от 1 януари 2010 година.

По такъв начин ще се осигурят нужните стимули за бизнеса да запази съществуващите работни места, от което най-големи ползи ще извлекат нискоквалифицираните работници и работниците в най-силно засегнатите от кризата сектори на икономиката. Намалението на осигурителната вноска през 2010 г. ще бъде 1.1 процентен пункт за работодателя и 0.9 пункта за работника. До 2012 г. се очаква размерът на социалните осигуровки да се понижи с още 3 п.п.

Предвижда се запазване на размерите на вноските за останалите фондове на държавното обществено осигуряване, вноските за допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравноосигурителната вноска. Съотношенията между работодател и работник остават съответно 60:40 на сто.

За 2010 г. осъвременяване на размерите на пенсиите по т.нар. швейцарско правило не се предвижда. Максималният месечният размер на пенсиите през 2010 г. се запазва на 700 лв. През 2011-12 г. осъвременяването на пенсиите ще става по гъвкав механизъм, съобразен с икономическото развитие, състоянието на бюджета, темповете на нарастване на осигурителния доход, инфлацията и динамиката на заетостта. Темповете, с които се съживява българската икономика ще бъдат от определящо значение с колко ще нараснат пенсиите през следващата година.

Разходите за пенсии имат най-голям дял в общите публични разходи за обществено осигуряване.

За периода от 2010 г. до 2012 г. се предвижда допълнително намаление на осигурителната вноска за фонд „Пенсии" с три процентни пункта.

Образование

Тенденцията в последните години за поддържане размера на публичните разходи за образование на нива над 4.0% от БВП се запазва и през 2010 г. През 2010 г. разходите за образование на консолидирана база ще останат на равнището от 4.2% от БВП.

Същевременно, поради по-ниския очакван размер на БВП, номиналният размер на средствата бележи спад спрямо нивото на разходите за 2009 г. с около 180 млн. евро. Средствата за единни разходни стандарти ще бъде на нивото от реално реализираните разходи през 2009 г. Принципите на програмното финансиране на средното образование ще се запазят при преосмисляне на някои от националните програми за финансиране на средното образование поради натиска на икономическата криза.

Здравеопазване

Здравеопазването е другият основен приоритет на правителството, което запазва нивата на отделяните средства като процент (4.2%) от брутния вътрешен продукт и през следващата бюджетна година. Номиналният размер на публичните разходи за здравеопазване възлиза на около 1.38 млрд. евро.

През 2010 г. болничните заведения ще продължат да се финансират основно от един източник - Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Запазват се ангажиментите на държавата, респективно републиканския бюджет по отношение финансирането на някои специфични дейности в лечебните заведения за болнична помощ, определени като държавна отговорност. По бюджета на НЗОК за 2010 г. се предвижда увеличение на приходите с 2.34%.

За 2010 година се запазва размера на здравноосигурителната вноска от 8 на сто и съотношенията между работодател и работник остават съответно 60 към 40 на сто. Реализирани са законодателни промени, които трябва да доведат до по-добра събираемост на здравните вноски.

През 2010 г. са планирани и други промени в здравното законодателство в посока развитие на сегашния модел на здравно осигуряване - за оздравяване на сегашния модел на задължително здравно осигуряване и за включване на частни здравни фондове в системата.

Реформа на държавната администрация.

През 2009 г. започна ускорена реформа в държавната администрация. Бързо променящата се и влошаваща се икономическа среда беше основен фактор за ускоряване на промените и ограничаване на разходите в едно от големите пера в държавния бюджет - администрацията - процес, започнал от 2006 г.

За периода от февруари 2006 г. до април 2009 г. е извършено оптимизиране на административни структури общо с 8 818 щатни бройки. Общата численост на администрацията (министерства, структури към министри, областни и общински администрации) към момента е 86 161 щ. бр.

В резултат са закрити седем структури, намален е броят на наетите с 3.3%. Очаква се съкращение на персонала в цялата администрация с до 15% през 2010 г., след като беше намален броя на министерските кресла, а заместник-министрите бяха сведени до двама в министерство (след извършен функционален анализ в административните звена и структури). Всичко това говори за силното желание на новото правителство да се справи с тромавостта на системата и да я направи по-прозрачна и работеща за хората и бизнеса.

За да се осъществи реална реформа в държавната администрация, освен ефективното намаляване на държавната администрация, ще бъдат предприети следните стъпки:

- Въвеждане на механизми за оценка на необходимостта от опериране на различните ведомства и осъществяване на периодичен независим анализ на съществуващите административни структури с цел оптимизиране на персонала, закриване на ненужни или дублиращи се звена.

- Създаване на действащо електронно правителство, т.е. внедряване на информационните технологии в държавната администрация. Информационните технологии спомагат за улесняване на връзката между гражданите и администрацията, за по-бързо предоставяне на услуги, по-голяма информираност, което прави работата на държавните служители по-прозрачна и ограничава условията за корупция и намалява разходите в държавните структури.

Равнища на дълга и развитие

В края на 2008 г. съотношението на държавния дълг към БВП достигна 14%. В края на 2009 г. нивото на показателя остава в рамките на 15% (при референтен праг на конвергетния критерии от 60%). По отношение на лихвената структура на държавния дълг в края на 2009 г. се предвижда делът на задълженията с фиксирани лихви да достигне малко под 76%, намалявайки с около 3% в сравнение с предходната година.

За 2009 г. очакванията са, че лихвените плащания по дълга ще бъдат под 1% към прогнозния размер на БВП на страната. В структурата на дълга по инструменти към края на 2009 г. преобладаващ дял в общия обем държавни задължения заемат ДЦК, емитирани на външните капиталови пазари (33%), следвани от ДЦК, емитирани на вътрешния пазар (31%) и дългосрочните задължения (19%).

Държавно гарантираният дълг през годината ще нараства поради по-активното усвояване по приоритетни проекти за подобряване на инфраструктурата и такива в подкрепа стабилизирането и развитието на енергийния сектор. Въпреки това обаче, като процент от БВП се очаква задълженията гарантирани от държавата да останат в рамките на два процента и дори да намалеят.

Обемите на планираните емисии ценни книжа ще бъдат реализирани в съответствие с водената политика за утвърждаване на стабилен и предвидим вътрешен пазар, при отчитане интересите на държавата. Тези инструменти обичайно се емитират с фиксирани купони, предвид пазарните стандарти и имат за цел да привлекат по-широка инвеститорска база.

Ще бъдат емитирани деноминирани в евро ДЦК на вътрешния пазар въз основа на високата евро ликвидност на банковата система, интереса на чуждестранните инвеститори към деноминирани в евро ДЦК на вътрешния пазар, както и липсата на валутен риск при обслужването им.

Сн.: Калин Христов, подуправител на БНБ