Разликите в доходите между старите и новите страни членки на Европейския съюз намаляват устойчиво през последните две десетилетия, показва анализ на Отворено общество. Според старшия икономист на института Георги Ангелов финансовите кризи само забавят тази тенденция, но не я обръщат.

Един от най-често използваните индикатори, които измерват сближаването на доходите между отделните страни, е коефициентът на вариация на реалния брутен вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателната способност. Колкото по-нисък е този индикатор, толкова по-ниски са различията в доходите между отделните страни.

Изчислението на коефициента на вариация за 28-те страни-членки на Европейския съюз показва дългосрочна тенденция на намаление на подоходните различия. Той намалява в 18 от последните 21 години, като има кратки прекъсвания единствено в периодите на големи международни кризи. Особено силен е темпът на сближаване в периода 2000-2008 г. През 2009 г. тенденцията за кратко е прекъсната заради кризата, но още през 2010 се възстановява и продължава и до днес, макар и с по-ниски темпове.

Тези по-ниски темпове обаче изглежда са на приключване.

През последните две години темпът се ускорява и достига най-високите си нива за последното десетилетие. В добрите времена темповете на сближаване на доходите се ускоряват, но дори и в криза тенденцията не се прекъсва, а само се забавя, твърди Георги Анеглов.

Подобна тенденция показва и друг индикатор – съотношението между БВП на човек на най-богатата и на най-бедната страна от 28-те. През 2000 г. съотношението достига пик от 5.4, но оттогава постоянно намалява и е спаднало повече от два пъти - до 2.6 през 2016 и най-вероятно под 2.5 през 2017 г. Съотношението между средния БВП на човек в ЕС и в най-бедната страна също показва устойчива тенденция на намаление от 2000 г. насам. Докато през 2000 г. най-бедната страна е близо четири пъти по-бедна от средното, през 2016 г. вече е два пъти по-бедна. С други думи, разликата в доходите се е стопила наполовина за 16 години.

На какво се дължи намалението на различията в доходите? Отговорът се вижда при сравнение на темповете на икономически растеж на старите и новите страни членки. През последните две десетилетия новите страни-членки на ЕС от Централна и Източна Европа поддържат значително по-високи темпове на икономически растеж на човек от населението. В 19 от 22 години новите страни изпреварват старите страни по икономически растеж. При това разликата в темповете е значителна – докато старите страни членки на ЕС отчитат средногодишен растеж от 1.2% за периода 1996-2017 г., новите имат три пъти по-висок растеж - средно 3.8%. Най-добрите години са в периода 2002-2007,
когато източните страни отчитат средно 5 процентни пункта по-висок растеж от западните. След кризата от 2009 г. разликата в темповете на растеж спадна до около 2 процентни пункта, но през 2017 г. достигна 3 пункта – най-високото ниво от 2008 г. насам.

Абсолютните стойности също потвърждават тенденцията. През 1996 г. страните от Централна и Източна Европа заедно произвеждат БВП за около 300 милиарда евро. През 2017 г. БВП на региона вече е 1.3 трилиона евро – над 8% от икономиката на целия Европейски съюз и двойно по-висок дял отколкото преди две десетилетия.

Кога страните от Източна Европа ще забогатеят?

Това е въпрос, който вълнува мнозинството от техните граждани. По отношение на номиналната конвергенция, която включва критерии като бюджетен дефицит, държавен дълг, дългосрочни лихви, инфлация и валутен курс, новите държави членки са сред лидерите в ЕС (например Естония и България по най-нисък държавен дълг) и в много отношения са надминали страните от "старата Европа". Но повечето хора не се интересуват толкова много от номиналната конвергенция – за тях най-важна е реалната конвергенция, или с други думи настигането по отношение на доходите.

То зависи от два основни фактора - начално ниво на БВП и темп на икономически растеж на човек от населението. В анализа на Отворено общество за начално ниво се използват последните данни на Евростат, а за темп на икономически растеж - средногодишните данни за последните три години. За целите на анализа Георги Ангелов поставя "цел" на конвергенцията от 90% от средния доход в Европейския съюз или приблизително колкото е Испания в момента с уточнението, че процесът на настигане на доходите е постепенен, а не скокообразен. По думите му 90% е ниво, при което различията в доходите ще са достатъчно ниски и все по-незабележими. Когато Източна Европа се приближи към доходи от 90% от средните в ЕС ще изчезнат редица социални и демографски проблеми – като например икономическата миграция от новите към старите страни членки, се посочва още в изследването.

Резултатите от анализа показват, че Чехия ще е първата страна, която ще постигне 90% от европейските доходи – тя още през 2016 г. е на ниво 88% от средното в ЕС и е съвсем близо до целта, като при настоящите темпове на растеж ще я постигне през настоящата година. Словения е на второ място – ще й трябват още 3 години, а на Литва и Словакия – съответно 7 и 8 години при запазване на текущите темпове на растеж. За Румъния ще е нужно поне десетилетие и то ако успее да запази настоящите си извънредни темпове на

икономически растеж, което е малко вероятно.

При запазване на темповете на растеж, Латвия, Полша, Естония и Унгария ще достигнат 90% от европейския доход до 2030-2035 г., а Хърватия и България – през 2041-2042 г.

С други думи, България ще преодолее разликата в доходите спрямо средните нива за ЕС в рамките на 24 години, стига да запази настоящите темпове на икономически растеж.

Трябва обаче да е ясно, че посочените срокове не са нито гарантирани, нито сигурни, уточнява Георги Ангелов. Те зависят от поддържане на настоящите темпове на икономически растеж, а без продължаващи реформи тези темпове значително ще намалеят. Държавите като Хърватия и България имат реален шанс да се присъединят към по-бързата група и да постигнат целта до 2035 г., но за тази цел ще им е необходимо е ускорение на икономическия растеж от около половин процент годишно. Това е напълно постижимо при поддържане на високо темпо на реформи, подкрепа от структурните фондове и продължаваща интеграция – включително в Шенген и Еврозоната, се казва още в анализа.

Съдейки от последните две десетилетия и текущите темпове на растеж, настигането на доходите за новите страни членки изглежда съвсем реалистично в обозрими срокове. Когато това се случи, Европа ще изглежда по съвсем различен начин. Тази перспектива трябва да се има предвид, когато се обсъжда бъдещето на ЕС и следващата финансова рамка на съюза. Защото новите страни членки все още се нуждаят от подкрепа, за да се измъкнат от бедността, се казва в изследването на Отворено общество.

За Западните Балкани обаче положението е доста по-негативно – при настоящите темпове на икономически растеж те ще станат относително богати едва към края на века или дори в следващия век. Показателно е, че страните, които не са успели да влязат в ЕС, са много по-назад в развитието, докато страните, които се присъединиха към Общността, се справят значително по-добре. Очевидно подготовката за членство в ЕС и самото членство допринасят за реалната конвергенция и настигането в доходите. Точно по тази причина европейската перспектива за Западните Балкани би била важна стъпка към по-бързото забогатяване на региона.