Поправките в НПК могат да доведат до присъди срещу България

515
Поправките в НПК могат да доведат до присъди срещу България

На 25 март НС прие изменения в НПК и част от тях президентът Първанов върна за преразглеждане. Ако и двете поправки останат това може да доведе до лавина от присъди срещу България в Страсбург и само след две-три години ще има десетки дела, по които страната ни ще плаща, Емил Коен от Българския хелзинкски комитет.

Но присъдите не означават само обезщетения, от тях следва, че и законът трябва да се поправи, добави той. Този процес се наблюдава от Комитета на министрите на Съвета на Европа, а страната ни и без това е една от шампионите по неизпълнени решения на съда в Страсбург и в един момент това ще стане политически въпрос с негативи за правителството и за всички нас, поясни Коен.

Промените бяха гласувани в пленарна зала само от депутатите на ГЕРБ. Две от поправките въвеждат новости, които в България досега не са съществували - първата предполага да се постанови осъдителна присъда само въз основа на доказателства, добити чрез СРС и от свидетел, чиято самоличност в определени моменти не се знае дори и от съда, обяснява анализаторът.

Не случайно в предишната редакция на закона се казваше, че не може да има осъдителна присъда основана само на СРС-та, казва Коен. При сегашните поправки това означава, че се дава широка възможност за злоупотреби от страна на МВР и на следствието, които биха могли да направят монтаж със свидетелски показания, примерно, пояснява той.

С втората поправка се прави нещо още по-нечувано, за което има осъдителна практика в Европейския съд - при неявяване на адвокат на подсъдимия да му бъде назначен защитник, продължава коментара си Емил Коен. „Г-н Борисов сбърка като говори за служебен адвокат, което не е едно и също с т. нар. запасен или резервен защитник", подчерта Коен.

Служебният адвокат, пояснява той, се назначава на подсъдимия в определени от закона случаи, когато казусът е тежък, когато не е възможно да плати, когато е малолетен и др. Но резервният защитник е съвършено друго нещо - той трябва да замести титуляра, защото не се е явил. Обаче защитата се договаря между обвинения и адвоката, който изпълнява неговите желания. И изведнъж на обвиняемия се натрапва човек, когото той нито знае, нито познава, отбелязва правозащитникът.

Такова право на защита може да изиграе по-лоша шега, отколкото да няма изобщо защита. В НПК и в Европейската конвенция за защита правата на човека се казва, че обвиняемият избира сам своя защитник. Не само това - има норми, според които защитникът може да бъде сменен."

А каква защита може да се получи от един човек, който „пада от небето", назначен от съда или от прокурора и за когото може да има подозрения, че ще играе по тяхната свирка, за да получи евентуално други назначения?", пита Емил Коен.

По подобни случаи има осъдителни решения в Европейския съд по правата на човека и там са категорично против практиката на страните, които са допуснали нарушение на фундаменталното право на защита, обяснява той. Така, че с тези поправки, мислени с цел да развържат ръцете на прокуратурата и МВР, да ускорят процеса и да направят по-ефективно наказателното производство, за съжаление, много грубо се нарушават правата на човека.

Ако промените не бъдат оттеглени заедно с финансовата тежест върху данъкоплатците, България със сигурност ще бъде принудена да ревизира текстовете в НПК и то по унизителен начин - със загуба на престиж, на политически дивиденти, да не говорим за пострадалите хора, смята Емил Коен.

Източник: БГНЕС

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg