Желанието на служебния министър на финансите Росица Велкова да ограничи популистките предложения, които застрашават фискалната стабилност, вероятно няма да се сбъдне. Поне не според внесените и частично приети досега решения, коментира Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика.

Аргументите на Служебния кабинет бяха категорични – само изпълнителната власт може да предлага бюджетен закон, защото тя ще трябва да го изпълнява. „Дяволът обаче е в детайлите – дори да не се приеме годишен бюджет, ограничението да се харчи в рамките на този от предходната (т.е. 2022 г.) година има важно изключение. Народното събрание съвсем легитимно може да приема промени в данъчните закони – което влияе на приходите в хазната, както и в други закони, които директно създават допълнителни или нови разходни ангажименти. Партиите очевидно решиха да се възползват амбициозно от тази възможност”, коментира Богданов.

Къде е проблемът?

Добрата практика е да се прави една взаимно-обвързана рамка, която отчита очакваната динамика на икономиката, основни показатели за стопанската активност и оттам – за потенциалните приходи, да се оцени какви промени в заплати, пенсии, социални плащания е разумно да се предприемат, доколко са приоритетни и в каква степен на готовност са предлаганите за финансиране инвестиционни проекти и така нататък.

Започва се с въпроси като: променяме или запазваме данъците, ако да – кои и как, какви са ефектите върху общите приходи, но и върху икономическата активност и т.н. От страна на разходите – има ли приоритети, как да се разпредели увеличението на приходите по функции и икономически елементи, ще се променя ли структурата на социалните програми или само стойностите по съществуващи мерки и така нататък.

Росица Велкова: Помощите за бизнеса и хората трябва да бъдат таргетираниОтстъпката за горивата от 0,25 ст. ще действа нетаргетирано до края на 2022 г., а следващата година ще бъде таргетирана, каза финансовият министър

Най-често коментиран е новият начин за определяне на минималната работна заплата. Тази държавна регулация така или иначе съществува и винаги се повишава, така че тук новина няма. Но дали единственият критерий - процент от средната заплата за изминал период е доброто решение, пита Богданов. Според него то трябва да е резултат от сравнение на поне 3 варианта, с изчисления при различни сценарии.

Изглежда интуитивно, че при близо 20% инфлация заплатите растат и трябва да растат – включително в публичния сектор и определяната от правителството минимална заплата. Но с колко точно, от кой месец, до какъв бюджетен ефект ще доведе това – сметки няма.

Подобни са и идеите в социалната сфера. Икономистът дава за пример сумата за втората година от майчинство – вместо 710 лв. да се плащат 850 лв. Аргументите, според него, са разнопосочни и като цяло политиката за обезщетенията трябва да се постави на обсъждане.

ИПИ счита, че има пореден отказ от промени в структурата и подхода в социалното подпомагане, които да насочват социалните трансфери към най-нуждаещите си. „Едва ли депутатите знаят, но хората са най-ниски доходи в България получават подкрепа от около 30 млн. лв., насочена към под 30 хиляди домакинства”, посочва икономистът. Според него няма идеи как да се използват по-рационално средствата за хората с увреждания – засега е по-малко, но на 650 хиляди души, повечето от които едва ли имат особена нужда от 30-40 лева на месец, за сметка на други, за които са напълно недостатъчни за независим живот и интеграция. „Ако говорим за високите цени на горивата, не трябва да пропускаме и транспорта – въвели сме глупава субсидия от 25 стотинки на литър „на глава“. Тя обаче не е насочена към тези, които действително страдат от високата цена не само на горивото, но и на транспортните услуги. А преброяването съвсем скоро показа, че над 20% от заетите пътуват до работно място в друго населено място – много от тези хора понасят сериозен удар в домакинските си бюджети, а насочена и адаптирана към тях и техните работодатели мярка няма”, отбелязва експертът от ИПИ.

Лъчезар Богданов, ИПИ: А ще има ли „мнозинство на бюджетния разум“?Благоразумната логика предполага да следваме балансиран бюджет в дългосрочен план


Депутатите с огромен ентусиазъм реализират данъчния си популизъм. „Тук е добре да припомним, че многократно предупреждавахме правителството на ГЕРБ през 2020 г., че веднъж отвори ли темата за преференции, различни ставки и изключения, връщането назад ще е трудно. Накратко, кризата свърши, но временните уж антикризисни мерки остават и се разширяват. Фискът губи приходи от 9%-та ставка ДДС, цените не са особено паднали, се вижда от данните в НСИ, а в същото време не е ясно каква цел се постига. Не изглежда това да насърчава инвестиции, вдигане на заплатите, не изглежда да постига и социален ефект за уязвими социални групи”, изброява Лъчезар Богданов.

Той припомня, че се предлага данъчното облекчение за деца да се увеличи с 50% - на практика, необлагаем минимум от 9000 лева за едно дете и 18 000 лева за две. "Звучи добре, но тези 200 млн. лв. ще се ползват предимно от хора с добри доходи. Няма как да ползваш това облекчение, ако не работиш, ако си с увреждане и с нисък доход и т.н.”

Икономистът добавя, че паралелно се предлага вдигане на осигурителния таван от 3400 до 4200 лв., като възможност да се съберат пари от „богатите“, без оценка за ефекта по индустрии, за бъдещи инвестиции и т.н. Но по-важно – с едната ръка взимаш, с другата връщаш с данъчна преференция за деца и ваучери за храна (които май ще станат втора валута с това темпо на разширяване и необлагаем статут).

Според Богданов опитът на Парламента да поеме на ръчно управление бюджета изглежда ще доведе до две последици. Първо, ще имаме допълнителни разходи от неясно колко милиарда – министерството на финансите в средата на ноември ги оцени на между 3,6 и 4,8 милиарда - скрепени в закони и извън възможността за корекция от изпълнителната власт. И понеже нямаме внесен бюджет с детайлни сметки, знаем само с колко раздуваме дефицита, но спорим колко ще стане финално след приемане на всички идеи. Второ, и вероятно по-важно в средносрочен план – голяма част от влошаването на фискалната рамка няма да е обмислено и насочено към постигане на най-неотложните цели, включително и тези за подкрепа на най-бедните и увеличаване на доходите, с каквито всъщност бяха аргументирани и „продадени“ на публиката.