Държавата ще спечели от по-високите заплати, защото всяка заплата се облага с данък и осигуровки, а всяка покупка – с ДДС или акциз. Всяко увеличение на възнагражденията е добре за бюджета. Повечето хора работят в частния сектор и когато заплатите в него растат, има повече приходи в бюджета.

Това заяви в ефира на бТВ Георги Ангелов, старши икономист в Институт „Отворено общество” по повод гласуваното вчера на първо четене в пленарна зала увеличение на минималния осигурителен доход на 850 лв. през следващата година.

Доходите в София изпреварват тези в останалата част на страната и вдигането на долния праг няма да се усети от столичани, категоричен е икономистът. Той подчерта, че за да има ефект, трябва да е двойно по-висока. Той добави, че повишаването ще се усети за жителите на Видин и Смолян, например, където средната заплата е около 1200 лв. и възнагражденията на повечето гравитират около 800 лв.

Ангелов счита, че отказа на Служебния кабинет да предложи на Народното събрание проектобюджет за 2023 г.е грешка, която отвори вратата за редица популистки предложения – за заплати, за пенсии, за социално подпомагане и помощи за бизнеса. „Предлагат се разходи, без да се знае откъде ще дойдат приходите, за да ги покрият”, бе коментарът на икономиста.

Парламентът прие на първо четене минималната заплата да стане 850 лв.Това предложение на БСП бе единодушно подкрепено на първо четене

IT индустрията смята, че увеличението на минималния осигурителен доход е удар върху средната класа

„Намираме за недопустимо темата (за увеличение на максималния осигурителен доход – бел.р.) да се поставя в публичното пространство, особено на фона на отсъстващ цялостен проект за национален бюджет - без никаква ясна политическа визия за справяне със сложната икономическа ситуация и без мерки за стимулиране на високотехнологичната индустрия като двигател на изваждането от икономическата криза на страната”, реагираха от IT индустрията.

Организациите от сектора - БРАИТ, БАСКОМ, AIBEST, БАИТ, БЕСКО и ИКТ Клъстер, смятат, че увеличението на минималния осигурителен доход е удар върху средната класа и че тежестта на решението в парламента ще бъде понесена от заетите в IT индустрията. От бранша напомнят, че всеки зает създава висока добавена стойност и допринася за държавния бюджет три пъти повече от средното за страната под формата на данъци и осигуровки. Секторът движи потреблението в търговията, туризма, недвижимите имоти, развлеченията, културата и др.

Остра бе и реакцията на най-големите работодатели в страната. Председателят на Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ) Васил Велев счита, че Европейската директива за адекватните минимални работни заплати се прилага погрешно у нас. Според него документът посочва редица индикатори, които следва да бъдат отчетени, но популизмът и предстоящите избори замъгляват преценките. „Това не е пътят към храма – увеличава се сивия сектор, увеличава се инфлацията, изравняват се възнагражденията на висококвалифицирания и нискоквалифицирания труд в редица географски области и икономически сектори, където средната работна заплата е малко над 1000 лв.“, изтъкна лидерът на АИКБ.

В три области средната работна заплата е под 1200 лв., в други шест – е под 1300, а в 9 – под 1400 лв., по отбеляза Добри Митрев, председател на Българска стопанска камара и на Асоциацията на организациите на българските работодатели. Затова гласуваната минимална работна заплата би била поносима в столицата, но не и в страната, подчерта той.