В ситуацията, в която се намира България, мерките за подкрепа за бизнеса и за хората трябва да бъдат строго таргетирани, каза служебният министър на финансите Росица Велкова в предаването „Неделя 150“ на Българското национално радио. Тя каза, че на такова експертно мнение е и Европейската комисия, както и всички международни организации, с които ведомството разговаря.

Всички мерки, предприети за справяне с инфлацията с актуализацията от тази година ще продължат да действат и през 2023 г. чрез т. нар. удължителен закон за бюджета, каза финансовият министър.

Отстъпката за горивата от 0,25 ст. ще действа нетаргетирано до края на 2022 г., а следващата година ще бъде таргетирана. Велкова обясни, че помощта ще продължи, но не във формата, която се предоставя в момента. Ако бъдат приети изменения на предложенията в Закона за корпоративното подоходно облагане, до края на годината министрите на труда и социалната политика и на икономиката ще предложат таргетирана помощ за горивото за ползвателите на обществен транспорт и за гражданите по подоходен критерий. Помощта за цената на тока също би следвало да бъде таргетирана, посочи Велкова. Конкретният дизайн на схемите за помощи предстои да бъде разработен.

Лъчезар Богданов, ИПИ: А ще има ли „мнозинство на бюджетния разум“?Благоразумната логика предполага да следваме балансиран бюджет в дългосрочен план По темата за новия бюджет, какъвто не беше внесен от служебното правителство за следващата година, Велкова изрази тезата си, че бюджетът е финансов план на политики, каквито едно служебно правителство не би следвало да провежда. Това трябва да се направи от редовно правителство, посочи тя и добави, че удължителният закон запазва действието на политиките, приети от парламента с последната актуализация от 1 юли т.г. на текущия бюджет.

На въпрос за предложението за 850 лв. минимална работна заплата от следващата година Росица Велкова коментира, че това е изключително висок ръст на минималната работна заплата. Салдото на бюджета се влошава с 50 милиона лева при всяко увеличение на минималната работна заплата с 10 лева, отбеляза тя. По думите ѝ такъв драстичен ръст на минималната работна заплата никога не е имало, в последните години е увеличавана със стъпка по от около 50 лева. Определено трябва да има ръст на минималната работна заплата, но не с такава голяма стъпка, каза министърът на финансите.

Няма извинения за забавяне по подготовката за влизане в еврозонатаЛъчезар Богданов, ИПИ: Въпросът с пътя на България към членство в еврозоната рязко се качи в политическия дневен ред Велкова каза още, че влизането на България в еврозоната е абсолютен приоритет в политиката на страната ни, като според нея 1 януари 2024 г. е реалистичен срок за влизане, ако се положат максимални усилия. Ако този срок бъде изпуснат и не успеем да се справим, не виждам следващ прозорец в близко бъдеще, каза Велкова. Тя каза, че на 8 декември ще бъдат представени резултати от социологическо проучване за настроенията сред хората и бизнеса относно членство в еврозоната. Има известен скептицизъм в нагласите на хората, но от практическа гледна точка има позитивно възприятие, посочи Велкова.