Да се каже, че последните няколко години са икономически бурни, е колосално подценяване на ситуацията. Инфлацията нарасна до най-високото си ниво от десетилетия, а комбинацията от геополитическо напрежение, прекъсвания на веригите за доставки и нарастващи лихвени проценти заплашва да потопи световната икономика в рецесия.

Голяма част икономистите и финансовите анализатори обясняват тези събития като отклонения на нормалния бизнес цикъл. От първоначалната погрешна преценка на Фед, че инфлацията ще бъде "преходна", до сегашния консенсус, че вероятната рецесия в САЩ ще бъде "кратка и плитка", има сериозна тенденция икономическите трудности да се разглеждат както като временни, така и като бързо обратими.

Вместо още едно завъртане на икономическото колело обаче, светът може да преживее големи структурни и дългосрочни промени, пише Мохамед А. Ел-Ериан във Foreign Affairs.

Според президента на Queens' College в университета в Кеймбридж три нови тенденции водят към подобна трансформация и вероятно ще играят важна роля в определянето на икономическите събития през следващите няколко години:

Преминаването от ограничено търсене към ограничено предлагане като дългосрочен проблем за икономически растеж.

Краят на безграничната ликвидност, осигурявана от централните банки.

Нарастващата неустойчивост на финансовите пазари.

Тези тенденции обясняват много от необичайните икономически явления през последните няколко години и вероятно ще доведат до още по-голяма несигурност в бъдеще, тъй като шоковете стават все по-чести и по-дълбоки. Те ще засегнат както отделните хора, така и компаниите и правителствата – икономически, социално и политически. И докато анализаторите не осъзнаят вероятността тези тенденции да надживеят следващия бизнес цикъл, икономическите шокове, които причиняват, вероятно значително ще надхвърлят възможностите, които създават, пише Мохамед А. Ел-Ериан, който е старши глобален сътрудник в института Lauder и съветник на Allianz и Gramercy Funds Management.


McKinsey: бизнесът очаква по-високи оперативни разходи през 2023 г.Само 51% очакват увеличение на печалбите в следващите месеци. Преди шест месеца този дял е бил 65%.
Рецесиите и инфлациoнните шокове идват и си отиват, но през последните няколко години се наблюдава поредица от много малко вероятни, ако не и немислими глобални икономически и финансови развития, посочва Ел-Ериан.

От лидери на свободната търговия САЩ станаха най-протекционистичната развита икономика. Обединеното кралство изведнъж се превърна в нещо, наподобяващо изпаднала в криза развиваща се страна, след като злополучният минибюджет отслаби валутата, тласна доходността на облигациите към небето, предизвика негативни оценки от рейтинговите агенции и принуди премиера Лиз Тръс да подаде оставка.

Цените на дълга се увеличиха рязко, тъй като лихвените проценти по повече от една трета от глобалните облигации станаха отрицателни (създавайки необичайна ситуация, при която кредиторите плащат на длъжниците).

Войната на Русия в Украйна парализира Г-20, ускорявайки постепенното отслабване на институцията. А някои западни държави използваха като оръжие международната платежна система, която е гръбнакът на световната икономика, в опит да накажат Москва.

Добавете към този списък с малко вероятни събития и бързата рецентрализация на Китай под управлението на Си Дзинпин и отдалечаването му от САЩ, укрепването на автокрациите по света и поляризирането и дори фрагментацията на много либерални демокрации. Изменението на климата, демографските промени и постепенната миграция на икономическо влияние от запад на изток бяха донякъде предвидими, но въпреки това усложниха глобалната икономическа среда, коментира Мохамед А. Ел-Ериан.


МВФ вижда бъдещето все по-мрачноОсобено в Европа изгледите са от най-лошите
Излизайки от световната финансова криза през 2007-2008 г., повечето икономисти обвиниха липсата на търсене за бавния икономически растеж. Правителството на САЩ се опита да реши този проблем чрез увеличаване на разходите (въпреки че поляризацията в Конгреса ограничи този процес от 2011 до 2017 г.) и, което е по-важно, чрез решението на Фед да намали лихвените проценти и да инжектира огромна ликвидност на пазарите. Ефектите бяха усилени до краен предел, първо от разходите и намаляването на данъците от Тръмп, а след това от спешната подкрепа, предоставена както от администрациите на Тръмп, така и от тези на Байдън на домакинствата и компаниите по време на пандемията от COVID-19 - всичко това, докато Федералният резерв наводняваше системата с пари.

Мнозина обаче не осъзнават, че световната икономика е в процес на структурна промяна, която превръща предлагането, а не търсенето в истински проблем, отбелязва Мохамед А. Ел-Ериан.

В началото причината за това бяха ефектите от COVID-19. Не е лесно да се даде тласък на глобална икономика, принудена внезапно да спре. С течение на времето обаче стана ясно, че ограниченията в предлагането се дължат не само на пандемията, пише Ел-Ериан.

Някои сегменти от населението отслабваха работната сила с необичайно високи темпове, напускайки по избор или необходимост, което затрудняваше компаниите да намерят работници. Този проблем се усложнява от смущенията в глобалните трудови потоци, тъй като по-малко чуждестранни работници получават визи или желаят да мигрират. Изправени пред тези и други ограничения, компаниите избраха като приоритет по-устойчивите операции, а не само по-ефективните. Междувременно правителствата използваха все повече като оръжие търговските, икономическите и платежните санкции – отговор на руската инвазия в Украйна. Факт е и увеличаващото се напрежение между САЩ и Китай. Подобни събития ускориха постпандемичното пренастройване на глобалните вериги за доставки към приятелски страни.

Съкращения, рецесия, глобална несигурност - какво очакват бизнес лидерите46% от главните изпълнителни директори на глобални компании обмислят съкращаване на служители през следващите шест месеца
Това не е единственото пренастройване, което е в ход. Изменението на климата най-накрая принуждава компаниите, домакинствата и правителствата да променят поведението си, казва Мохамед А. Ел-Ериан. Като се имат предвид опасностите, пред които е изправена планетата, няма друг избор, освен да се отдалечим от разрушителните практики. Неустойчивостта на сегашния път е ясна, както и желанието за зелена икономика. Но преходът ще бъде сложен, не на последно място защото интересите на страните и компаниите все още не са достатъчно координирани и липсва необходимото международно сътрудничество.

Изводът е, посочва Мохамед А. Ел-Ериан, че промените към намаляване на глобализацията, широко разпространеният недостиг на работна ръка и императивите на климатичните промени създадоха трудности при доставките и поставиха възприетите модели за растеж под още по-голям стрес.

Пренастройване на централните банки

В продължение на години централните банки в големите икономики реагираха практически на всеки признак на икономическа слабост или нестабилност на пазара, като „хвърляха“ все повече пари по проблема. Повече от необходимост, отколкото по избор, те бяха принудени да използват своите несъмнено несъвършени инструменти за поддържане на икономическата стабилност, докато правителствата не успеят да преодолеят политическата поляризация и да се намесят, за да си вършат работата, коментира Мохамед А. Ел-Ериан.

Изкупуването на облигации и поддържането на лихвените проценти изкуствено ниски трябваше да бъдат краткотрайни мерки. Колкото по-дълго централните банки ги удължаваха, толкова повече съпътстващи щети причиняваха, пише икономистът.


5-те най-уязвими индустрии по време на рецесияКомпаниите се обединяват в позицията си, че бъдещето е неопределено. Те замразяват новите назначения и дори съкращават работна ръка
Финансовите пазари, напомпани с ликвидност, се откъснаха от реалната икономика. Богатите, които притежават по-голямата част от активите, станаха по-богати, а пазарите свикнаха да мислят за централните банки като за най-добрите си приятели, винаги на разположение да ограничат нестабилността на пазара. В крайна сметка пазарите започнаха да реагират негативно дори на намеците за намаляване на подкрепата на централните банки, което ги превърна в заложници и им попречи да гарантират здравето на икономиката като цяло, отбелязва Ел-Ериан.

Всичко това се промени със скока на инфлацията, който започна през първата половина на 2021 г. Първоначално погрешно диагностицирайки проблема като преходен, Фед направи грешката да позволи повишаването на цените на енергията и храните да експлодира в широкообхватен феномен. Въпреки нарастващите доказателства, че инфлацията няма да изчезне от само себе си, Фед продължи да изпомпва ликвидност в икономиката до март 2022 г., когато най-накрая започна да повишава лихвените проценти - и то доста скромно в началото.

Дотогава инфлацията беше скочила над 7%, а Фед беше притиснат в ъгъла. В резултат на това централната банка беше принудена да се насочи към поредица от много по-стръмни увеличения на лихвите, включително рекордни четири последователни увеличения от 0,75 процентни пункта между юни и ноември. Пазарите осъзнаха, че Фед се бори да компенсира загубеното време и започнаха да се притесняват, че лихвите ще останат по-високи за по-дълго време, отколкото би било добре за икономиката. Резултатът беше нестабилност на финансовите пазари, която, ако се запази, може да застраши функционирането на световните финансови пазари и допълнително да навреди на икономиката, предупреждава Ел-Ериан.

Кристалина Георгиева: Инфлацията на е преходна, а се настанява трайноМВФ очаква голям брой страни да регистрират спад на БВП за поне две последователни тримесечия
Рисков бизнес

По думите на икономиста навикът на пазарите винаги да очакват лесни пари има и друг извратен ефект, насърчавайки значителна част от световната финансова активност да се насочи от силно регулирани банки към по-малко познатите и регулирани субекти като мениджъри на активи, фондове за частни капиталови инвестиции и хедж фондове.

Те направиха това, за което им се плаща: да се възползват от тези финансови условия, за да реализират печалба. Това означаваше поемане на повече дълг и ливъридж, все по-далеч от областите им на компетентност и поемане на все по-големи рискове, допускайки, че лесните пари и подкрепата на централните банки ще продължат и в бъдеще, коментира Мохамед А. Ел-Ериан.

Малко от тях бяха подготвени за внезапна промяна в цената или достъпа до финансиране. Краен пример за вида шок, който последва, беше октомврийският почти пълен финансов срив в Обединеното кралство. След като Тръс обяви план за големи нефинансирани данъчни облекчения, доходността на държавните облигации се повиши, като изненада някои от силно ливъридж пенсионните фондове в страната. Ако не беше спешната намеса на Английската централна банка и отстраняването на Тръс, разпродажбата на облигации можеше да се превърне в голяма финансова криза и в крайна сметка в още по-болезнена рецесия, посочва икономистът.


Още болезнени икономии са заложени в бюджета на ВеликобританияДжеръми Хънт се кани за сурови икономии след пагубния мандат на бившия премиер Лиз Тръс
Крехкостта на финансовата система също усложнява работата на централните банки. Вместо да се изправи пред нормалната си дилема – как да намали инфлацията, без да навреди на икономическия растеж и заетостта – сега Фед е изправен пред трилема: как да намали инфлацията, да защити растежа и работните места и да осигури финансова стабилност. Няма лесен начин да се направят и трите, особено при толкова висока инфлация, предупреждава Мохамед А. Ел-Ериан.

Тези големи структурни промени обясняват защо растежът се забавя в по-голямата част от света, инфлацията остава висока, финансовите пазари са нестабилни, а нарастващият долар и лихвените проценти причиняват главоболия в толкова много страни.

По думите на Мохамед А. Ел-Ериан тези промени означават също, че глобалните икономически и финансови събития стават все по-трудни за прогнозиране. Вместо да планират един вероятен резултат – базов сценарий – компаниите и правителствата сега трябва да са подготвени за много възможни резултати. И някои от тях вероятно ще имат каскаден ефект – едно лошо събитие има голяма вероятност да доведе до друго. В такъв свят правилните решения са трудни и лесно се правят грешки, коментира Ел-Ериан.

За да навигирате в такъв свят, устойчивостта, възможността за избор и гъвкавостта са жизненоважни, пише икономистът.

Устойчивостта или способността да се възстановите след криза често зависи от наличието на силен финансов баланс и издръжливост.

Възможността за избор, която да ви позволи лесна промяна в курса, зависи от непредубедеността по отношение на разнообразието по пол, раса, култура или опит.

Гъвкавостта, или способността да се реагира бързо на променящите се условия, зависи от лидерството и управлението, които позволяват смели ходове в моменти на по-голяма яснота.

Тези три направления няма да изолират компаниите и домакинствата от всички икономически сътресения, които предстоят, пише Ел-Ериан. Те обаче значително ще подобрят способността им да се ориентират в настоящите неравности и ще увеличат вероятността да се окажат на по-добър път – по-приобщаващ, благоприятен за климата и много по-малко зависим от изкривено и несигурно финансиране.


Рекордните Covid случаи влошават икономическите перспективи пред Китай 31 444 нови локални случаи счупиха рекорда, поставен на 13 април, когато търговският център Шанхай беше парализиран
За правителствата и централните банки целта трябва да бъде да се сведат до минимум инцидентите по време на това пътуване и да се подобрят шансовете всеки да се озове на по-добро място.

Приоритетите на политиката трябва да включват модернизиране на инфраструктурата с цел подпомагане увеличаването на предлагането, подобряване на програмите за обучение и стартиране на публично-частни партньорства за посрещане на належащите нужди като разработването на ваксини.

В същото време правителствата и централните банки трябва да продължат да се борят с инфлацията и да подобрят координацията на фискалната политика, паричната политика и структурните реформи, които повишават производителността и растежа.

Правителствата също така трябва да подобрят надзора и регулирането на небанковите финансови субекти, което ще изисква много по-добро разбиране на техническите връзки между тях, скритият ливъридж, който се крие в балансите им, и каналите, чрез които рискът може да се разпространи в по-широката финансова система. Правителствата трябва да защитят най-уязвимите сегменти на обществото.

Тези усилия ще трябва да са на многостранно равнище, отбелязва Ел-Ериан.

Правителствата ще трябва да работят заедно, за да реформират международните финансови институции, да структурират застраховки срещу общи шокове, да подобрят системите за ранно предупреждение, превантивно да преструктурират дълговете на най-задлъжнелите страни, от което страдат социалните им сектори, и да подобрят функционирането на Г-20.

Това е трудна задача, но осъществима, смята Ел-Ериан. Колкото по-дълго домакинствата, компаниите и правителствата не успяват да осъзнаят и реагират на структурните промени, които се случват в световната икономическа и финансова система, толкова по-трудно ще бъде да се намалят рисковете и да се възползват от възможностите, свързани с тези промени.

Светът не просто е на ръба на нова рецесия. Той е в разгара на дълбока икономическа и финансова промяна. Да осъзнаем това и да се научим как да преминем през нея ще бъде от съществено значение, ако искаме светът да се превърне в по-добро място.