Министерският съвет прие предложения за промени в Закона за данъка върху добавената стойност, съобщи правителствената информационна служба, цитирани от БТА. С предложенията се допълва разпоредбата на чл. 3, ал. 2, която на 23 април т. г. бе обявена от Конституционния съд за противоконституционна поради неспазена процедура на гласуване в Народното събрание.

Допълнението на разпоредбата е поради това, че упражняването на свободна професия (включително като частен съдебен изпълнител и нотариус) винаги се е третирала и следва да се третира като независима икономическа дейност, и респективно да подлежи на облагане с ДДС, когато се извършва от регистрирани от закона лица. Упражняването на свободна професия попада в обхвата на независимата икономическа дейност и съгласно изискванията на европейското законодателство в областта на ДДС /Директива 2006/112/ЕС/, се уточнява в съобщението.

С влизането в сила от началото на годината на Закона за ДДС, от една страна се въведе по-либерален режим при изпълнение на данъчните задължения, а от друга се създава възможност за осъществяване на нови видове измами в условията на вътреобщностен пазар. Отпадането на митническия контрол и въвеждането на нови правила за администриране на ДДС създават благоприятна бизнес среда, свеждайки митническите и данъчните формалности до възможния минимум, като се разчита на тяхната коректност и взаимния контрол.

Тези по-либерални правила създават и условия за прилагането на схеми, свързани с избягване плащането на ДДС. Досега в държавите от ЕС са идентифицирани измами, които са свързани с вътреобщностния обмен на стоки, които биха могли да се проявят и у нас. Най-често срещани са измамите с вътреобщностни доставки, верижните измами и тези с вътреобщностни придобивания.

Съществени щети на бюджета предизвикват верижните измами, при които се извършва многократно префактуриране на една стока между търговци, регистрирани в различни държави от ЕС. При този вид измами търговец или търговци от няколко държави от ЕС се регистрират единствено с цел начисляване на данък, без данъкът да бъде внасян в бюджета.

Всичко това налага предприемането на законодателни мерки за повишаване на ефективността на контрола, се посочва в съобщението. С промените в закона се предлага да бъде въведен механизъм за предоставяне на банкови гаранции преди регистрацията по ЗДДС на определени лица, идентифицирани като рискови поради невнесени задължения по ДДС.

С въвеждането на този механизъм приходната администрация ще може да обезпечава с гаранции бъдещи неправомерни действия на лица, които са били некоректни към бюджета. Механизмът ще осигури и защита на добросъвестните лица от некоректни контрагенти, тъй като приходната администрация няма да прилага разпоредбите за солидарна отговорност към лица, случайно попаднали във вериги за измами с ДДС, а ще насочи събираемостта на задълженията към самия длъжник, удовлетворявайки се от предоставената гаранция.

С измененията в нормативната уредба ще се даде възможност за незабавно възстановяване на данък от бюджета при предоставяне на гаранции преди края на ревизията. При въвеждането на този механизъм за предоставяне на гаранции приходната администрация ще възстановява данъка незабавно, което ще освободи финансов ресурс на лицата и същевременно ще бъдат обезпечени вземанията на държавата при евентуално установяване на неправомерно възстановяване.

От 500 до 10 000 лева ще бъде глобата за неподадена в срок справка-декларация по чл. 125, ал. 1 от ЗДДС, предвиждат още предлаганите промени. В момента санкцията е 250-2500 лева. Регистрирано лице, което е длъжно да начисли ДДС и не го направи в посочения от закона срок, ще бъде санкционирано с глоба от 500 лева. В момента предвидената за подобно нарушение санкция е 200 лева.

С промените в ЗДДС се предвиждат и изменения в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които са свързани със сроковете за извършване на ревизия. Предлага се основният срок да бъде до 6 месеца от връчване на заповедта за възлагане на ревизията. В момента той е 3 месеца, като срокът може да бъде удължен с до 2 месеца от органа, който е възложил ревизията.

Сега допустимият период на удължаване е до месец. Тази промяна е поради това, че срокът за международен обмен на информация в случай на запитване между държавите от ЕС е между 3 и 6 месеца. При съществуващите в момента срокове и предвид дългия период за международен обмен на информация, администрацията е изправена пред необходимостта да възстановява в срок данък, неправомерно деклариран от лицето, без да има възможност да получи необходимата информация за проверка на реалността на доставките.