Министерският съвет одобри законопроекта за държавния бюджет на България за 2024 година и актуализираната средносрочна бюджетна прогноза (АСБП) за периода 2024-2026 година, която представлява мотивите към законопроекта, съобщи правителствената информационна служба.

Запазват се целите на фискалната политика дефицитът за средносрочния период да бъде в рамките на фискалните правила и ограничения по националното и европейското законодателство, при осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на разходните приоритети, заложени в правителствената програма, с акцент върху социалните политики, инвестиционните програми и реформите, финансирани както от националния бюджет, така и от сметките за средства от ЕС.

Макроикономическата прогноза на Института за анализи и прогнози към МФ предвижда през 2024 г. растежът на БВП да се ускори до 3,2% поради нарастване на инвестициите в икономиката и да достигане на размер от 205,8 млрд. лв. Между 2025 г. и 2026 г. БВП ще се повишава с по 3%, допълва БТА.

Асен Василев представи Бюджет 2024: 3.2% растеж, 3% дефицит, 4.8% инфлация

През прогнозния период се очаква инфлацията да продължи плавно да се забавя, следвайки очакваната динамика при международните цени.

Прогнозата е средногодишната инфлация да се понижи до 4,8 на сто през 2024 г., до 2,8 на сто през 2025 г. и до 2,2 на сто през 2026 г.

Енергийните стоки ще имат отрицателен принос към инфлацията, дължащ се на очакваното поевтиняване на транспортните горива.

Параметрите на Бюджет 2024 и АСБП за периода 2024-2026 г. са разработени в рамките на Маастрихтските критерии, като за сектор "Държавно управление" дефицитът е съответно 2,9 на сто от БВП за 2024 г., 3,0 на сто от БВП за 2025 г. и 2,5 на сто от БВП за 2026 г.

Енергийните стоки ще имат отрицателен принос към инфлацията, дължащ се на очакваното поевтиняване на транспортните горива.
Параметрите на Бюджет 2024 и АСБП за периода 2024-2026 г. са разработени в рамките на Маастрихтските критерии, като за сектор "Държавно управление" дефицитът е съответно 2,9 на сто от БВП за 2024 г., 3,0 на сто от БВП за 2025 г. и 2,5 на сто от БВП за 2026 г. Планираната консолидация на дефицита на сектор "Държавно управление" до 2026 г. се постига въпреки значителния ефект от отразяването в разходната част на очакваните доставки в сектора на отбраната през 2025 г. при вече отчетени касови разходи през предходни години. По този начин се покрива и един от ключовите критерии за присъединяване към еврозоната.

МФ публикува месечните данни за консолидираната фискална програмаПриходите, помощите и даренията по КФП към септември 2023 г. са в размер на 47 636,7 млн. лв.
Бюджетното салдо по КФП е дефицит от 3 на сто от БВП за всяка година от периода и е в рамките на правилата и ограниченията по Закона за публичните финанси. Като дял от БВП общото ниво на приходите е в диапазона 36,5 - 3 на сто от БВП.

Същата тенденция се наблюдава и при общото ниво на разходите (общо разходи и вноска в общия бюджет на ЕС), които като дял от БВП са в диапазона 39,5 - 40 на сто.

Разходите по националния бюджет са в рамките на 40-процентното правило по чл. 28, ал. 1 от Закона за публичните финанси и варират в диапазона 35,2 - 35,5 на сто от БВП. Предвижда се максималният размер на държавния дълг към края на 2024 г. да не надвишава 48 млрд. лв. (23,3 на сто от БВП), а в края на 2025 г. и 2026 г. да достигне съответно до 56,2 млрд. лв. (25,8 на сто от БВП) и 65,6 млрд. лв. (28,3 на сто от БВП). В бюджета за 2024 г. е отразено увеличението на размера на минималната работна заплата от 1 януари 2024 г. от 780 лв. на 933 лв., като ефектите от размера на прогнозната минимална работна заплата за 2025 г. и 2026 г. са разчетени в индикативен размер, в съответствие с разпоредбите на Кодекса на труда.