Проблемът наистина е малко приходи и много разходи

1466
Проблемът наистина е малко приходи и много разходи

Проблемът наистина е малко приходи и много разходи, това го казахме още докато се гласуваше бюджетът миналата година, заяви икономистът от Института за пазарна икономика Петър Ганев.

"Видя се от първите месеци, че точно това се случва и трябваше да се вземат някакви мерки и няма как да се мине без актуализация. Мерките би трябвало да са в посока обуздаването на бюджета, ако приходите не можем да вдигнем. Явно мерките против контрабандата и въобще събирането на ДДС не е толкова успешно.

Очевидно не беше приета идеята да се вдига ДДС, т.е по отношение на приходите явно няма как да има голям ефект. Другият вариант е да се търсят по-малко разходи. Това беше нещо, което и ние предлагаме като най-очевидно и най-работещо, дори теоретично в такава обстановка би следвало е да най-работещо.

Пък особено виждайки в България за колко много неща държавата харчи пари и колко неефективно ги харчи. Това е нещо, което ние предлагахме през цялото време. За жалост, тази актуализация, която се приема на практика, не предвижда сериозни мерки, по-скоро узаконява този бюджетен дефицит.

Съкращенията, които ще бъдат факт в някои ведомства ще са около 10 % , без да засягат някои от сериозните ведомства, например Министерството на отбраната, МВР, Министерството на труда и социалната политика - това са министерства, които харчат на година почти по 1 млрд. лв. всяко едно от тях и на практика те няма да съкратят нито лев. Те не са засегнати по никой начин от тези съкращения.

Тук правим уговорката, че в МО е възможно това да е заради плащането на хеликоптерите, тъй като се говореше за ново съкращение, На документи виждам същите разходи, което е може би заради тези хеликоптери, но така или иначе генерално погледнато няма съкращения.

От друга страна, виждаме някои допълнителни фискални мерки, които най-много ни изненадаха, тоест сядайки да мислим как бюджетът да се вразуми, да се намалят разходите, изведнъж се приеха допълнителни харчове, стимулиране на тютюнопроизводителите, даване на субсидия на железопътна инфраструктура.

Това дори не са пари за някакви реформи или промяна да се постигне, просто едно харчене текущо, което се финансира с допълнително харчене от фискалния резерв в случая. Стига се до ситуация, с която узаконяваме голям бюджетен дефицит над 3 % граница и ще последва процедура за свръх дефицит срещу България. ЕК ще изпратят да ни проверят бюджета, тъй като имат съмнения, това не е редовна проверка, много ясно беше използвана думата съмнения от представители на ЕК, така че доста негативни неща ще ни се случат.

Фактът, че държавата не успява да вразуми харчовете си, вече дава отражения, дори още преди да сме похарчили тези пари и сигналът в момента, в който вече узаконим дефицита и харченето продължи, ще бъде още по-негативен", казва Петър Ганев.

Според него втора актуализация на бюджета през тази година няма да има. "Но това, до което ще се стигне е, че стимулът да се правят реформи пак няма да го има, тъй като там, където са проблемите, се дават повече пари. Например на тютюнопроизводителите, там има нужда от структурна промяна, тези хора да се занимават с нещо друго, а не с тютюн, а това което ние правим - даваме им пари да продължат да се занимават с тютюн през тази година, тоест ние ги стимулираме да останат на този пазар.

Отлагаме реформи, които трябва да се случат и в същото време има голяма разлика между разходи и приходи. Нещо, което автоматично се предава на следващата година, тъй като ако си направил един разход тази година, вероятността да го направиш следващата е много голям.

Ако не го направиш, отново трябва да водиш битката с тези, които са бенефициентите на парите, тъй като те имат очакването, че ще получат тези пари. И това историята също го доказва - обикновено една страна върви или нагоре, или надолу, тоест ако тръгнеш да харчиш много, тръгваш по тази спирала. Но вероятността една година да похарчиш много, а на следващата да си разумен, общо взето не е много вероятна.

Опасността идва от следващите години и ако тази година може да финансираме дефицита с фискалния резерв, то вече няма да имаме фискален резерв, който да можем да използваме. Тоест тази сума, която можем да пипаме вече няма да я имаме и трябва да погледнем към другите два варианта - те са дълг или по-високи данъци.

Дългът не е много добър вариант, така или иначе ние трябва да го плащаме, нашите деца ще трябва да го плащат, сега ще бъде скъп, тъй като го няма нужното доверие и нужния ресурс на пазарите, а може и въобще да не можем да го вземем.

Македония се опита преди няколко дни да вземе, но не успя. Пазарите просто нямаха интерес. Другият дълг би бил от МВФ, но там той ще е с условията, а те биха могли да бъдат отново съкращаване на разходи, вдигане на данъци, тоест пак тежки условия. И третият вариант, който си е вътрешен, е да се вдигнат данъци.

Това беше опитано с ДДС, но се отказаха, тъй като имаха резерва, но ако не се обуздаят разходите ще имаме тази дискусия отново, а нищо чудно да имаме дискусия за преките данъци - за корпоративния данък, за подоходния данък, за плоския данък. И тъй като държавата има нужда от допълнителни пари, защото не може да обуздае харчовете си, тя ще погледне навсякъде - първо ще е резервът, после ще е дългът, после ще са данъците - това е опасността в дългосрочен план", казва Петър Ганев.

Според него не всичко е вина на сегашното правителство, но от друга страна с всеки изминал месец става по-малка вината на предишните управляващи, все повече е вината на това правителство. "Според мен по-голямата част от дефицита си е вина на сегашното правителство", казва Ганев. И продължава: "Има места, където може да се съкратят много разходи, както във ведомствата, така и в държавни компании, както и функции, които са неприсъщи на държавата и тя трябва да спре да ги прави.

И тук е ролята на новото правителство - те няма как вечно да се оправдават със старите. Ние сме ги избрали най-общо казано да оправят държавата. Финансовият министър сме го избрали, независимо дали сме гласували за него или не, да вразуми бюджета, да го оправи, а не да обясни, защо не може да бъде вразумен бюджета. Тъй като всеки може да обясни, че имаме задължения и не може да се оправи. Така че изцяло топката е в полето на сегашното правителство", казва икономистът.

Според него влизането ни в ERM II става все по-нереално. "Ние към момента не изпълняваме повечето от Маастрихтските критерии, начело с бюджетния дефицит. Надеждата, че можем да обясним на нашите партньори, че този дефицит е инцидент, че той е заради стари плащания или нещо подобно, ми се вижда все по-малка при положение, че вече втора поредна година ще имаме голям дефицит.

С някаква такава минимална надежда той да бъде под 3 % по европейската методология, но тази надежда ми се струва все по-нереална, имайки предвид, че ние не съкращаваме разходи, а обещаваме нови разходи Ако погледнем бюджета и изказванията на финансовия министър през последните пет месеца, той постоянно се влошава от балансиран до малък дефицит, до по-голям, по-голям, стигаме до този дефицит в момента, но той може да нарасне ако продължаваме така.

Така че членство в Еврозоната беше под въпрос, дори когато изпълнявахме критериите, а сега, когато не ги изпълняваме, просто не виждам как може да очакваме бързо членство, дори и в чакалнята. От другата страна, разбира се, има една страна като Естония, по повод на която всички твърдяха, че в момента Еврозоната не се разширява и няма да пуснат никой заради проблемите. Но Естония беше поканена и точно след като направи болезнени реформи, като съкрати разходите и балансира бюджета си", казва Петър Ганев.

Източник: БГНЕС

Подобни статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg