С кого търгува България? У нас битуват множество представи за търговските взаимоотношения на страната ни, които понякога се разминават с реалността.

Така например, в наши дни Македония се оказва по-важен пазар за българските стоки спрямо Русия, колкото и странно да звучи на фона на миналото. Това, разбира се, има своето обяснение.

Външната търговия между държавите по света често бележи тяхната траектория в сложния лабиринт от дипломатически взаимоотношения. Като член на Европейския съюз и НАТО, страната ни се съобразява с права и задължения, които могат както да отварят нови пазари, така и да създават непредвидени бариери.

Паралелно с това, външната търговия зависи от множество специфики, сред които географско местоположение, покупателна способност на населението и чисто културни предпочитания.

През изминалата 2018 г. България е изнесла стоки и услуги за 55.275 млрд. лева, което е ръст от 1.2% на годишна база, сочат предварителните данни на Националния статистически институт. В същото време, вносът на страната ни достига 62.945 млрд. лева, което е ръст от 6.3% на годишна база.

Така изпращаме годината с търговски дефицит в размер на 7.669 млрд. лева. Отрицателното измерение на търговското салдо се свива до 3.256 млрд. лева, след елиминиране на разходите за транспорт и застраховки при внос на стоки.

Данните за износ и внос се делят на търговия с държавите-членки на Европейския съюз и с всички останали, наричани трети страни, тъй като членството в ЕС дава търговско предимство заради единния европейски пазар. Поради това външната търговия на България с ЕС е приблизително два пъти по-висока спрямо тази с трети страни.

Български стоки и услуги за общо 37.697 млрд. лева са изнесени в страни-членки на Европейския съюз през миналата година, което е ръст от 9.1% спрямо предходната 2017 г. В същото време, износът към трети страни възлиза на 17.55 млрд. лева за 2018 г., което е спад от 12.5% на годишна база.

Ситуацията е същата, когато говорим за внос. Внесените стоки и услуги от ЕС нарасват с 5.5% на годишна база, до 39.903 млрд. лева, докато вносът от трети страни достига 23.01 млрд. лева, което е ръст от 7.4% спрямо 2017 г.

С кои държави търгува България?

И трите най-важни пазари за България през миналата година са в рамките на Европейския съюз. Абсолютен доминант във външната търговия на страната ни е Германия - както от гледна точка на внос, така и при износа.

През 2018 г. към германския пазар са изнесени български стоки и услуги за общо 8.1 млрд. лева, което е 16% ръст на годишна база. В същото време, германският износ за България възлиза на 7.78 млрд. лева, което е ръст от 7.5% спрямо преходната година.

Вторият и третият на-важни пазари за българските стоки през миналата година са Италия и Румъния с изнесени стоки за съответно 4.75 млрд. лева и 4.69 млрд. лева. Износът бележи ръст и при двата външнотърговски партньора с по 10% на годишна база.

Вносът на стоки и услуги от двете страни е реципрочен на фона на износа – 4.73 млрд. лева внос от Италия (ръст от 10.4%) и 4.31 млрд. лева внос от Румъния (ръст от 3.4%).

Турция се явява четвъртият най-голям пазар за българските стоки и услуги с износ в размер на 4.22 млрд. лева за 2018 г., което е спад от близо 13% на годишна база. Вносът от Турция е по-нисък спрямо износа през миналата година, като достига 3.93 млрд. лева, записвайки ръст от 5.4% на годишна база.

На пето място по износ се нарежда друга наша съседка, а именно Гърция. Към нея страната ни записва износ в размер на 3.69 млрд. лева, което е ръст от 9.9% на годишна база, докато вносът от там достига 2.73 млрд. лева - ръст от 5.1% спрямо 2017 г.

Така реализацията на стоки и услуги в посока едни от лидерите на ЕС, в лицето на Германия и Италия, както и към нашите съседи от Румъния, Гърция и Турция, оформя близо 50% от българския износ през миналата година.

Forbes: България е 46-а сред най-добрите страни за бизнес На първо място, макар и малко странно с оглед на страховете, свързани с брекзит, се нарежда Великобритания

Сред другите по-сериозни дестинации за българските стоки и услуги в ЕС през миналата година попадат Франция (износ за 2.2 млрд. лева, ръст от 3.1% на годишна база), Белгия (1.9 мрлд. лева, спад от 12.5%), Холандия (1.51 млрд. лева, ръст от 17.1%), Испания (1.36 млрд. лева, спад от 10.9%), Великобритания (1.36 млрд. лева, ръст от 7.1%), Полша (1.27 мрлд. лева, ръст от 3.4%) и Чехия (1.18 млрд. лева, ръст от 10.6%).

От гледна точка на вноса от изброените държави, страната ни има балансирано салдо, с изключение на търговията с Испания, Холандия и Полша – внос съответно за 2.93 млрд. лева, 2.38 млрд. лева и 2.09 млрд. лева за миналата година.

Най-важните пазари за българските стоки и услуги от страните, намиращи се извън Европейския съюз, освен Турция, са Китай, Сърбия, САЩ, Македония и Русия.

Българският износ за Китай през миналата година възлиза на 1.46 млрд. лева, което е ръст от малко над 10% спрямо 2017 г. Това е и вторият най-голям пазар за България по отношение на страните извън ЕС. Вносът на стоки и услуги от Китай расте с 18.6% на годишна база, до общо 2.57 млрд. лева.

На сръбския пазар е реализирана българска продукция за 1.03 млрд. лева (ръст от 11.5% на годишна база), докато страната ни е записала внос от западната ни съседка в размер на 1.23 млрд. лева (ръст от 4.4%).

Българският износ за САЩ достига 929 млн. лева (ръст от 16%), докато вносът оформя сумата от 568 млн. лева (ръст от 25%).

Македония се оказва един от важните пазари за българския износ с реализирана продукция от общо 824 млн. лева (ръст от 3.5%) при внесени стоки оттам в размер на 628 млн. лева (спад от 2.1%).

От гледна точка на българския износ, Русия попада назад в подреждането с реализирани стоки и услуги за общо 745 млн. лева, което е спад от 48.5% на годишна база. В същото време обаче, Русия е вторият най-голям вносител у нас след Германия, с реализирани стоки и услуги за 6.12 млрд. лева, което е ръст от 0.9% на годишна база.

Тази диспропорция реално отразява политиката на санкции на ЕС към Русия, когато говорим за износ, и така наречената енергийна зависимост на страната ни, когато говорим за внос.

Изнасяме повече за Македония, отколкото за РусияИзносът към Русия е намалял наполовина

Сред по-екзотичните дестинации за българския износ подадат Египет (447 млн. лева, спад от 51%), Грузия (342 млн. лева, спад от 2.6%), Сингапур (493 млн. лева, ръст от 4.6%), Намибия (223 млн. лева, спад от 21%), Индия (180 млн. лева, спад от 14.6%) и Гибралтар (317 млн. лева).

От гледна точка на износа от горепосочените държави, страната ни отчита търговски дефицит с Египет (внос за 1.02 млрд. лева, спад от 6.7%), Индия (внос за 381 млн. лева, ръст от 39%) и Грузия (внос за 644 млн. лева, ръст от 10% на годишна база).