Ще пишат ли децата по-малко домашни през новата учебна година
Намаляване на домашните за учениците няма да има.
Това заяви министърът на образованието и науката Галин Цоков в интервю за bTV по повод промените в образованието от новата учебна година.
"Никога няма да си позволя от позицията на министър на образованието да ограничавам методическата и педагогическата самостоятелност на учителите", увери той.
Една от най-важните новости за учениците тази година ще бъде въвеждането на определени индивидуални или екипни задачи, които да изпълняват след учебните часове.
Учителите ще могат да дават и по-продължителни изследователски задачи, които да бъдат изпълнявани индивидуално или екипно, обясни министърът.
"Продуктите, свързани с тези практически задачи, могат да бъдат оценявани от учителите и да бъде поставяна текуща оценка на всеки ученик индивидуално", допълни той.
От МОН са успели да изготвят за новата учебна година промени в няколко основни насоки. Част от тях са свързани с графика на учебните часове и провеждането на държавните зрелостни изпити и националното външно оценяване.
"Успяхме да предложим разделяне на изпитите за НВО след десети и седми клас и те да не са на едни дати. Изместихме изпитите за седмокласниците една седмица по-късно. Това е в интерес и на учениците, и на учителите, защото по този начин учениците ще имат една седмица повече да се подготвят, а директорите ще са по-спокойни при организирането на тези тежки изпити", категоричен е министърът.
"Дигитална раница" носи по-малко учебници
В платформата "Дигитална раница" на Министерството на образованието и науката е структурирано учебно съдържание за всички класове и достъпът до него е безплатен.
Целта на министерството е да помогне при решаване на предизвикателствата, свързани с неприсъствена форма на обучение, както и такива при присъствена или хибридна форма на обучение.
Платформата предлага онлайн уроци, възможност за задаване на задачи за домашна и самостоятелна работа.
Служи и като информационен портал за родители, като им позволява да следят обучителния процес на децата и да следят за оценките, отсъствията, бележките и заданията им за самостоятелна работа, както и до всички учебни материали.
С развитието на дигитални образователни платформи, учебниците в бъдеще могат да станат незадължителни, коментира в интервю за БНТ министър Цоков по повод стартирането на "Дигитална раница".
„Амбицията през следващите години е тази платформа да се разшири и в нея да влезе учебно съдържание, което е изготвено от самите учители.
Това вече ще е нова роля за учителя – той да бъде не само транслатор на знания, но и създател на учебно съдържание, което е съобразено с неговия стил и неговите ученици“, допълни той.
Брансън: Да разбираш другите е по-важно от оценките. Науката го доказва
Проф. Цоков посочи, че предложените промени в учебните програми са отворени за обществено обсъждане. По думите му по предложенията се е работило през последните две години.
„Ограничаването само с един учебник в дадени учебни дисциплини и учебни предмети не би бил добър подход. От друга страна е необходимо да се балансира по отношение одобряването на учебници“, каза министърът.
Проф. Цоков посочи още, че в министерството се коментира обвързването на финансирането на училищата с т.нар. „принадена стойност“, която те имат в образованието и личностното развитие на учениците. Това би могло да се случи чрез стандарт за управление на качеството в българското училищно образование.
Google в клас
България е водеща страна в Централна и Източна Европа по използване на технологичните решения, които платформата на Google за образованието предоставя.
Това стана ясно по време на среща между министъра на образованието и науката проф. Галин Цоков и Уилям Флоранс, ръководител на Google Workspace за образованието в Централна и Източна Европа в началото на този месец.
България е и на първо място по брой учители на глава от населението със световно признати сертификати за дигитални умения на технологичната компания, стана ясно още по време на срещата.
Данните показват, че около 500 училища и общо над 200 000 потребители в страната ни използват активно възможностите, предоставени от облачната платформа на компанията.
„Ролята в глобален мащаб на технологични компании, които предоставят свободен достъп до образователни дигитални ресурси е ключов“, посочи проф. Цоков по време на срещата. По думите му е много важно да се насърчат училищата, които показват незадоволителни резултати на националните външни оценявания, да работят по-активно с дигитални ресурси.
Участниците в срещата коментираха как активното използване на технологии насърчава иновации в методите на преподаване. Според Уилям Флоранс все още няма мащабни изследвания по света за връзката между използването на технологии и иновативните практики на преподаване.
Други важни акценти в разговора бяха навлизането на изкуствения интелект, организиране на съвместно събитие за представяне на дигиталните решения в образованието и начините за по-масовото им използване у нас.
Силата на STEM
В над 2200 училища в България предстои да бъдат изградени STEM кабинети. За тях ще е необходима подкрепа и чужд опит за подготовката на учители, които ще работят в тези кабинети.
Това стана ясно след среща между министъра на образованието и и посланикът на САЩ у нас.
Предстои и реализирането на специален проект за медийна грамотност в България, финансиран от Държавния департамент на САЩ, на стойност 900 000 долара, съобщиха от пресцентъра на МОН.
STEM (Science – Technology – Engineering – Mathematics) е обучение, което е фокусирано върху наука, технологии, инженерство и математика.
Чрез методиката на STEM учениците вземат участие в експерименти, биват насърчавани да споделя идеите си и да допринася за развитие на групови проекти насочени към опознаване на света около тях. Активното участие и обучение чрез практическо приложение и преживяване на наученото, са основните принципи залегнали във всеки урок.
Едно от основните предимства на STEM обучението е обединяването на отделните предмети в интегрирана учебна програма. Всеки урок освен знания води и до придобиването на различни умения и компетентности.
Това позволява на децата да разберат връзките между предметите, които изучават в училище. Да си отговорят на въпроси като: „Защо ми е необходимо това знание?“, „Къде ще използвам, това което уча?“, обясняват от prepodavame.bg. STEM позволява на учениците да преминат отвъд придобиването на теоретични знания и да се насочат към практическото прилагане на наученото.
По този начин те придобиват широк спектър от умения и компетенции, които ще са им необходими в 21-век.
Добрият опит идва от Финландия
Български експерти ще се запознаят с финландския опит във въвеждането на иновации в училищното образование, както и във взаимодействието между университетите и бизнеса. Това стана ясно след среща между министър Цоков и посланика на Финландия в България Кристина Кувая.
„Финландската концепция за феноменно образование ще ни е изключително полезна, за да можем да подобрим методите на обучение и да променим българското училище, както вие променихте финландското“, коментира министърът.
По думите му десетки български учители и директори вече са посещавали финландски училища по различни проекти и имат опит, но е необходимо да се договори и на правителствено ниво по-широко сътрудничество в тази посока.
Посланик Кувая също предложи да се организира групова визита на български образователни експерти във Финландия. По думите ѝ има глобален интерес към образователната система във Финландия. Затова в страната е създаден специален екип, който е ангажиран с организирането на посещенията на такива заинтересовани групи от други държави.