Положителният обрат при износа и стоковите запаси в България започна, но секторът на домакинствата ще има нужда от още време, за да се присъедини към процеса на възстановяване, се казва в тримесечния доклад на UniCredit за България.

Нещо повече - възстановяването е крехко и зависи от степента на активизиране на ключовите търговски партньори на България, на апетита за риск за инвестиции на развиващите се пазари и от темпа на прилагане на реформите в страната, в това число напредъка в усвояването на средствата от ЕС.

С оглед на тези факти, от UniCredit се придържат към тяхната предишна прогноза, че страната ще остане в рецесия през по-голямата част от 2010 г. и смятат, че перспективите за пълноценно възстановяване изглеждат по-вероятно през 2011 г. и след това.

От UniCredit определят като предимство за икономиката фактa, че динамиката на възстановяване няма да бъде обременена от изтеглянето на мерки за стимулирането й. Други предимства са неизползваният потенциал за увеличаване на растежа чрез по-доброто усвояване на средствата от ЕС и поетите ангажименти за налагането на структурни реформи.

Като слабости се отчитат големия външен дълг на частния сектор и по-слабата динамика на корекциите поради фиксирания обменен курс на местната валута.

Икономиката на България бавно се изправя на крака, но насрещните ветрове остават

Икономическите новини от България са по-положителни в началото на 2010 г., след като се очертаха ясни признаци за стабилизиране след рязкото свиване на икономиката през миналата година (БВП се сви с 5% през 2009 г). Данните от платежния баланс на страната показват, че възстановяването е започнало, оглавявано от износа и стоковите запаси, и се движи приблизително със същата скорост, както и в останалите развиващи се европейски държави.

Новините обаче не са изцяло положителни - публикуваните данни за сектора на домакинствата са доста песимистични. Ниската инфлация помага за запазването на реалните доходи, но намалелите продажби на дребно, комбинирани с понижаващите се индикатори на доверието, предполагат, че домакинствата все още харчат с неохота.

Последните данни от трудовия пазар показват, че загубите на работни места са се увеличили през четвъртото тримесечие на 2009 г. и дори секторът на производството, където процесът на възстановяване е започнал, е продължил да губи работни места. Това, което е още по-притеснително е, че корекциите на трудовия пазар, който е от съществено значение за ребалансирането на икономиката в условията на валутен борд, се изразяват основно в нарастваща безработица отколкото в по-рязко забавяне при заплащането. Този развой е негативен, тъй като заплашва да направи корекциите по болезнени от социална гледна точка, подкопавайки допълнително намаляващата публична подкрепа за реформите.

Изпадналият в тежко положения имотен пазар остава в центъра на рецесията в България, като осреднената цена на жилищата пада с 30% от върховото си ниво, и дори с още повече на някои силно засегнати второстепенни региони.

Спадът ограничи основен източник на богатство за българските потребители, чиито разходи силно допринасяха за растежа по време на годините на икономическия бум.

Положителното в случая е, че спадът в жилищните цени е намалял само до 2% на тримесечна база през четвъртото тримесечие на 2009 г., докато 12 от 28 региона отчитат положителни промени в цените на тримесечна основа, което предполага, че цените на жилищата се стабилизират в по-голям брой региони.

Изненадващо цените на жилищата по черноморското крайбрежие, което се считаше за на „най-прегрелия" регион по време на строителния бум, продължават да падат с по-малък темп от пазарния, което изглежда подчертава факта, че ребалансирането в тези райони ще има нужда от повече време, за да се материализира напълно.

Предвид изложените факти, от UniCredit продължават да прогнозират отрицателен ръст на БВП през 2010 г., тъй като от банката смятат, че българските домакинства ще имат нужда от повече време, за да се присъединят към процеса на възстановяване. Би било прекалено оптимистично да се смята, че единствено положителният обрат в износа и стоковите запаси ще бъде достатъчно силен, за да реши проблемите на икономиката, следователно България вероятно ще остане в рецесия през по-голямата част от 2010 г.

Освен това трайното възстановяване е доста повече от темпа на икономически растеж; то започва чак когато компаниите и банките изчистят счетоводните си баланси, а икономиката започне отново да създава работни места. В средносрочен и дългосрочен план България трябва да наблегне на структурните реформи, за да положи основите за траен икономически ръст, докато в краткосрочен план трябва да увеличи ликвидността на местно ниво и да подсили резервите си, за да може да разсее потенциалните опасения на финансовите пазари по отношение на това дали частният сектор ще може да се справя с външните си задълженията.

За разлика от много други развиващи се страни, България влезе в рецесия с ниско ниво на правителствен дълг и добро състояние на публичните финанси. Неприятната изненада обаче беше, че бюджетният дефицит на България за 2009 г. беше ревизиран до 3.7% от БВП поради неотчетени преди това договори за държавни поръчки. Този "скрит дефицит" принуждава България да се откаже от молбата си за присъединяване към механизма ERMII през тази година. Това не е основна заплаха, но очевидно е нещо неприятно и влошава слабите фискални резултати на България за първите три месеца на годината.

Размерът на фискална консолидация, която България трябва да приложи от 2011 г. нататък изглежда по-малък в сравнение с другите развиващи се страни като нея, но правителството не може да почива на стари лаври. Може да се очаква увеличение на ДДС и прилагането на още икономически ограничения в следващите месеци, тъй като правителството ще иска да избегне ново увеличаване на бюджетния дефицит до над 3% от БВП.