Днес Европейската комисия представи доклад за ранно предупреждение, който е първа стъпка от приложението на новата процедура за наблюдение и корекция на макроикономическите дисбаланси в страните от ЕС.

Документът е базиран на 10 макроикономически показатели за всички държави-членки на ЕС. За всеки един от показателите е изчислен праг, на чието надвишаване се обръща внимание.

Използваните индикатори са построени на базата на осреднени стойности за 3 или 5 годишен период, така че те не отразяват текущо състояние, а отчитат развитие. В заключенията са посочени 12 държави, които заслужава да бъдат анализирани по-задълбочено, между които и България. България прекрачва прагове на три показатели за външни и един за вътрешни дисбаланси - баланс по текуща сметка като % от БВП, нетна международна инвестиционна позиция като % от БВП, номинален разход за единица труд, както и дълг на частния сектор като % от БВП, съобщава Министерството на финансите.

Конкретно по показателите за България, трябва да се отбележи, че високият темп на икономически растеж в периода 2006-2008 г. беше съпроводен с натрупване на висок дефицит по текущата сметка, повишение на инфлацията, значително нарастване на кредитите за частния сектор и увеличаване на разходите за труд на единица продукция.

Индикаторът за баланс по текущата сметка показва, че през 2010 г. България не покрива необходимия праг от дефицит под 4% от БВП. Анализът отразява периода 2008-2010 и отбелязва високите дефицити през 2008 и 2009 г., които бяха съответно: 23.1 и 8.9%. През 2010 г. дефицитът по текущата сметка беше 1.3%, а през 2011 г. текущата сметка ще бъде на излишък, който се оценява на около 1.8% от БВП. Високите дефицити се дължаха на големите чуждестранни финансови потоци, които постъпиха в българската икономика, преди започването на световната финансова и икономическа криза и според оценки на Министерството на финансите, а и на международни институции, в средносрочен период се очаква България да не надхвърля заложения праг за дефицит по текущата сметка.

Отрицателната стойност на нетната международна инвестиционна позиция за 2010 г. над заложения праг от 35% от БВП се дължи на значителният чуждестранен поток на капитал под формата на ПЧИ и на финансиране на местната банкова система от чужди банки-майки, през годините преди кризата, както и на относително ниското равнище на БВП спрямо постъпилите капитали. По прогнозни оценки, до 2013 г. дефицита по този индикатор ще се свие с 26 процентни пункта.

Индикаторът за задлъжнялост на частния сектор включва в себе си всички видове задължения на фирмите и домакинствата, както към финансови институции и помежду си, така и към нерезиденти, между които са компании-майки или собственици на предприятия, опериращи на територията на страната.

Отношението на общите задължения на частния сектор към БВП за България в края на 2010 г. е 169% и е малко по-високо от предвидената максимална граница от 160%. След присъединяването на България към ЕС, възходящите тенденции в икономическото развитие доведоха до значителни обеми чуждестранни инвестиции, които са необходими за малка отворена икономика като българската, но от друга страна представляват задължения на частния сектор. Заедно с високите предкризисни ръстове на банковите кредити, това доведе до нарастване на цялостната задлъжнялост на този сектор.

През 2011 г. се наблюдава тенденция на изплащане на задължения - на банки към банки-майки и на дъщерни фирми към собствениците си в чужбина, както и на междуфирмени задължения. Към края на 2010 г. нивото на вземанията само на банковата система от неправителствения сектор е 74.2%, а в края на септември 2011 г. то спада до 70.5%.

В допълнение трябва да се има предвид и нарастването на спестяванията на частния сектор, което ще спомогне тази тенденция да продължи поне в краткосрочен план. В резултат може да се заключи, че нивото на показателя за България се е понижило през 2011 г., като не може да се изключи възможността то вече да се намира под максимално допустимата си стойност.

Динамиката за номиналните разходи за труд на единица продукция през 2010 г. надхвърля индикативния праг от 12%, което основно се дължи на сравнително високите стойности на изменение на индикатора в периода 2007-2009 година. Прегряването на икономиката, както и несъответствието между търсене и предлагане на работна сила в определени икономически дейности, доведе до изпреварваща динамика на доходите от труд спрямо производителността на труда.Тенденцията на оптимизиране на разходите за труд се очаква да продължи и в средносрочен план, което ще позволи динамиката на показателя да покрие конструирания критерий от 12%.

Още през месец февруари 2011 г. Съветът ЕКОФИН потвърди оценката на Европейската комисия, че България е предприела ефективни действия за коригиране на бюджетния си дефицит. По този начин бяха признати усилията на българското правителство за поддържане на стриктна бюджетна дисциплина и фискална консолидация, заявяват от министерството.