България трябва да продължи с ефективното прилагане на бюджета, така че да коригира прекомерния дефицит през 2011 г. Това се посочва в предложението на Европейската комисия (ЕК) вчера за препоръки на Съвета на ЕС, залегнали в оценката на Конвергентната програма на България за периода 2011-2014 г. и Националната програма за реформи на страната за периода 2011-2015 година.

Страната трябва да конкретизира мерките в подкрепа на бюджетната стратегия за периода 2012-2014 и да се възползва от продължаващото икономическо възстановяване, за да ускори фискалното приспособяване към средносрочните бюджетни цели, основно като запази ръста на разходите в тон с потенциалния средносрочен растеж, като в същото време увеличава дела на публичните разходи, които допринасят за икономическия ръст.

От ЕК също така препоръчват страната ни да предприеме мерки за подобряване на предсказуемостта на бюджетното планиране и в частност засилване на фискалното управление. Трябва да разработи и приложи задължителни фискални правила и ясно формулирана средносрочна бюджетна рамка, която гарантира прозрачност на всички управленски нива.

Коригирането на прекомерния бюджетен дефицит, както се предвижда до края на 2011 г. ще помогне за възстановяването на доверието и увеличаването на надеждността правителствената политика. В средносрочен план постигането на целта за малък структурен дефицит в размер на 0.6% от БВП е важно за гарантирането на това, че фискалната политика е в подкрепа на паричния режим. Фискалната консолидация обаче се сблъсква с пречки в публичния сектор, които могат да доведат до значителен натиск върху разходите, докато в същото време бюджетните приходи вероятно ще останат по-ниски в сравнение с годините на бума от преди кризата.

Сред препоръките още е ускоряване на реформата на пенсионната система и засилване на мерките за подпомагане на по-възрастните работници, за да продължат да се трудят. Страната ни също така трябва да лансира политики, съгласувани със социалните партньори, които да гарантират, че ръстът на заплатите в съответствие с равнището на производителността и да подкрепят конкурентоспособността.

Икономическата криза в България продължава да се отразява на трудовия пазар. Нивото на безработицата нараства от 5.4% през 2008 г. до 10.2% през 2010 г., докато сред младите (15-24 г.) достига 23.2% през миналата година. Кризата е засегнала особен нискоквалифицираната част от населението (в това число голяма част от ромското малцинство) която представлява близо 70% от безработните. Делът на дългосрочната безработица (46% през 2010 г.) е по-висок от средното ниво за ЕС (40% през2010 г.) и има риск тя да се превърне в структурна. България също така има най-голям процент млади хора, които нито учат, нито работят (19.5% от хората на възраст между 15 и 24 г).

В годините на бума преди кризата имаше значително затягане на трудовия пазар и висок ръст на заплатите, който изпреварваше ръста на производителността. Годишният ръст на заплатите достигна пик от близо 20% в четвъртото тримесечие на 2007 г. След последвалия икономически спад ръстът започна да се забавя въпреки че през 2010 г. остава относително висок на ниво от 10% за служителите с трудови договори. Изравняването на ръста на заплатите с ръста на производителността ще улесни вътрешното преструктуриране на икономиката към секторите на производството и износа.

При българските граждани степента на бедност е по-голяма в сравнение със средното ниво за ЕС (41.9% от населението изпитва сериозни материални лишения, в сравнение с 8.1% за ЕС). Около 66% от възрастните хора в страната са изложени на риск от бедност, което е значително над средното ниво за ЕС. В последните няколко години има признаци за влошаване на условията за живото в страната.

В тази връзка от ЕК препоръчват предприемането на стъпки за борба с бедността и поощряване на социалното включване. В тази насока трябва да се работи за разширяването на пазара на частните трудови борси, модернизирането на системата за насърчаване на заетостта и увеличаване на капацитета й в съответствие с изискванията на пазара на труда, както и върху увеличаването на подкрепата за нискоквалифицираните млади хора. Реформата в образованието също трябва да продължи с приемането на закони за предучилищното възпитание, училищното образование и висшето образование до средата на 2012 г.

Ниската ефективност на публичните услуги си остава пречка пред икономическия растеж. Въпреки усилията напоследък реформата в публичната администрация не се справя с подобряването на квалификацията на служителите или на ключови функции. България има второто най-ниско ниско ниво на пенетрация на широколентовия интернет в ЕС (14.9%), което също ограничава подобряването на електронните услуги.

Обръща се внимание на повишаване на административния капацитет на ключови функции на държавното управление и регулаторните власти, с цел подобряване на ефективността на публичните услуги в отговор на нуждите на гражданите и бизнеса; трябва също така да се въведат мерки за контрола на публичните поръчки въз основа на оценка на риска, за увеличаване на капацитета на компетентните органи за предотвратяване и санкциониране на нередности, с цел подобряване на качеството и получената стойност от вложените публични средства.

От ЕК отбелязват, че нивото на нередностите при процедурите за обществени поръчки в България достига 60% от всички процедури и е дори по-високо при по-големите инфраструктурни проекти, където властите имат задължение да извършват предварителен контрол. Капацитетът на Агенцията за държавна финансова инспекция беше значително намален и в резултат на това тя е осъществила последващ контрол само при 12% от всички процедури през 2009 г.

България също така трябва да премахне пречките за влизането на пазара, споразуменията за гарантирани печалби и ценови контрол и да гарантира пълна независимост на енергийния регулатор с цел отварянето на пазарите на електричество и газ пазар и осигуряването на по-голяма конкуренция. Трябва да се въведат и стимули за подобряване на енергийната ефективност на сградите.