Правителството одобри бюджетната прогноза за периода 2012-2014 г., разходните тавани по първостепенни разпоредители с бюджетни кредити (без по общини) и актуализация на Стратегията за управление на държавния дълг. Това съобщи правителствената информационна служба.

С акта са представени разчети за основните параметри на приходите, разходите, както и фискалната цел относно бюджетното салдо за следващите три години. Разгледани са макроикономическите и фискални предизвикателства, пред които е изправена икономиката, и протичащите реформи. Предложените тавани на разходите по първостепенни разпоредители дават рамката за разработване на проектобюджетите за 2012 г.

Бюджетната прогноза за периода 2012-2014 г. предвижда провеждането на фискална политика, основана на ниски данъци, ограничена преразпределителна роля на държавата и спазване на ограниченията, наложени от Пакта за стабилност и растеж.

Фискалната рамка предвижда постигане в средносрочен план на балансирана бюджетна позиция при следните нива по години: дефицит по КФП от 1.5% от БВП за 2012 г.; 1% от БВП за 2013 г.; 0.5% от БВП за 2014 г. Предвижда се планираното свиване на бюджетния дефицит в тригодишен период да се постигне при запазване на данъчните ставки при преките данъци, плавно повишаване на някои акцизни ставки с оглед достигане на минималните за Общността в договорените срокове и повишаване на събираемостта.

По отношение размера на консолидираните разходи, правителството си поставя за цел ограничаване на преразпределителната си роля на ниво до 40% от БВП, като в него се включват и вноската в общия бюджет на ЕС, разходите за сметка на помощта от ЕС и съответното национално съфинансиране.

Очакванията в средносрочен план са за устойчиво възстановяване в развитието на световната и европейската икономики, което ще окаже положително въздействие и върху българската икономика. В рамките на прогнозния период се очаква българската икономика да отбелязва умерени темпове на растеж в рамките на 3.6% до 4.4 на сто.

В тригодишната бюджетна прогноза са отразени и целите от Националната програма за реформи, като е отчетена динамиката в макроикономическата среда. При подготовката на бюджет 2012 ще се вземат предвид препоръките и оценките на европейските институции за Конвергентната програма 2012-2014 г.

С приемането от МС на тригодишната бюджетна прогноза приключва първият етап от бюджетната процедура за 2012 г., което ще позволи концентриране на усилията на разпоредителите с бюджетни кредити върху следващия етап на изготвяне на законопроекта за държавния бюджет за 2012 г. При разработването на фискалната рамка са отчетени намеренията на правителството за промяна на действащите фискални правила и засилване на фискалната и бюджетна дисциплина.

Актуализацията на Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2009-2011 г. се извършва съгласно Закона за държавния дълг. С този документ се прави преглед на постигнатите резултати в областта на управлението на държавния дълг.

Правителството прие и Конвергентната програма на Република България за периода 2011-2014 г. Програмата е част от процеса на многостранно фискално наблюдение в Европейския съюз.

Конвергентната програма е синхронизирана с бюджетния цикъл на следващия тригодишен период (2012-2014 г.) в съответствие с приложението на т. нар. Европейски семестър - новият инструмент за предварителна координация на икономическите политики. Документът е съобразен и с Националната програма за реформи на Република България (2011-2015 г.) и националните приоритети на икономическата политика в изпълнение на стратегията „Европа 2020", а също и с препоръките в Интегрираните насоки и със заключенията в Годишния преглед на растежа.

Основните предположения, върху които е изградена прогнозата за икономическото развитие на България за периода 2011-2014 г., са за плавно подобряване на външната среда и възстановяване на икономическия растеж на основните търговски партньори на страната, както и повишаване на вътрешното потребление. Документът предвижда придържане към консервативна и дисциплинирана фискална политика, осигуряване на дългосрочна устойчивост на публичните финанси, ефективно насочване на публичните разходи към ускоряващи икономическия растеж дейности, политика на доходите в подкрепа на конкурентоспособността на икономиката.

Важен фактор за повишаването на ефективността и качеството на публичните финанси е постигането на устойчива средносрочна фискална рамка. Основна цел на фискалната политика е поддържане на дефицит по Консолидираната фискална програма под прага от 3% от БВП и поддържане на широко балансиран бюджет в рамките на програмния период. Акцент в стратегическия документ са пенсионната реформа и реформата в социално-осигурителната система като гарант за осигуряване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси в условията на негативни демографски тенденции.