Черноморската банка за търговия и развитие стартира гаранционна схема в България, която ще бъде насочена към малките и средните предприятия.

Финансовата институция отчита ръст на портфейла си от 14% през 2021 г. и търси нови форми на подкрепа за икономиките от региона.

Ето какво още каза президентът на Черноморската банка за търговия и развитие Дмитрий Панкин в интервю за Profit.bg:

Г-н Панкин, каква беше 2021 година за Черноморската банка за търговия и развитие. Кои бяха основните проекти във фокуса ѝ?

Аз мисля, че тази година като цяло беше много добра за банките и за финансовия сектор като цяло. Имахме много проблеми, свързани с коронавируса и с някои сектори, като туризма и въздушния транспорт, но банките се справиха добре, а основната причина за това е сериозната монетарна подкрепа, която те получиха от Европейската централна банка. Според мен това беше основният фактор.

Освен това, след предишната финансова криза от 2008-2009 година, бяха въведени редица превантивни мерки и регулации, така че да се ограничат рисковете в банковата система. Така че днес финансовите институции като цяло не поемат толкова големи рискове. Затова аз смятам, че банките нямаха особено големи проблеми тази година.

За Черноморската банка за търговия и развитие годината също беше добра, портфейлът ни отбеляза ръст от около 14%. Имаме и много добри финансови резултати. Обикновено годишната печалба възлиза на 10-15 милиона евро, докато тази година предварителните прогнози са за ниво от 40-50 милиона евро.

Дългосрочната стратегия на Черноморската банка за търговия и развитие предвижда финансиране на между 30 и 35 проекта годишно. Успявате ли да поддържате това ниво и беше ли то повлияно от кризата по някакъв начин?

Смятам, че това е постижима цел. Тази година проектите ще са 26 или 27. В седващите години вероятно те ще са около 30. Но най-голямото предизвикателство пред нас не е да осигурим бройката от 30 или 35 проекта.

Всяка търговска банка може да ни предложи поне 100. За нас важното е да гарантираме, че това са специални проекти, които по принцип не биха получили финансиране от банките. А това е много по-сложно и за нас е голямо предизвикателство.

Ако се върнем на финансовите резултати, как ще изглеждат те през 2021 година? Какви са очакванията Ви?

Очакваме ръст на портфейла с около 14%, така че той ще достигне размер от около 2.5 милиарда евро. А финансовият резултат ще е положителен в диапазона между 40 и 50 милиона евро.

Тоест, това е в унисон с предварителните прогнози?

Да, като цяло съответства на прогнозите, но конкретно финансовият резултат дори ще ги надхвърли, като основната причина е изключително ниската цена на финансовия ресурс.

Ако говорим конкретно за България, тя е в Топ 5 на държавите, получили най-голям обем свежо финансиране от Черноморската банка за търговия и развитие. Как бихте описали портфейла на банката тук?

Всъщност, през последните три години портфейлът ни в България се увеличи с 80%, което е много сериозен ръст. В момента в България имаме около 11 проекта на обща стойност 260 милиона евро. Някои от тях са много значими и включват институции като Летища София, Българският енергиен холдинг, Енерго Про и др. Финансираме и някои потребителски сектори.

Една от последните ни инициативи тук в България е представянето на нов продукт - гаранционна схема за търговските банки, разработена съвместно с Националния гаранционен фонд. Това е много интересен проект за нас, защото той е насочен към малките и средните предприятия. Ние осигуряваме гаранции за търговските банки, на база на които те да отпускат финансиране на малки и средни компании.

Така за банките този тип проекти стават много по-малко рискови. Ние осигуряваме тези гаранции като форма на подкрепа, защото за нас големият въпрос е как можем да работим с малките и средните фирми. В много държави, включително България, Гърция и Румъния, има голям интерес към подобни схеми, много пъти са ни съветвали да не финансираме големи инфраструктурни проекти, защото те така или иначе получават средства от Европейския съюз и от Европейската банка за възстановяване и развитие.

Затова нашата институция иска да насочи совя фокус към малките и средните предприятия и този проект е много интересна стъпка за нас.

Рискът винаги е важен фактор, когато говорим за малки и средни предприятия. Тази гаранционна схема ще бъде ли насочена към определени сектори?

Не. Всеки ще може да кандидатства. И всъщност този подход намалява рисковете. Защото ако портфейлът не е концетриран в определени сектори, а е по-равномерно разпределен, нивото на риска на практика се понижава.

Като имаме предвид развитието на пандемията от COVID-19, но не само него, разбира се, какви са очакванията Ви за общото икономическо развитие на черноморския регион в следващата година или в следващите две-три години, например?

Прогнозите ни за следващите години са стабилни. Икономиката ще продължи да расте, но темповете на растеж зависят от много фактори - развитието на пандемията, евентуалното въвеждане на нови ограничения и т.н.

Ако приемем, че най-вероятният сценарий е умерен, тоест COVID-19 няма да изчезне напълно, но и няма да се въвеждат тотални локдауни, то тогава очакванията ни са за ръст на БВП от около 3.5 или 4 на сто.

Според мен целият регион на Балканския полуостров ще успее да достигне предкризисните нива през 2022 година. Най-големите ми притеснения са свързани с инфлацията. Тя продължава да расте и от една страна виждаме, че Европейската централна банка продължава да "изпомпва" пари в икономиката, а от друга - наблюдаваме известни проблеми във веригите на доставка.

Най-засегнат е транспортът, всички знаем и за проблема с недостига на чипове. Това е ситуация, която може да генерира много висока инфлация.

Притеснявате се повече от инфлацията, отколкото от евентуалното предстоящо затягане на монетарната политика от страна на централните банки?

Инфлацията означава, че централните банки ще бъдат принудени да затегнат монетарната си политика. Точно това е голямата опасност. Защото в този случай ще имаме повишаване на лихвите и ще бъде много трудно да се финансират бюджетните дефицити на страните.

Особено ако затягането е по-рязко от очакваното...

Да, именно. Какво означава затягането на монетарната политика? Означава, че има необходимост от прилагане на непопулярни мерки. Много е лесно да започнеш да харчиш пари. Пример е това, което стана през 2019 и 2020 година - финансовият ресурс е евтин, бюджетните дефицити растат и всички са щастливи, защото правителството "дава пари".

Това е много хубаво, но не може да продължава вечно. Рано или късно този процес ще трябва да се обърне и това ще бъде голямо предизвикателство за нашите държави. Как те ще успеят да преминат през това затягане на монетарната политика.