Какви са плановете на водещите централни банки за 2021 г.?
Водещите централни банки ще продължат да поддържат ултрастимулиращата си монетарна политика, въпреки очакванията за ускоряване на глобалния икономически растеж.
Нито една от влиятелните финансови институции в развитите икономики не предвижда затягане на лихвите през 2021 г., пише Bloomberg в тримесечния си анализ на дейността на централните банки.
Архитектите на монетарните стимули искат да гарантират, че възстановяването е в ход и е необратимо, преди да започнат изобщо да мислят за евентуално затягане.
Разпространението на пандемията от COVID-19 продължава да е основният източник на несигурност, като в същото време безработицата остава висока, а инфлацията - ниска.
И дори потребителските цени да започнат плавно да се повишават през настоящата година, централните банкери най-вероятно няма да се "трогнат" кой знае колко от този факт, смятат експертите.
"По време на световната финансова криза централните банки бяха единствените институции, които взеха мерки в подкрепа на растежа. Сега те просто "подготвят почвата" за правителствата и техните мащабни фискални стимули, както и за здравната система, която трябва да се справи с подготовката и доставката на ваксините.
В дългосрочен план основният проблем ще бъде как да бъдат прекратени безпрецедентните стимулиращи програми, без да се стигне до сътресения във финансовата система", смята анализаторът на Bloomberg Том Орлик.
Федералният резерв на САЩ
Фед посреща 2021 г. с натиснат докрай "педал на газта" в опита си да помогне на американската икономика да се възстанови от щетите, нанесени от пандемията. И засега не бърза да затяга монетарната политика.
Управителят на институцията Джеръм Пауъл заяви, че вижда "светлина в края на тунела", благодарение на ваксините, които се очаква да станат масово достъпни през лятото на тази година. Но въпреки това той подчерта, че стимулите едва ли ще бъдат спрени в близко бъдеще.
Основният лихвен процент в САЩ ще остане близо до настоящите си нулеви равнища поне до 2023 г., а Фед ще продължи да изкупува облигации на стойност поне 120 милиарда долара месечно, докато не види "съществен прогрес" в напредъка по достигането на целите за максимална заетост и инфлация от 2%.
Според анализа на Bloomberg монетарните стимули едва ли ще бъдат ограничени поне до 2022 г., а първото повишение на лихвите не се очаква преди 2025 г.
Европейската централна банка
ЕЦБ увеличи размера на програмата си за директно изкупуване на облигации до 1.85 трилиона евро през декември и удължи срока ѝ до март 2022 г. Президентът на институцията Кристин Лагард уточни, че не е задължително всички предвидени средства по програмата да бъдат похарчени, но инструментите са налице и ако се наложи, ще бъдат използвани.
А дали институцията ще може да "спести" част от тях, зависи най-вече от хода на пандемията на Стария континент. С началото на масовата ваксинация срещу COVID-19 икономическите прогнози станаха малко по-оптимистични, но въпреки това ограничителните мерки срещу разпространението на вируса остават в сила в много държави, включително и в Германия.
В близките седмици и месеци инвеститорите ще очакват и сигнали от Лагард и нейните колеги за евентуалната промяна на инфлационните цели и мерките във връзка с климатичните промени, които ЕЦБ също очерта като приоритет в бъдещата си дейност.
Според експертите на Bloomberg до края на тази година ЕЦБ ще продължи да изкупува облигации от пазара с темпове около 20 милиарда евро на месец и ще осигурява ликвидност за банковата система с нови рефинансиращи операции при отрицателна лихва, която може да падне до -1%.
Английската централна банка
Управителят на Английската централна банка Андрю Бейли е категоричен, че поверената му институция разполага с "достатъчно оръжия в своя арсенал", в случай че се наложи да взима нови мерки в подкрепа на икономическия растеж.
В това число влиза и възможността за нови лихвени понижения, както и за увеличаване на размера на програмата за директни покупки на облигации. Той може да се превърне в първия управител в историята на институцията, въвел отрицателна основна лихва.
До голяма степен това зависи от начина, по който британската икономика, пострадала сериозно в резултат на пандемията, ще се справи със съществуването си извън Европейския съюз.
Бейли навлиза във втората година от своя мандат, който беше помрачен и от личните скандали около него и ролята му като управител на британския банков регулатор в миналото. Управителят на централната банка поднесе публични извинения през декември за това, че не е предприел по-ранни действия за справяне с проблемите в регулатора.
Като цяло прогноците на Bank of England за бъдещето на икономиката звучат умерено оптимистично. Експертите на Bloomberg не очакват "резки движения" от Андрю Бейли и неговите колеги през 2021 г., но понижаването на лихвите до отрицателни стойности не е изключено.
По този начин ще се увеличи и ефективността на количествените улеснения, планирани за 2021 г..
Японската централна банка
В Япония не се очаква промяна на основния лихвен процент поне до края на тази година, след като централната банка на страната пренастрои основните инструменти на монетарната си политика през 2020 г.
В същото време институцията се опитва да ограничи "страничните ефекти" на стимулите и да подобри управлението на държавния дълг. Основната цел на ЯЦБ е да направи финансовата си рамка по-устойчива в дългосрочен план.
Постигането на инфлационните цели обаче си остава трудна задача, след като през 2019 г. потребителските цени в Страната на изгряващото слънце регистрираха най-силния си спад за последното десетилетие.
Началото на масовата ваксинация против COVID-19 дава надежди за скорошно излизане от здравната криза и за възможността Олимпийските игри, предвидени за лятото на 2021 г., да се проведат по план.
Анализаторите, цитирани от Bloomberg, смятат, че заседанието на Японската централна банка през март ще бъде ключово, тъй като тогава институцията ще вземе решение дали стимулиращите програми имат нужда от корекция.
Китайската централна банка
В отговор на пандемията от COVID-19 централната банка на Китай понижи лихвата, на която отпуска кредити на трезорите в страната, до историческо дъно. За едногодишните заеми тя беше намалена от 3.25% на 2.95%.
В същото време институцията използва и количествени инструменти, в това число и намаляване на задължителните банкови резерви. Бяха заделени и 1.8 трилиона юана (близо 280 милиарда долара) за рефинансиране на кредитите на малкия и средния бизнес.
И въпреки това темповете, с които се разширява балансът на Китайската централна банка, остават скромни, в сравнение с тези на нейните аналози от водещите западни икономики. Това се дължи най-вече на факта, че банковата система в Поднебесната империя е доминирана от държавните трезори, които могат да си позволят ускоряване на кредитирането без да се притесняват кой знае колко от ефекта върху финансовите им резултати.
Това е и основната причина, поради която темповете на кредитиране в Китай се увеличават успоредно с повишаването на съотношението между държавния дълг и брутния вътрешен продукт.
Китайската икономика беше единствената икономика, която успя да постигне растеж през 2020 г., което означава, че Китайската централна банка вероятно ще намали темповете, с които "инжектира" пари в банковата система през настоящата 2021 г.
В анализа на Bloomberg се посочва, че институцията ще се стреми да възстанови кредитната експанция до нормалните средни исторически равнища, успоредно с възстановяването на икономическия растеж през настоящата година.