Ще се завърне ли инфлацията след пандемията?

1881
Ще се завърне ли инфлацията след пандемията?

Икономистите обичат да спорят помежду си, но по някои теми те са почти единодушни. Една от тях е, че инфлацията е мъртва. Очакванията за задържане на ниските инфлационни равнища е са заложени в икономическите политики и в прогнозите за финансовите пазари.

Те са и основната причина, поради която централните банкери без притеснение понижават лихвените проценти до нулата и трупат цели "планини" от държавен дълг, пише The Economist.

Правителствата, от своя страна, имат възможност да осъществяват безпрецедентни разходи, финансирани със заеми, за да спасят икономиките си от щетите, нанесени по време на пандемията от COVID-19.


Нивото на публичния дълг като дял от брутния вътрешен продукт в развитите държави вече достига 125%, но това изглежда не притеснява никого.

Търсенето на активи с висока доходност "изстреля" широкия борсов индекс на Уолстрийт S&P 500 до ново рекордно ниво, въпреки че броят на американците, заразени с COVID-19, които се лекуват в болниците в страната, вече е над 100 000.

Единственото нещо, което може да обясни поведението на пазарните участници в момента, са техните очаквания за силно възстановяване през 2021 година и след това, без да се стига до надуване на инфлационен "балон".

През последните седмици обаче се появяват все повече "опозиционери" на доктрината за вечно ниската инфлация. Според тях светът след пандемията може да навлезе в епоха на трайно повишение на потребителските цени. Вероятността за това може и да не е много голяма, но въпреки това дава сериозни поводи за притеснение, защото глобалната задлъжнялост е рекордно висока, а балансите на централните банки са безпрецедентно раздути.

И вместо да игнорират риска, правителствата на отделните държави би трябвало да се подготвят добре за него.

В десетилетията след управлението на британския премиер Маргарет Тачър, която предупреждаваше за опасния цикъл на повишение на цените и заплатите, заплашващ да "унищожи обществото", богатите страни свикнаха с мисълта за ниската инфлация.

В годините преди пандемията дори и рекордно ниската безработице не успя да доведе до скок в потребителските цени. А в момента безработните са много повече. Не са малко икономистите, които смятат, че западният свят, и в частност страните от еврозоната, вървят по пътя на Япония. Тя влезе в дефлационна спирала през 90-те години и оттогава насам потребителските цени не успяват да постигнат темпове на растеж над нулата.

Къде да инвестираме в условия на много ниски лихви? Интервю с Даниел Дончев, CFA Изпълнителен директор на УД Експат Асет Мениджмънт


Тези, които предричат края на тази тенденция, обаче се считат по-скоро за еретици. След финансовата криза през 2008 година имаше "ястреби", които предупреждаваха, че покупките на облигации от страна на централните банки ще "запалят" отново пожара на инфлацията. Предвижданията им обаче не се сбъднаха.

Днес техните аргументи може би изглеждат една идея по-силни. Един от рисковете е свързан с краткотрайно "избухване" на инфлацията догодина. За разлика от периода след финансовата криза, показателите на широкото парично предлагане се повишиха рязко през 2020 година, защото банките продължават щедро да раздават заеми. Затворени по домовете си, хората нямаха възможност да харчат толкова, колкото преди, в резултат на което и депозитите бележат ръст.

Но след като се ваксинират и пандемията отмине, потребителите може би ще се отдадат на масови покупки, които могат да поставят под натиск възможностите на компаниите да поддържат стоковите си запаси. А това би довело до скок на цените.

Глобалната икономика вече показа сигнали на "запушване" на предлагането в резултат на проблемите във веригите на доставките. Цената на медта например е с 25% по-висока в сравнение с началото на 2020 година.

Светът би трябвало да може да се справи с краткосрочен инфлационен натиск от подобно естество. Но може ли инфлацията да се превърне в дългосрочна заплаха?

В Западните държави и в Азия населението застарява, а компаниите изпитват недостиг на работна ръка. В продължение на десетилетия глобализацията ограничаваше инфлацията, създавайки по-ефективен пазар на стоки и труд. Днес обаче тя е в отстъпление.

Третият аргумент на "инфлационистите" е свързан с това, че политиците и регулаторите се движат по инерция. Федералният резерв иска инфлацията да надхвърли 2%, с което да компенсира тенденцията от последните години.

ЕЦБ, която вчера обяви нова серия от монетарни стимули, вероятно също ще преследва подобна цел. Притиснати от необходимостта да плащат пенсиите на застаряващото население и увеличаващите се разходи за здравеопазване, политиците със сигурност ще бъдат изкушени да увеличат бюджетните дефицити.

Каква е вероятността всички тези опасения да се сбъднат? Едно временно съживяване на инфлацията през 2021 година е напълно възможно. В началото то дори ще бъде добре дошло, тъй като ще е сигнал за икономическото възстановяване след пандемията и ще "изтрие" част от дълговото бреме.

Колкото до шансовете за дългосрочен инфлационен натиск, те остават по-скоро минимални. но ако все пак на централните банки се наложи да затягат монетарната си политика и да повишават лихвите, за да овладеят повишението на потребителските цени, последствията ще бъдат изключително сериозни. Финансовите пазари ще се сринат, а много компании ще бъдат изправени пред фалит.

А най-важното е, че цената на раздутите държавни бюджети и балани на централните банки, ще стане болезнено видима. Днес правителствата говорят за това, че могат да се възползват от дългосрочните очаквания за ниски лихвени проценти, намалявайки лихвените плащания по държавните дългове.

Истината обаче е, че те правят точно обратното - издават краткосрочни облигации с надеждата, че лихвите и по този тип ценни книжа ще останат ниски за известен период от време. Средният матуритет на американските държавни облигации, например, е паднал от 70 на 63 месеца през последните няколко години.

Как пандемията може да промени капитализма завинаги?Капитализмът е в криза


През ноември британският държавен финансов регулатор предупреди, че комбинацията от новоиздадени държавни ценни книжа и т. нар. "количествени улеснения" на централната банка са направили цената на обслужването на дълга много по-чувствитена към краткосрочните лихвени проценти в сравнение с началото на годината и около три пъти повече в сравнение с 2012 година.

По всичко личи, че опасността от ръст на инфлацията не се е повишила чувствително, но последствията от подобно развитие на нещата биха били много по-тежки, отколкото в миналото, пише още The Economist.

По тази причина правителствата би трябвало да се "застраховат" срещу тази опасност, преструктурирайки своите задължения. Те трябва да финансират фискалните стимули с дългосрочен дълг.

Централните банки пък трябва да започнат постепенно да намаляват количествените улеснения и вместо това да се опитат да поддържат отрицателни краткосрочни лихвени проценти.

Успокоителното в цялата ситуация е, че засега вероятността "инфлационистите" да грешат остава голяма. Дори и "архимонетаристът" Милтън Фридман, който е един от вдъхновителите на Тачър, в края на живота си признава, че връзката между паричното предлагане и инфлацията вече не работи.

Но пандемията от COVID-19 демонстрира колко е ценно да бъдеш подготвен за настъпването на малко вероятни, но опустошителни събития. Завръщането на инфлацията може да се окаже точно такова.
 

Българският бизнес

Подобни статии

Най-четени статии

Facebook Коментари

Добави коментар

Екипът на Profit.bg Ви благодари, че използвате кирилица за вашите коментари.
В случай, че коментарът Ви съдържа нецензурни квалификации и лични нападки или обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа, той ще бъде изтрит от модератора на сайта.

Абонирайте се за електронния
информационен бюлетин на Profit.bg